|
Петролгейт, фирмените обръчи, властта и прокурора
Очертава се гореща зимна приказка за новия обвинител № 1 на България
От Мария Иванова
Целта на Програмата "Петрол срещу храни" бе да се ограничи негативното въздействие на ембаргото над Ирак, гласувано през 1991 г. от Международната общност и ратифицирано от България. Програмата е създадена през 1995 г. по предложение на ООН, започва да действа през 1996 г. и приключва на 21 ноември 2003 година. Приходите от продадения иракски петрол възлизат на 65 млрд. щ. долара, 46 милиарда от които са използвани за задоволяване на потребностите на местното население от храни и хуманитарни стоки. През януари 2004 г. иракския в. "Ал Мада" тиражира информация, уличаваща чужди фирми, бизнесмени, политици и партии във вземането на петролни подкупи от бившия режим на Саддам Хюсейн. През април същата година към ООН бе създадена независима анкетна комисия за разследване на злоупотребите по Програмата "Петрол срещу храни". На 27 октомври 2005 г. нейният председател, бившият директор на Федералния резерв на САЩ, Пол Волкър връчи на Генералния секретар на ООН Кофи Анан окончателния доклад от разследването. Докладът, озаглавен "Манипулации по Програмата от страна на иракския режим, транзакции на петрол и незаконни плащания, транзакции с хуманитарни стоки и незаконни плащания" съдържа 500 страници, плюс 950 страници с таблици и приложения.
В таблица 1, показваща разпределението на квотите и продажбите на петрол, наред с многобройните фирми от цял свят фигурират и български.Сред тях са "Химимпорт", сключил договор с разрешение за покупката на 2.7 млн. барела петрол, 1.9 млн. барела от които са получени. Цената на договора е 35.9 млн. щ. долара. "Росбулнефт" има четири договора с цена 231.8 млн. щ. долара за отпуснатите му общо 26 млн. барела, 23.2 милиона от които усвоени. "Братя Василеви" са сключили два договора за 4 млн. барела, взели са обаче 4.036 милиона, като стойността на двата договора възлиза на 65. 9 млн. щ. долара. В отделни таблици е представено разпределението на отпуснатите квоти иракски петрол, получени от личности и организации, различни от посочената договаряща страна. В тази група отново се срещат имената на наши фирми като "Братя Василеви", "Машинимпорт", "Иракско - български консорциум". Има и таблици с транзакциите на хумнитарни стоки, закупени от правителството на Ирак, като в специални графи е отбелязано дали комисията, изготвила доклада, разполага с данни за даване и получаване на подкупи по съответните сделки. За съжаление и тук се срещат български компании. В това число са "Авес" (2 договора за 1.3 млн. щ. долара за доставка на яйца за излюпване на бройлери, с данни за рушвет), "Електроимпекс"(2 договора за 8.8 млн. щ. долара за доставка на електро мотори и обарудване, с данни за подкуп), "Машиноекспорт"(1 договор за 348 хил. щ. долара за доставка на стругове, по който обаче са платени 420 хил. щ. долара, с данни за рушвет). Наред с имената на петте държави с най-много договори за петрол - САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Италия, е и това на България.
Общо 19 наши търговски дружества(две от които българо-руски) и една политическа организация фигурират в доклада като получатели на петрол или като доставчици на хуманитарни стоки и оборудване.Той обвинява над 2000 от 66 страни в незаконни плащания на правителството на Саддам Хюсеин, за да сключат с режима му договори по Програмата "Петрол срещу храни". Според екипа на Пол Волкър така Саддам е получил възможност да отклони 1.8 млрд. щ. долара като незаконен приход. В изготвянето на доклада "Волкър" са участвали десетки служители, разходите по него възлизат на 35 млн. щ. долара.
Щом новият главен прокурор си влезе в кабинета, група десни депутати ще го изненадат с нова задача - Петролгейт. Темата е стара, но доста нови фирми изскочиха в доклада на несависимата комисия на Пол Волкър, разследваща случаите на злоупотреби по Програмата на ООН "Петрол срещу храни". Сега обвинението трябва да решава има ли престъпление или не, дали да разследва и кого. Единственото, което е ясно е, че България е ратифицирала, наложените през 1991 г. санкции срещу режима на Саддам и по конституция тия правила са станали част от вътрешното законодателство на страната ни.
