|
Изборите са просто начин за узаконяване на власта на политико икономическите престъпни върхушки над Българският народ и узаконяване на поредните им грабежи и пладнешки хайдутлук. Всички членове на българските правителства и парламенти от последните 13 години независимо от тяхната партийна и кастово - религиозна принадлежност трябва да бъдат разследвани, и осъдени за разграбванетто на България и криминалното прихватизиране на цялата финансово икономическа система.
Имуществото на тях и роднините им трябва и ще бъде конфискувано! Време е да обединим усилията на всички честни и нормални хора, все още живеещи и желаещи да останат и живеят в тази страна, за да може най после да се измъкнем от блатото в което те вкараха страната, лишавайки от бъдеще народа на България и нашите деца.
Прилагам информация за малка част от техните престъпления извършени до 1998 година която е записана от различни обикновенни и надявам се честни представители на българският народ, но не от мен. Както показаха последните събития нейзвестните им престъпления са още по страшни и големи. Естественно цялата политическа върхушка е в играта а приказките им за отделни партии и програми са просто цирк чиято основна цел е по лесно да ни заблуждава и разединява. Така те монополизират власта и си осигуряват по лесна възможност да ни манипулират и управляват така както е изгодно на тях и техните господари.
Време е да се организираме за да може да оказваме ефективна съпротива на всеки техен опит да ни заробят, заменяйки 45 годишното ни идеологическо робство с икономическа зависимост и послушание. Всяко забавяне е фатално за оцеляването на нацията защото дава възможност на престъпната политико-икономическа криминална върхушка обсебила и контролираща власта, /чрез различните си мимикриращи политически субекти/ окончателно да ни постави под контрол и лиши от възможноста за съпротива и гражданско контрол. Дава им възможност окончателно да доразграбят страната и узаконят престъпленията си, лишавайки народа от въможност за справедливо възмездие и иконимическо и духовно възраждане на нацията. Утре ще бъде късно защото те ще разпродадат на безценица или доразграбят и това което все още може да се използва като основа и начало на икономическото съживяване и стабилизация.
Време е да вземем съдбата в собственните си ръце за да гарантираме истинско възмездие за престъпниците, възраждането на България и достойно бъдеще за нас, родителите и децата ни.
С уважение!
Валтер
е-майл: internews3000@pochtamt.ru
Втора книга на летописите или част от истината за това което става и ще продължава да става в България
1. Политически репетаториум
Актуализирайки теоретичния модел на прехода с най-нови емпирични данни, събитията от края на 80-те години стават разбираеми освен за историците и политолозите, и за обикновените хора. Несигурен обаче изглежда иначе прозорливият и добре информиран Владимир Буковски в книгата си “Един дисидент сред архивите на Кремъл”:
“Изумителните събития, настъпили в комунистическия свят през 1989 г., остават и до ден днешен загадка... Пред очите ни се извърши грандиозно, невероятно събитие:могъщият съветски блок в Източна Европа се срути без каквито и да било кръвопролития. Никой, като че ли, не се досеща, че тези промени стават по решение на Москва и дори под изричния натиск на Кремъл. Горбачов получи Нобелова награда за мир именно за това, че е ръководил операцията. "Революцията" е трябвало да доведе на власт "либерално настроени" комунисти - едно ново поколение от манипулатори, подобни на самия него. Нужен е бил ентусиазмът на Запада, който би им позволил да укрепят положението си и да получат помощ.
В началото на септември 1990 г. секретариатът на ЦК на КПСС приема тайно решение - за да се запазят властовите структури на партията, те трябва да се интегрират към световните финансови пазари, да бъде изнесен капиталът в места, откъдето в продължение на години да покрива нуждите на партийния елит...Този елит не се нуждае от социални реформи, нито от старата идеология, защото вече държи в ръцете си търговските структури и собствеността, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване и международните връзки. Навлиза в Нова ера - тази на властта в сянка, при която вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е.”
Действително ли този властови процес е толкова тайнствен и “неумозрим” или по-скоро имаме работа с едно типично за руския човек патетично отношение към историята? Не попадаме ли в емоционалната клопка на играта на думи: “мистерия”, “загадка”, “лъжа”, “измама”… Защо например “независимата” българска преса, ангажирана в опазване на партийната тайна, и до ден днешен нарича кражбата мистерия.(Вж. в. 24 часа, 29.12.1998 г. - “И сега не сме наясно кой ограбва държавата, кой ни докара до туй дередже... “Някои хора”, “някои среди” и “някои сили”. Кои? – Те си знаят! Мистерията е нещо недостъпно за всички, а само за посветени.”)
