|
ЕС - корумпиран, скъп, разточителен
35-годишният британски консерватор Даниел Ханън е евродепутат от 1999 г. насам.
Бюджетът на съюза възлиза на 140 млрд. долара. Защо?
Даниел Ханън, "Шпигел"
Това вече го няма в нито един вестник (и всъщност това е най-шокиращото): за тринадесета поредна година Европейската сметна палата (ЕСП) отказва да даде съгласието си за бюджета на ЕС. За пореден път четем познатия списък на упреците: многократно счетоводно отчитане на едни и същи неща, стъкмени изчисления, несъответствия между това, което се вижда на сателитните фотографии и субсидиите за селското стопанство, криминални съглашения между общините и измами в някои държави. За пореден път одиторите от ЕСП заявяват, че почти 90% от бюджета на общността не се управлява надеждно. И за пореден път техният доклад ще се приеме с колективно цъкане с език.
Имаше едно време, когато този еврономер наистина ни разгневяваше. В средата на 90-те години ежегодният доклад на бюджета все още бе лоша сензация, най-вече във Великобритания и Скандинавия. Но в хода на годините постепенно се стигна толкова далеч, че сега възприемаме корупцията в Брюксел като естествен ход на нещата. В основата си това е странно: ако някое предприятие от частния сектор се държеше като ЕС, директорите му отдавна щяха да са в затвора. Дори ако правителството на някоя страна-членка признаеше, че работи не с коректното двустранно счетоводство, а държи изчисленията си на екселска таблица, в която по всяко време са възможни промени, би имало огромен скандал. Тогава защо се отнасяме към Брюксел толкова различно?
3000 евро на година на еврожител
На всичкото отгоре въобще не става въпрос за незначителни суми. Бюджетът на ЕС нараства - от преизчислени близо €4 млрд. през 1970 г. до стоте милиарда през 2000 г. и за тази година се търсят 140.000.000.000 евро. За повечето страни-членки вноската представлява значителна част от бюджета - гражданите на ЕС плащат на глава около €3000 на година.
Феновете на ЕС се опитват да прикрият тези огромни суми, като посочват нетния размер на брутните вноски - с други думи, те изваждат парите, които влизат вътре в страната от ЕС, от вноската, която те плащат за ЕС. Само че подобен критерий не се прилага никъде другаде в икономическата политика: нито едно правителство не е достигало до идеята да заяви на гражданите си, че данъкът върху техния доход на практика е равен на нула, тъй като общият данък се „връща обратно" под формата на улици, училища и болници. Обаче със сигурност подобен начин на мислене съответства на аргументацията всяка инициатива, субсидирана от общността, да се изключва от вноската на страната в бюджета на ЕС.
Но ако вече не се възмущаваме от машинациите на ЕС, това значи, че сме загубили всяка надежда. Миналата седмица четох книга за щастливите бракове. Ако съм разбрал авторката правилно, всяко добро семейство се крепи на голямо количество словесни битки. Докато една двойка се кара яростно, може да се заключи, че всеки от двамата отдава достатъчно значение на мнението на другия и иска да му повлияе. Но ако яростта се смени с пренебрежение, отношението на практика е приключило.
Много избиратели от тази гледна точка в отношенията си с ЕС са достигнали до второто състояние. Те вече не обръщат внимание колко често членовете на Комисията, както и различни министри на отделните държави поемат задължението да се борят с корупцията. Каквото и да им обещае човек, те знаят, че отношението на ЕС никога няма да се промени. На практика те са спрели да се грижат за това.
Бях избран в Европейския парламент през 1999 г., в средата на последиците от най-лошия финансов скандал в цялата история на ЕС. Холандски служител в Комисията, Пол ван Бутинен, разкри много и наистина плашещи случаи на корупция: разточителство на пари, „провизионни" плащания за отказани от политиците договори за поръчки, които са включвали в списъците приятели и роднини. Оттогава можем да си спомним как комисарят Едит Кресон сключи с личния си зъболекар действително съблазнителен договор за консултации. Аферата доведе до падане на цялата комисия и бяха назначени 20 нови комисари.
Какво мислите, колцина бяха обвинени във връзка с този скандал - досега, седем години по-късно? Сто? Петдесет? Двадесет? Фактът е, че нито един служител в ЕС не е бил уволнен.