Досега сред фирмите, въртяли съмнителен бизнес със Саддам, бяха споменавани най-вече "Машиноекспорт", "Химимпорт", "Електроимпекс", "Братя Василеви", "Машинимпорт", "Росбулнефт", "Иракбул Ойл" и прочие. Но има и много други, за които досега неизвестно защо не се шумеше. Една от тях е “Монсо" ООД. Името й фигурира в огласения на 2 февруари 2004 г. от Министерството на икономиката и от МВнР списък на българските компании, регистрирани като купувачи на нефт директно в Секретариата на ООН, но липсва в доклада на Пол Волкър. За беля обаче там е посочена регистрирана в Кипър компания с изписано на латиница название "Моасо" Ltd. Отбелязано е, че по линия на Програмата "Петрол срещу храни" компанията е сключила договор за покупката на 2 млн. барела петрол, но е взела 2. 015 милиона за 39.8 млн. щ. долара и комисията не разполага с данни на кого е платена сумата. Явно не на иракското правителство. За сметка на това е посочено, "Моасо" Ltd е доставила веднъж 1.882 млн. барела петрол на стойност 37.245 млн. щ. долара на американската компания "Бейл Ойл" и втори път още 133 хил. барела за 2.5 млн. щ. долара, като плащанията са извършени чрез банка "Париба" - Франция. През април миналата година тексаската компания "Бейл Ойл", участвала в Програмата "Петрол срещу храни" и продала иракски петрол за около 100 млн. щ. долара, бе обвиненена в САЩ за даване на подкупи на режима на Саддам. Работещият в компанията българин Людмил Дионисиев(бивш зам.-генерален директор на "Химимпорт" от времето на плановата икономика и собственик на учредения през 1990 г. "Нефтоимпекс) бе арестуван, грози го присъда от 62 години затвор и глоба от 1 млн. щ. долара. Има и още една дребна любопитка около ккипърската фирма "Моасо". В доклада на Пол Волкър пише, че за участието си в Програмата "Петрол срещу храни" тя си е платила дължимите такси на Комитета по програмата към ООН. Преводите са извършени чрез Йорданската национална банка, но от името не на "Моасо" а от това на "Nоасо". Дали това е буквена грешка или нещо друго един Господ знае.
Разследването
По-интересното е, че според неофициална информация българските спецслужби намерили за подозрително сходството между имената на споменатата вече българска фирма "Монсо" и кипърската "Моасо" и предприели разследване за тясна връзка между двете фирми. Какво са открили е неизвестно, ако въобще наистина са го търсили. Във всеки случай журналистическа проверка по наши канали успя да установи, че в кипърското дружество участват сирийски и палестински граждани. И дотук. Както ни поясниха юристи, подробности около подобни офшорки могат да се научат само на място и то изключително трудно. По принцип адвокатите, от чието име се регистрират фирми в офшорни зони, не давали информация за клиентите си, защото в противен случай рискуват бизнеса си, а и смисълът на анонимната собственост се губи.
Нищо анонимно обаче няма в "Монсо" ООД - София. Негов основен собственик е палестинецът със сирийско гражданство Мустафа Радуан.В базите данни "Апис" и "Дакси" е посочен адресът на дружеството в столичния кв. "Света Троица", блок, вход и прочие, но телефон не. Справка за такъв не дават и от тел. 144. За късмет Мустафа Радуан фигурира и в още едно частно българско дружество, където му партнира гражданинът Щерьо Щерев. Срещата с него беше безпроблемна. В края на миналата седмица го намерихме в лукзосния му офис в центъръ на София. Господин Щерев се оказа широко скроен и доста любезен човек. "Можех да ви кажа, че нищо не знам и нямам нищо общо с тая работа", подчерта той, разбирайки деликатния повод, по който търсим връзка със съдружника му. Вместо това обаче Щерьо Щерев завъртя тефона и откри Радуан Мустафа в Дамаск. На руски език му обясни, че във връзка с журналистическо разследване ще му прати по факса кратко запитване. На следващия ден съобщението бе изпратено. Текстът, подписан от Щерев гласеше: "Господин Радуан, при мен дойдоха за интервю журналисти, които се интересуват дали вие или вашите съдружници Абдулхасан и Ахмад в "Монсо" ООД участвате в "Моасо" Ltd - Кипър, или в друга фирма регистрирана там." Ответен факс обаче не последва.
Извън прожекторите
Скромното дружество "Монсо" е регистрирано в Софийския градски съд (СГС) на 25 август 2000 г. с предмет на дейност търговия с петрол и петролни продукти. Съдружниците във фирмата са трима - иракчанинът Абдулхасан Джабар Абдул Амир (20%) и сирийските граждани Ахмад Араби Катби (29%) и Мустафа Радуан (51%), който е и управител на компанията. Явно той е солидният играч, заради когото “Монсо” се намесва в такава мащабна програма, като тази на ООН за Ирак.