2
Като начало в изследването на истината нека да обобщим с думите на Исаия (вж. Библията, Книга на пророк Исаия):
“Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя по пътеки, които им са непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, и неравните места ще направя равни…
Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове. Чуйте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.”
В служение на Златния телец или как стана трансформацията на олигархията ?
Голямото изнасяне на капитали, тяхното влагане в смесени дружества и в западни банки беше дирижирано от партийната администрация на Горбачов, съобщиха преди време "Интернешънъл Хералд Трибюн" и "Пари Мач".
Горбачов и шефът на КГБ Крючков стават особено активни в своята дейност по обезпечаване на олигархията след 13 февруари 1990 година, когато е отменен член 6-ти от съветската конституция, регламентиращ ръководната роля на КПСС. Приблизително по същото време падна и член 1-ви от живковата конституция. Събитията в София и Москва се дирижираха синхронно. Какво се случи?
Заместник-председателят на КГБ генерал Филип Бобков (същият и шеф на Пето управление на КГБ - Идеология и дисиденти - аналог на българското Шесто управление) съставя по поръчение на Горбачов план "За ефективно използване на партийната собственост". Планът гласи:
1) Явните парични фондове на КПСС и на казионните организации трябва да бъдат открито инвестирани само в обществени, социални или благотворителни фондове. Така ще стане невъзможна бъдещата им конфискация.
Примери : Спомнете си как (по сигнал от Москва), напук на Закона за конфискация на имуществата на БКП и казионните организации, с помощта на министър от СДС, беше трансферирано в акционерното дружество "Софис" имуществото на казионните Български професионални съюзи (наследени от КНСБ), как общественият фонд ТНТМ се възроди след ограбването му в така наречената фондация "Еврика", как Мултигруп и Първа частна банка създадоха синдикална каса "Подкрепа", как подчиненият на генерал Бобков офицер от Шесто управление на държавнасигурност Димитър Иванов стана вицепрезидент на Мултигруп и основа осигурителен фонд. Как същият, вече открито, посрещна в България началника си по КГБ Бобков и написа предговор към книгата му с многозначително заглавие "КГБ и властта". Как контролираната синдикална върхушка от "Подкрепа" и КНСБ работи неуморно "за ефективното използване на поверената й партийна собственост" в Бистрица (след наемането й от Максуел) и в небостъргача на БПС на Солни пазар. Как международният аферист Робърт Максуел регистрира на улица "Ангел Кънчев" в София (седалището на Мултигруп) сдружението "Интербизнес 91". Спомнете си твърденията на руски автори, че по поръчение на КГБ Максуел е закупувал на Запад валута, трупал е милиардни дългове и е ограбвал контролираните от него социални и пенсионни фондове в полза на съветските си партньори…
2) Скритата печалба да се използва за създаване на концерни, предприятия, акционерни дружества (и пирамиди), застрахователни компании и банки, за закупуване на анонимни акции на приносител с цел осигурване на бъдещ доход за стратегическите цели на администрацията на КПСС (БКП), при спазване на строга конфиденциалност и скритост на партийното участие. Капиталът може да се прехвъля в други сфери, но контролът върху него трябва да се запазва!
В книгата “Записки по българските реформи” са посочени немалко, а тук ще приведем и най-новите примери: Сигурно си спомняте безгласното оттегляне на офицера от ДС Атанас Тилев от фалиралата не без негово участие Банка за земеделски кредит (БЗК), основана от Луканов и от Максуел да обслужва кредитирането на земеделието, а всъщност да обслужва стратегически финансови операции в страната и в чужбина. Спомнете си безропотното прехвърляне на акции от страна на Красимир Стойчев (спонсор на СДС) от "Мобилтел" към офшорната фирма на Лучански и на КГБ - "Нордекс". Правата върху "Мобилтел" и върху GSM-оператора Стойчев получи от тогавашния шеф на пощите Стефан Софиянски. Днес Мобилтел се управлява от Владимир Грашнов – син на известния комунистически функционер Марин Грашнов. Мобилтел е новият спонсор на СДС и на БНТ. Две руски фирми (на КГБ) опитаха да спасят декапитализираната от Красимир Стойчев-Трона "Капиталбанк". Уж "американската" инвестиционна банка "Вассерщайн Парелла" придоби 24% от капитала на Българо-руската инвестиционна банка - банката на ГРУ. Същата е толкова инвестиционна, колкото е и американска! Спомнете си за "отказа" от акционерно участие във вестник "24 часа" на друго особено доверено лице на олигархията - главния редактор Валери Найденов и за "оттеглянето" от участие във вестник "Стандарт" на целия му ръководен екип, пренасочен от засекретените лица на работа в националната телевизия . . . Спомнете си за Владимир Владимиров - отговорен счетоводител и офицер от ДС (УБО), разнасял по време на предишния режим куфарчето с валутата по домовете на членовете на ЦК на БКП, същият наречен от колегите си "куриерът на Партията". През 1989 година Владимиров беше издигнат за шеф на надзора в БНБ, а малко по-късно (по времето на Софиянски) стана шеф на важната Пощенска банка. Виденов го изгони оттам, но олигархията го постави да пази тайните на фалиралата вече БЗК. Служебният премиер Софиянски го помаза отново и го постави (макар и споменат като служител на ДС в списъка на Бонев) пак начело на Пощенска банка. Фактът, че той е все още там е доказателство за безспорната връзка между Луканов, Максуел, Тилев, Владимиров, Софиянски, КГБ и ДС.