Все пак двамина са преместени - но не за това, че са практикували измамнически действия, а за това, че са ги разкрили.
Ван Бутинен бе толкова измъчван, че в края на краищата оповести, че на следващите избори в ЕС ще се яви като кандидат на антикорупционна партия от Холандия. Мария Андреасен, която в качеството си на одитор по поръчение на Комисията първоначално трябваше да реформира счетоводната система, бе заменена и в крайна сметка освободена, след като обществено обяви загрижеността си, че паричните потоци на ЕС могат да се управляват по нелегален начин.
Австрия се италианизира
Откъде идва тази ситуация? Накрая излиза така, сякаш Брюксел особено привлича криминалните фигури. Напротив, някои от еврократите са хора с високи идеали, които действат с убеждението, че носят на континента си мир и благоденствие.
Много северноевропейци считат, че тук става дума за културен феномен: това, което в техните държави ще отключи гигантски скандал, в Рим или Атина ще породи недоволно клатене на глави. Като забравим, че такова изказване е изключително нетактично, то също така не е и вярно. ЕС търпи немарливост в мярка, която ще доведе всяко италианско или гръцко правителство до провал. Освен това страните от Севера се приспособяват по-бавно към брюкселския начин на водене на дела и установяват, че и за тях правилата са тежки.
На практика през 80-те години символ на мошеничеството в ЕС стана маслинената клонка. Дори всеки квадратен метър територия в Италия да бе зает с маслинови засаждения, то и тогава тези територии нямаше да бъдат достатъчни да произведат това количество маслини, за което Италия изисква субсидии. Британският финансов министър Денис Хели тогава даже говореше за „маслинен колан", който опасва ЕС и под който цари друга представа за правосъдие.
И действително Сметната палата в доклада си от последната година отново установява, че селяните в Италия получават завишени субсидии за маслини. Обаче стана ясно, че австрийските селяни правят същия трик с пасищата в Алпите. С други думи: след едно десетилетие членство в ЕС Австрия се е итализирала. Или да го формулираме коректно: „общата аграрна политика" европеизира както италианците, така и австрийците. Защото, ако някъде има купчина пари, която може да се прибере, в крайна сметка в човешката природа е бизнес идеята да се насочи така, че да може да се предявят претенции към нея. За отделната страна член поводът да се заклеймяват подобни злоупотреби е малък, тъй като парите идват от ЕС, а не от собствените данъкоплатци.
Твоите пари, моите пари
Точно тук напипваме същността на проблема. Големият либерален икономист Милтън Фридмън веднъж писа: „Има само два вида пари на света: твоите пари и моите пари". Само че за Брюксел никога е нямало „моите пари". Защото за разлика от всяко държавно правителство ЕС няма никаква връзка с данъчно облагане, политическо представителство и планиране на разходите. Европейската комисия дори чака да бъде похвалена за това, че харчи пари - и не ще да чуе ни един упрек, че нейните „приходи" се касират от страните-членки - от техните граждани. В най-добрия случай това се проявява в надута фискална добросъвестност, в най-лошия води до подчертана корупция.
По един комичен начин пословицата на Фридман бе онагледена по време на един дебат в Европарламента след катастрофата цунами в Югоизточна Азия. Евродепутати един след друг изтъкваха аргументи за отпускане на милиони евро за засегнатите области. Всеки назоваваше по-висока сума от говорилия преди него, сигурно да покаже по-голяма съпричастност. Тогава се изправи един дружелюбен италиански депутат от християндемократите и предложи, че всички ние можем освен пренасочените пари на европейските данъкоплатци да отделим парите от настоящото заседание в помощ на жертвите на цунами. При това ставаше дума за сума от 290 евро, освободена от данъци, които всеки евродепутат получава върху заплатата си само за появяване в залата, в прибавка към неговата заплата и пътни. Като след изстрел мрачно настроение се разля по залата. Същите евродепутати, които толкова щедро се разпореждаха с милионите на другите хора, изневиделица станаха много чувствителни към €290 от собствения си джоб. Бедният човек бе принуден да оттегли предложението си, докато колегите и колежките му с добро настроение се съгласиха на €1,5 млрд. помощ за катастрофата.
(Продължава в следващия брой)
|
Авропата