Защото Мустафа Радуан има и други сериозни начинания у нас. В капитала на софийското ООД "БГТП - Ор" (създадено през 2003 г. и занимаващо се с консултации по стопанска дейност и управление), Мустафа е партньор с турския гражданин Орай Туглан, с германския Мухаррем Чухадароглу и с нашия сънародник и шеф на "БГТП - ОР" - Щерьо Щерев Щерев. А той безспорно е авторитетна и заслужаваща уважение личност. Най-малкото доказателство за това е подреждането му на трето място в листата на ДПС в 24-и избирателен район в столицата на последните парламентарни избори. По-същественото е, че в бизнес актива на Щерьо Щерев се вписват участията му в още няколко сериозни частни дружества. Заедно с Орай Туглан и германските граждани Матиас Кайнер, Кархайнц Редекер, Конрад-Андреас Грайф и Мухарем Чахадароглу Щерев фигурира в консултанската фирма "Булрааг" ООД. Коректно е да отбележим, че не е ясно дали Мухарем Чахадароглу е същият, който е вписан и в споменатото "БГТП - Ор" ООД, тъй като освен малка буквена разлика в имената има пълно разминаване в номерата на чуждестранните паспорти на двете лица. Но такива проблеми около Орай Туглан няма. Той си е автентичен и сигурен партньор на Щерьо Щерев. Включително и в търгуващото с разнообразни стоки "Орбул" ООД (регистрирано в СГС през 2001 г.) където Щерев е мажоритарен 75-процентен собственик.
Съседска зона за печалби
Турският гражданин Туглан явно не е от вчера в България. Според Държавен вестник от 5 октомври 1993 г. Орай е сред учредителите на пловдивската "ОрбулБанк" ООД (импорт, експорт, плюс валутнообменни бюра), за чиято понататъшна съдба обаче няма данни нито в "Апис", нито в "Дакси". Но за сметка на това и от двете информационни системи е видно пристрастието на г-н Щерев към делови партньорства с граждани на южната ни съседка. Към вече посочените трябва да прибавим и Съдъкъ Бен, с който Щерьо Щерев си дели 50 на 50 участието в регистрираната през 1995 г. в София търговско-посредническа фирма "ОР ЕНД Дюш интернишънъл" ООД.
С всички тези извоювани с труд бизнес позиции г-н Щерев щеше да се раздели, ако бе станал депутат и загърбвайки частните си интереси, бе взел да се главоболи с държавните. Между впрочем той съвсем не е единственият българин, направил опит да намери отговор на загатката - пречи, или помага на личния бизнес влизането в политиката?
Същото е сторил например и Валери Димитров Стойчев, човек неизкушен от голямата петролна търговия. Но може би по случайно съвпадение и той през 2005 г. се оказва сред кандидат-народните избраници от листата на ДПС в 24-и софийски избирателен район. Само че за разлика от Щерев чак на обреченото на неуспех 11-то място. Както е казал обаче народът всяко зло за добро.
Политика и сие бизнес
Изпадайки от парламентарното състезание Валери Стойчев остава на спокойствие да си гледа бизнеса. Това ще рече да се грижи за доходността от акционерното си присъствие в две фирми с доста атрактивно занимание. Едната е "Транстурист травел" ООД (туристически агенции и спомагателни туристически дейности), където Стойчев държи 36%, а по 32% си делят Таня Христова Кукенска и Йонко Николов Кънчев. Отделно тримата имат по един скромен процент в "Еко чифлик Росица" АД – Севлиево (хотелиерство), като мажоритарните 97% там са на "Транстурист травел". Йонко Кънчев е добре познат в туристическия бранш, съсобственик е в известните "Ти Би Ес хотели" и в още редица подобни фирми. Другият партньор на Валери Стойчев - Таня Кукенска, е свързана с малко по-различни хора и дейности. Тя е притежател на 34% от учреденото през 1995 г. "Интергруп България" АД(търговия на едро с месо и месни продукти), което от април 2005 г. е прекратило деловата си активност. Негов управител и ликвидатор е 35-годишният Петър Георгиев Георгиев. А началото на дружеството е било обещаващо. През далечната вече1996 г. членове на неговия директорски борд освен Кукенска са били и други хора с тежест като Димитър Милков Ламбовски (станал през 2001 г. депутат от НДСВ в 39-тото Народно събрание) и Кирил Георгиев Барбутов. Според базата данни във фирменото разузнаване "Дакси глобал" той продължава да се води за собственик на 34% от обявеното в ликвидация "Интергруп България" АД. Това печално събитие обаче съвсем не означава и край на кариерата на Кукенска, Барбутов и Георгиев.