3) Да се сформира на територията на СССР и на други страни Институцията на особено доверените лица на Партията и Групата на засекретените членове, осигуряващи дейността в извънредния период.
Примери: Висшите апаратчици от ЦК на КПСС и техите слуги от БКП съставиха списъка на бъдещите колониални администратори - акционери, а в наши и чужди банки откриха сметки със съответните парични суми на всеки отделен акционер. Ако Атанас Тилев, Красимир Стойчев, Ангел Първанов, Илия Павлов, Валери Найденов, Емил Кюлев или някой друг се опиташе да присвои за себе си от дела на Партията, то тя го задържаше в подчинение чрез познатите си методи. Какви бяха те? Висши партийни финансисти съставиха и размножиха в хиляден тираж на няколко езика следния важен документ:
Лично задължение пред КПСС (БКП)
Аз, ........ (примерно Димитър Христов Иванов), член на ..... (БКП), партиен билет N. ...... , с подписа си потвърждавам съзнателното си и доброволно решение да стана Доверено лице на Партията и да изпълнявам възложените ми от Нея задачи, където Тя ме изпрати и във всяка обстановка, като не разкривам своята принадлежност към Институцията на доверените лица. Задължавам се да пазя и внимателно да използвам в интерес на Партията поверените ми финансови и материални средства, възстановяването на които гарантирам още при първото поискване. Всички спечелени от мен, в резултат от икономическата дейност на Партията, парични средства признавам за Нейна собственост и гарантирам предаването им по всяко време и на всяко място. Задължавам се да спазвам строгата секретност на поверените ми сведения и да изпълнявам поръченията на Партията, които ще ми бъдат предадени от упълномощени за случая лица.
Дата ..... Подпис на члена на КПСС (БКП): .................
Подпис на длъжностното лице:..................
С нарушения от страна на Доверени лица на Лични задължения можем да си обясним отстраняването от определени дейности на част от гореизброените и екзекутирането на следните особено доверени лица: Робърт Максуел, Илко Ескенази, Цветан Цветанов, Иво Янчев, Андрей Луканов... Кой изпълни екзекуциите? Разбира се специалистите от групата на засекретените членове. Голямата игра се водеше за големите цели - присвояване на външния и на вътрешния дълг чрез операции с Брейди-книжа и ЗУНК-ове през Българска външнотърговска банка, чрез банки от Асоциацията на търговските банки и чрез пирамидите. Ето какво пише добре информираният вестник "КЕШ" (брой 30 от септември 1997 година): "За три от жертвите, починали при странни обстоятелства, може да се каже със сигурност, че са знаели що е това външен дълг на България - движението, преоформянето и изтичането на пари към определени фондове. Двама от покойниците са загинали във вода: Робърт Максуел - натоварен да управлява официално валутния резерв на България и Илко Ескенази, движил външния дълг на България... Всичко това е свързано и с разкриването на сметки на (финансови) пирамиди в швейцарските клонове на Балканбанк (б.а. - вж. Приложение N2). Това е първата пощенска кутия, осигурила източването на парите на вложителите от България в чужбина. Втората банка, която извършва широки операции (в полза на пирамидите) е Турист-спорт-банк." (б.а. – приемницата й – БРИБАНК захвана валутната криза в началото на 1997 година чрез спекулативно обезценяване на лева в полза на олигархията. Същата банка закупи определено количество Брейди-книжа броени седмици преди политическата криза.)
