|
в. "СЕДЕМ" - политически седмичник
брой 31 (68) / 07.08.2004 стр.5
Каракачанов превърна легендарното ВМРО в партия за лична употреба
...
.................................................Македонският Дом в София
“Независима” фондация със седалище в Пазарджик се разпорежда с имотите на македонските бежанци
Мирослав СИМЕОНОВ
Коалицията на обречените
Създаването на предизборен съюз между партиите на Стефан Софиянски, Красимир Каракачанов и Анастасия Мозер се разпадна преди да се е учредил. Над председателите на трите формации се събират облаци.
"Коалиция" "каракачанка, помияр и селска кучка"
Столичният градоначалник може да бъде осъден за корупция. За лидерството на дъщерята на Г.М.Димитров точат челюсти нейните конкуренти Стефан Личев и Борислав Китов, които заиграват със Софиянски. Каракачанов също има проблеми въпреки “фанфарния” втори конгрес на ВМРО – Българско национално движение. Той се проведе през юни и трябваше да прикрие факта, че организацията на “комитите” се е превърнала в партия за “частна употреба”.
Ако Анастасия Мозер не овладее интригите сред земеделците, на предстоящия форум на БЗНС-Народен съюз се очакват остри стълкновения и дори някаква форма на разцепление. Доказалата привързаността си към принципната политика лидерка едва ли ще “преглътне” натрапвания й съюз с непоследователни партии като ССД, ВМРО и НДСВ. Като един от създателите на ОДС Мозер доказа, че е стабилен партньор. Въпреки че не спестяваше своите “забележки” към бившия премиер Иван Костов, тя остана до него, когато мнозинството в предишния парламент, а оттам и стабилността на правителството бяха поставени на карта в последните седмици преди изтичането на мандата. В ДСБ помнят това. Ако интригантите в БЗНС–НС вземат превес, след конгреса на земеделците Мозер и нейните сподвижници могат да получат подкрепата на хората на Костов и трайно да се ориентират към формулата ОДС. Подобен вариант е възможен и ако председателката на БЗНС–НС пак победи своите вътрешни опоненти. Демократи за силна България набират електорален потенциал. Реалистично е партньорството с тях да се окаже по-печелившо от коалирането с партии с маргинален характер.
Бъдещето на десните коалиции ще бъде функция и на развръзката в борбата за овладяване на СДС. В момента на бойното поле се стрелят групиращата се около П. Стоянов клиентела срещу част от НИС и пажовете на Н. Михайлова. И двата полка не пропускат шанса да “завоюват” нови или да запазят старите си икономически капии. Няма гаранции, че Н. Михайлова ще изпълни решението СДС да се яви самостоятелно на парламентарните избори. Но за момента то е единственият шанс партията със знаковите три букви да не потъне в блатото. Ако П. Стоянов измести сегашната лидерка, той ще поведе СДС към размита коалиция от канибали. В нея сините ще са заложници на Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Антоан Николов, Никола Николов, Янко Станев, Ахмед Доган и т.н. Очевидно столичният кмет е натоварен със задачата да катализира комплектуването на “сините” трътки и перца. Те трябва да оформят послушното дясно и да погълнат останките от СДС.
Този дълго готвен сценарий обяснява защо поне още известно време Софиянски трябва да бъде оставен - но вече като силно контролиран играч - на политическата сцена. Положението на Н. Михайлова също е критично. Ако тя запази поста си и се опита да води последователна политика, СДС ще бъде “взривен” с колективните усилия на тези, които я крепяха досега, отреждайки й монолога на суетната марионетка. Ако отстъпи – ще бъде употребена като всички политици, които стават ненужни, когато загубят властовите си позиции. Н. Михайлова трудно ще се справи без помощ “отвън”. Откъде ще дойде тя е въпрос на бъдещето. Повече от сигурно е обаче, че такава подкрепа няма да й окажат неубедителни формации като ВМРО–БНД например. Дори и само защото в новата история на “комитите” има много неизвестни факти, достойни за полицейски роман… или журналистическо разследване.
Нека първо си спомним, че в 38-то НС Красимир Каракачанов патетично напусна ОДС, а само преди няколко месеца се завъртя в любовен валс със Сергей Станишев.
Изглежда странно … но не е. ВМРО на Каракачанов боледува от същите болести като останалите партии на прехода - клиентелистки апетити; налагани с интриги решения; подозрения за връзки с ДС на негови лидери; подмяна на ценностите; коалиционна безпринципност.
“Политическата” конюнктура около Каракачанов обаче е утежнена и от огромните имоти и сдруженията с идеална цел, които трябва да прикрият тайната приватизация на ВМРО. Оказва се, че зад превъплъщението на “комитите” във ВМРО-БНД се трупат архиви за съдебни дела, документни фалшификации, ненаситни финансови апетити и откровена безскрупулност. Един от сюжетите на сагата минава през
сянката на ДС
Защото болният проблем на ВМРО ще си остане свързаността на част от неговите публични лица с репресивните служби на комунистическия режим. Членове на ВМРО с неохота признават, че бащата на Красимир Каракачанов – Дончо Каракачанов, е бил щатен сътрудник на ДС, депутат в парламента на тоталитарна България, председател на Окръжното ръководство на казионните земеделци в окръг Русе по времето, когато първи секретар на БКП в крайдунавския град е Пенчо Кубадински. Смята се, че точно той е уредил младия Краси на работа в Македонския дом в София. Според източници на “Седем” днешният лидер на ВМРО още преди 10 ноември също става бурма от апарата на тайната власт у нас. Злите езици твърдят, че следите за тази му дейност не излизат на бял свят заради застъпничеството на бившия президент П. Стоянов и че днес се контролират от един друг държавен глава… Дали пък това не обяснява избликващата сговорчивост на Кр. Каракачанов към “лявото” и някои особености в политическата му дейност?