Кой, с кого, в какво
Таня Христова Кукенска фигурира в общо пет фирми. Една от тях е и "Симетра 1" АД, джойнт венчър между общинските "Софийски имоти" и ЕТ " Стефани - Евелина Стефанова", собственост на дъщерята на президента на футболния клуб "Славия" Венцеслав Стефанов. "Симетра 1", в чието управление участва г-жа Кукенска, нашумя в края на 2003 г. заради скандалните сделки на "Софийски имоти", отразени в нарочния доклад на новоизбрания тогава Столичен общински съвет. Според направения от него анализ участието на "Софийски имоти" ЕАД във смесени дружества като "Симетра 1", "Артемида БСИ", "София сити къмпани" и прочие е стопено чрез разпродажба на скъпи общински имоти на занижени цени на частни лица. И то гравитиращи около силовите групировки СИК и ВИС. Може би е случайно съвпадение, че споменатият вече съдружник на Таня Кукенска в "Интергруп България" АД и негов ликвидатор - Петър Георгиев, е съсобственик във "Вилет" АД с Димитър Иванов Радев. Той пък е в борда на директорите на "София сити къмпани".
Колкото до ликвидаторската дейност на Петър Георгиев Георгиев тя не се изчерпва само с "Интергруп България". Господин Георгиев е и ликвидатор на фирмата за детективски услуги "Бул секюрити", в която 70% са притежание на Рахмат Сукра Софияди, а останалите 30% - на Венелин Тонев Хубенов. Основателно или не в българското медийно пространство името на Рухмат Сукра се спряга в качеството му на наследник на взривения през 2004 г. бос на СИК и петролен бизнесмен Стоил Славов. Що се отнася до името на Венелин Хубенов то се среща в общо 6 дружества. Сред тях е също обявеното в ликвидация "Абиес-конколор" ООД, в което Хубенов си дели собствеността фифти-фити с Красимир Николаев Панайотов. И той участва в доста фирми, включително в "К.А.Ф." ООД - Павликени, където за негов партньор продължава да се води друг убит представител на силовите структури - Иво Карамански.
Падения и възходи
За приближен към съмнителните групировки е нарочван и споменатият вече президент на футболен клуб "Славия" Венцеслав Стефанов. Любопитното е, че сред неговия широк бизнес е и една скромна фирма за производство на захар - "Шугър Био прогрес" ООД. В нея Стефанов държи 25%, като по толкова имат и тримата му съдружници - Вйекослав Смрекар, Стоян Славчев Николов и Кирил Барбутов (партньорът на Таня Кукенска и на Петър Георгиев в "Интергруп България"). Тук е мястото да се отбележи, че в средата на 90-те години на миналия век Смрекар и Николов бяха пациенти на Националната следствена служба заради контрабандните захарни далавери на тяхната фирма "Дискъвъри - 93". И още една дребна подробност Стоян Славчев Николов е притежател на 5% от капитала на "Юнион транс сървиз - България" АД, където 50% държи фирмата "Демба трейдинг", чийто софийски адрес съвпада с този на централата на "Литекс комерс", собственост на Гриша Ганчев. Не само Стоян Николов обаче има контакти с уважавани бизнесмени, същото важи и за партньора му Кирил Барбутов. Той например участва с 14% в софийското АД "Антек" (занимаващо се с ремонт на автомобили), в което мажоритарният 57-процентен дял е не на кого да е, а на Васил Божков, основателят на империята "Нове холдинг".
Не са за подценяване и връзките на още един неосъществен народен избраник - Валери Митков Цветанов, четвърти в листата на ДПС в 25-столичен избирателен район и първи в кюстендилската при последните парламентарни избори. Заедно с известния професор по етническа и политическа психология Людмил Георгиев(член на Централния съвет на ДПС, вуйчо на убития при полицейско насилие
благоевградчанин Ангел Димитров - Чората, нарочван за наркобос) и Мартин Банов, Валери Цветанов участва като собственик в строителната фирма "Възраждане 1". А пък Банов заедно с авторитетната компания "Химимпорт"(притежание на ТИМ) е съдружник във фирмата за търговия на едро "Еколенд инженеринг" ООД.
Изобщо повече от интересен се оказва българският бизнес свят и връзките между предприемчивите люде, които го населяват. Бедата е, че те явно все още не са дали всичко от себе си за просперитета на родната икономика. Доказва го нивото на жизнения стандарт на простосмъртните жители на балканската ни държава, чукаща на врата на подредена Европа.
|
Петролгейт