На 2 октомври 1996 година беше екзекутиран Координаторът на ЦРУ/КГБ и Институцията на особено доверените лица за България Андрей Луканов.
Изпълнил усърдно много други, Луканов не успя да изпълни най-важната задача на своя живот - да предаде в ръцете на Москва и на "Газпром" газопреносната мрежа ведно с територията на България.
За Русия и за Великите сили българската земя има значение само като канализационна мрежа, канализационна шахта, провеждаща в необходимата им посока нефтените и газовите потоци към Турция, Гърция, Македония и Югославия, към Западна Европа и към Адриатическо море и като приемно-сортировъчно отделение за бежанци от Изток. Не случайно омиротворителите от постмодерните страни контролират териториите на Македония от 1993, а на Албания от 1996 година. В бунтовното албанско пристанище Вльора международен консорциум обяви строителството на терминал за нефтопровод, който ще тръгва от Бургас и ще минава през Македония. Зад "хуманитарните" омиротворителни акции, както и зад нехуманните политически убийства се крият едни и същи икономически интереси - кой да контролира териториите.
Неуспял да се справи с Жан Виденов и с хората на Живков, Луканов трябваше да умре. Метрополията се отнесе жестоко с него - най-напред тя заповяда на Мултигруп да се отрече от Андрей, а после, чрез Топенерджи, свали и физическата охрана от него. Оставен незащитен, Луканов бе застрелян от упълномощено за случая лице. Заинтересованите от неговата смърт дейци около старите живкови пари (хората от Орион, БЗПБ и т. н.) изпълниха смъртната присъда. След Луканов Москва заложи на своите хора в СДС...
Андрей Луканов умело балансираше години наред между интересите на двете империи в България. След неговата смърт страната вече "не беше същата". Везните се наклониха в полза на Америка. Беше дошло време за ново обръщане посоката на хаоса.
2. Българският модел
(или за цената на свободата)
Изход
"Онзи, който вярва в свободата, никога не брои последователите си"
Милтън Фридман
Moжем ли да отговорим на въпроса защо се провали опитът да бъде изграден в България един предварително зададен отгоре и отвън политически и икономически модел?
Вече можем. Ще започнем с основните тези, обединяващи статията на лесефериста Милтън Фридман "Икономическата и политическата свобода": 1)Икономическото устройство "конкурентен капитализъм" осигурява на хората материална независимост - главна предпоставка за истинска политическа свобода - разделяйки една от друга икономическата от политическата власт, които освен това взаимно трябва да се уравновесяват. 2)Политическата свобода се установява едновременно с установяването на свободния пазар и с развитието на институциите на конкурентния капитализъм. 3)Гледано в исторически план, характерното състояние на човечеството е тиранията, робството и мизерията. 4)Капитализмът е едно от условията за съществуване на човешки свободи, но само то очевидно е недостатъчно.
Примерите са много. Те доказват възможността за съжителство между капиталистическа на външен вид икономика и ограничена човешка свобода. "Основната заплаха за свободата е диктатурата...или олигархията, или дори някое временно управляващо мнозинство", добавя в статията си Фридман. Установеното в България след "промените" управление потвърждава това.
Раждането на олигархията
Действителна икономическа независимост след "промените" получи определена незначителна част от българите, а всички останали станаха по-несвободни и по-бедни. Икономическата и политическата власт се вплетоха и проникнаха взаимно, което на битов език е вплитането на мафиотските структури. "Конкурентен капитализъм", отговарящ на определението на Фридман, следователно у нас не съществува. В икономиката господства постсоциалистическият монополизъм. Политическа свобода получиха малцина, а пазарните институции се провалиха преди още да са се установили и укрепили.
Днешното състояние на българския народ е тиранията, робството и мизерията, докато неговите икономически и политически свободи са записани само на книга.
"Даден проблем, който в началото е бил разрешим, поражда криза, а кризата - катастрофа, и от нея страдат хора, които нямат нищо общо с първоначалния проблем. Колкото и способни да са те, изборът, с който ще разполагат в бъдеще, ще се простира между лошото и най-лошото...ние не станахме нито по-добри, нито по- мъдри, а и самото изпитание няма повече смисъл от което и да било чудовищно земетресение, избило стотици милиони хора", припомня ни руският дисидент Буковски.
Защо се получи така?
