Наистина проекта 'Буран', с носител 'Енергия' е замразен, но оказва се, че поддръжката на една совалка е много по скъпа от 'конвейрното' производство на носители за еднократна употреба, особенно когато располагаш с евтини и огромни ресурси от суровини. Един кораб за 'многократно' използване не се оказва точно такъв, след всеки полет се налага замяна на възли и детайли, пълен преглед на същите, при което се губи много време, а също и средства. За комерсиални и разузнавателни спътници, временно удачно решение се оказа използването на излезли от употреба (снети от въоръжение), носители на ядрени заряди (МБР), SS-4 например, чрез тези носители се гарантира, малко време от заявка до изпълнение на поръчката(не се чака включване в график), поради автоматизираната си система за контрол на състоянието, не се налага дълъг технически преглед, цената също е атрактивна и т.н. Дълга тема, интересни са изследванията в областа на създаване на трето поколение носители, също дълга тема, в някой руски сайтове е разгледана подробно.

Не ми се връзвай.