През октомври 2002 делегация на ВМРО, водена от Каракачанов,
заминава за Ирак
за да “наблюдава” референдума, който легитимира преизбирането на Садам Хюсеин. На тази визита Каракачанов се озовава в компанията на известния с участието си в “Петролгейт” проф. Захари Захариев.
Около година по-рано лидерът на ВМРО съобщава “новината”, че у нас има над 10,000 души гръцко малцинство, въпреки че последното преброяване е показало цифрата 3,408 лица. Според стари негови приближени също през 2001 парите от наемите на имотите на сдружение ВМРО започват да постъпват директно в касата на фантомната партия ВМРО-БНД. Стига се до парадокса една организация (сдружението “ВМРО”) да финансира дейността на политическата партия (ВМРО-БНД) с около 500-800 хил. лева годишно, въпреки че съгласно Закона за политическите партии максималния размер на такова подпомагане е 30 хил. лева. Източници на “Седем” твърдят, че Каракачанов участва в собствеността или управлението на около 76 стопански субекта извън сдруженията и фондациите, които контролира. Знакови фигури в екипа му са господата Николай Кънчев и Бойко Ватев, които бяха преизбрани за зам.-председатели на последния конгрес на ВМРО-БНД. Н. Кънчев е известен с това, че става член на БКП на 18 години, че участва в опита за създаването на националпатриотична лява партия под името Национално-демократическа партия, а след провала й щурмува ВМРО. Според бивши членове на младежката организация на ВМРО Кънчев участва в собствеността или управлението на близо 123 стопански обекта. За Б.Ватев е характерна по-умерената хватка на бивш партиен секретар от в.“Кооперативно село” …
Всъщност биографията на Каракачанов и на двамата му заместници заслужава внимание, само защото онагледява част от технологията, чрез която бе
опорочен българският преход
И Каракачанов, и Кънчев, и Ватев се оказват удобни брънки от веригата за разграбване на чуждо имущество и за използването на обществени постове за частни цели.
Всичко започва, когато като юридическо лице с нестопанска цел е възстановено сдружението “ВМРО”. То е собственик на имотите на македонските бежанци. Възстановителите му са предимно възрастни хора, репресирани от БКП. През 1995 Кр. Каракачанов става председател на ВМРО, което има гарантирани приходи от около 1 млн. лв. годишно. В края на 2001 Каракачанов предлага ВМРО да бъде пререгистрирано “в частна полза”. Всички, които се противопоставят на циничната идея, са изхвърлени или принудени да напуснат партията. През ноември 2003 между двата тура на местните избори имотите на македонските бежанци са прехвърлени под тезгяха на новосъздадената фондация “ВМРО”. Тя е регистрирана със седалище в Пазарджик (!) и също в “частна полза”. Нейни
пълновластни господари
стават Красимир Каракачанов и … доверените му заместници Николай Кънчев, Райна Дрангова, Бойко Ватев и др. Според чл.14 на Учредителния акт Управителният съвет на тази фондация е натоварен със сериозни правомощия. Той приема нейния бюджет и следи за изразходването му; разрешава разпореждания с недвижими имоти на фондацията и вещни права върху тях, обезпечения и гаранции, банкови заеми и участия на други юридически лица. Сред “запазените” права на учредителя (Каракачанов) (вж. чл.18, ал.2) е уточнението, че “освобождаването и избирането на членове на УС на фондацията не може да се упражнява от ликвидатор или синдик”.
Защо е било необходимо учредителите на фондацията да се презастраховат с подобни клаузи става разбираемо от списъка с прилапаните имоти. Сред тях са:
-> Поземленият имот на ул. “Пиротска” №5 в София с площ 1,364 кв.м, върху който е построена масивната 4-етажна сграда. През 2003 имотът е оценен от данъчните на 2,950,339 лева.
-> Залата за дегустации на бул. “Цар Борис” ІІІ със застроена площ от 68,70 кв.м и данъчна оценка - 41,087 лева.
-> Недвижимият имот в Благоевград на ул. “Васил Мечкуевски” №2, оценен на стойност 17,970 лева.
-> Недвижимият имот в Разлог, представляващ партерно помещение на ул.”Гоце Делчев” №, оценен на 8,878 лева.
-> Недвижимият имот в Петрич, представляващ регулиран парцел с площ от 300 кв.м, оценен на 24,880 лева.
-> Недвижимият имот в Банско, който е регулиран поземлен имот от 5,755 кв.м, намиращ се в стопански двор “Рупчовец” - оценен на 19,393 лева.
-> Недвижимият имот в землището на Банско в местността “Елиови мостове” – Пирин планина. Той е почивен дом с дворно място от 3,000 кв.м, оценен на 7,803 лева … Още имоти в Гоце Делчев и Дупница.
и други
Фактите показват, че имотите на македонските бежанци не се използват за благородните цели, за които са били създадени и че създаването на частната фондация “ВМРО” е само път към “законната” им приватизация.
Но за ролята на ВМРО-БНД в този процес и за скандалите около нейното учредяване четете в някой от следващите броеве.
Устав на "Фондация ВМРО"
|
Aрхивитe ca живи: ВМРО-БНД