В навечерието на 1989 г. най-нетърпеливите функционери от партийния апарат, ВПК и органите за сигурност, висшите и средните номенклатурни кадри от външнотърговските централи, от стопанските обединения и фирми, контролираха цялата икономическа и политическа информация, валутните средства, стоките и капиталите. Формирали голяма част от външния дълг към повече от 400 чуждестранни финансови институции на Запад и на Изток, достатъчно корумпирани, за да пожелаят да превърнат партийната и държавната власт в своя собственост, те изнамериха необходимите им лостове - идеолози и идеологии - за да легализират същата тази собственост, осигурявайки си пътя към икономическа свобода и политическа власт от ново качество. В интерес на тази малобройна (от 1 до 2 хиляди души), толерирана и от Москва и от Вашингтон, върхушка, бяха изкарани милиони българи по площадите и закарани пред избирателните урни. Неподготвеното за манипулациите на репрезентативната система население бе въвлечено в една социална трансформация, станала известна като изграждане на Нов световен ред. Съвсем методично и постепенно лозунгите "за социализъм и народна демокрация" се подменяха с тези "за демократически социализъм", "за свободен пазар и парламентарна демокрация". (Зад идеологическата фасада всъщност беше прикрит фалстартът на състезанието “Кой повече ще открадне?”)
Двете фракции на БКП - БСП и СДС - затвърждаваха модела, имитирайки плурализъм и свобода на мненията, акумулирайки в два полюса емоциите на гражданите. Съвсем съзнателно, следвайки идеологията на лесеферистите, без да е създадена друга система за контрол, правителството на БСП прекрати през 1990 г. дейността на комитета за държавен контрол и дейността на главната инспекция по търговията и услугите. През 1991 г. СДС ликвидира държавната инспекция за борба със спекулата и корупцията. Коалиционното правителство на БСП и СДС на мястото на социалистическите икономически монополи започна създаването на монополи от институционален мафиотски тип. С помощта на казионните синдикати "Подкрепа" и КНСБ от 1991 до 1994 г., върху основите на структури на Варшавския договор, ВПК, СИВ, КГБ и ДС, новите елити от всички цветове парцелираха България с нейната вътрешна и външна търговия и услуги на пазарни дялове и територии. Откровен изразител на дивия социално-икономически монополизъм и дарвинизъм стана финансовият министър от Беровия кабинет - Стоян Александров: "Натрупването на капиталите у нас става чрез икономиката в сянка. Ако някой иска да започне бизнес по почтен начин, ще го смачкат чрез суровинния пазар и нелоялната конкуренция. Нелоялната конкуренция съсипва икономиката ни, но ускорява процеса на създаване на финансова олигархия, която ще управлява страната. И защитавайки своите интереси, ще защитава и държавата." По този начин министър Александров призна публично, че отглеждането на българската мафия е официална държавна задача. Така целта на порочното социално моделиране стана напълно ясна. В резултат тройният аргумент на лесеферистите - принципът за полезността, за универсалната разумност и за еволюционизма твърде скоро беше подменен от принципа за социалния дарвинизъм (б.а., стр. 11).
3. Монополизъм и демонополизация
На 1 февруари 1991 г. коалиционното правителство на посткомунистическите формирования БСП, СДС и БЗНС начело със съдията Димитър Попов стартира "икономическата реформа", обявявайки нейната цел - създаване на правни и стопански условия за растеж и модернизация на икономиката. На 17 май същата година в държавен вестник публикуваха приетия от ВНС Закон за защита на конкуренцията с цел "да осигури условия за свобода на предприемчивостта в производството, търговията и услугите, за свободно образуване на цените и защита интересите на потребителите"(чл. 1, ал. 1). Нито една от тези благородни цели не бе постигната от българското общество с помощта на официалните власти и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК),
(КЗК бе създадена специално за тази цел по силата на новоприетия закон). Председателят, двамата заместник-председатели и осемте члена на КЗК останаха до тяхното заменяне в края на 1997 г. анонимни свидетели на противоправни монополни действия, натрупвайки пред българското общество многобройни непростими грехове. Паралелната икономика, създадена от властта в сянка, намери в тяхно лице верни защитници. Може ли днес някой да си спомни имената на тези публични по закон личности? Едва ли. В заинтересованата българска преса липсват обективни оценки за тяхната дейност. Чувствителен е приносът на членовете на комисията за монополизиране на пазарите и на цените, за ощетяването и за разправата на монополистите - държавни, смесени и частни - с необвързаните с върхушката предприемачи и потребители. За разлика от страни като Чехия и Германия, у нас номенклатурата стартира с "фалстарт" и никой дори не се опита да я постави на конкурентни пазарни позиции. Така тя, както и в Русия, получи правото да се разпорежда със собствеността и с пазара. В нарушение на изричния текст в закона, че "едно лице не може да участва едновременно, както и до три години след напускане, в управителни или в контролни органи на конкурентни предприятия", че "не могат да извършват конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор..." и т.н. бяха създадени редица паралелни на държавните частни и смесени фирми, оглавени от бивши и настоящи държавни менъджери, изпомпили безнаказано (както и днес чрез приватизационните холдинги) обществената собственост. Членовете на КЗК укрепиха и укрепват старите и новите монополисти. Парадоксалното и безнаказано поведение на управители на държавни банки и фирми е доказателство не толкова за неорганизираност и стихийност, колкото за наличието на неявен (конфиденциален) организационен модел, базиран върху икономическата идеология на радикалния лесеферизъм - либертариантството.("Преходът към пазарна икономика трябва да бъде осъществен като антисоциофеодална революция под лозунга "лесефер", която веднага трябва да бъде последвана от друга революция, вдъхновена от новия курс на Франклин Д. Рузвелт", пише в комунистическата преса през 1989 г. идеологът и изпълнителят на модела Иван Костов.) Либертариантството е тайната идеология на българския преход, крайна форма на либерализъм - стремеж към освобождаване от ограниченията (контрола) на всички предишни институции. Либертарианците, например в САЩ, са настроени изключително враждебно към държавата и в частност към американската държава. Доктриналният фанатизъм е характерен за българските им последователи, взели на въоръжение необходимата им идеология, за да проведат изпепеляващия си експеримент по деетатизирането на България. В същото време американските консерватори определят либертарианството като предателство спрямо западната цивилизация.
Всички власти във времената на прехода укрепваха затворените финансово-икономически структури, изградени от Партията върху основата на неявни фирми на Главното разузнавателно управление на генералния щаб на Червената армия (ГРУ), КГБ, КДС и най-вече НТР (Научно-техническото разузнаване). В периода 1993-94 г. те набраха сила, обединиха се под ръководството на висши държавни служители и министри в така наречената Конфедерация на едрите индустриалци (Г-13) и парцелираха пазара. Експанзията им се насочи към мощните структуроопределящи държавни предприятия, подлагайки ги на разграбване. С подкрепата на правителствата и на КЗК превзеха медиите. Започнаха да предявяват и политически претенции.
Като реакция срещу нерегламентираната им конфиденциална дейност, етатично настроеното българско население избра в края на 1994 г. "лявото управление" и обещанието му с тоягата на държавата "да победи разрухата"... Нищо подобно обаче не се случи. Виденов не успя да подобри икономическата среда в страната и да се пребори с нелоялната конкуренция. Дори да е имало намерение, правителството му не получи от многоликото си мнозинство в парламента необходимата за една такава борба подкрепа. Виденов не промени антитръстовския закон и не потърси отговорност от членовете на КЗК. Не посегна решително на една от най-бруталните и най-големите (на глава от населението) сиви икономики в Източния блок. Правителството на Виденов просто падна... Не без помощта на монополистите, както и останалите правителства. "Там, където конкуренцията не е жива, настъпва застой. Тогава всеки защитава само това, което притежава. И не е склонен към увеличаване на своята производителност", пише в биографичната си книга "Благоденствие за всички" бащата на германското икономическо чудо след войната Лудвиг Ерхард. Държавата е длъжна да се намеси в борбата срещу монополите, защото няма друга сила, способна да стори това. След 1991 г. българската държава не стори това. Отстъплението пред корпоративните интереси нанесе непоправима вреда и поради вътрешната взаимосвързаност на икономическите процеси.
В Германия за чистотата на конкуренцията педантично следи Федералната картелна служба. На всеки две години тя изготвя специален доклад за това, как се спазва законът. Ерхард нарича Закона за борба срещу нелоялната конкуренция "Харта на свободата" в социалната пазарна икономика. За самостоятелна страна като Германия "свобода" е понятие цялостно и неделимо: Политическата, икономическата и личната свобода са комплексни елементи на единната демократична система. Германските християндемократи не изпаднаха след войната във фанатизма на крайните лесеферисти и либертарианци. Те използваха умело контролните функции на консервативното държавно управление и възможностите на щадящата социална пазарна икономика.
Какви са изводите от дейността на българската Комисия за защита на конкуренцията?
1) КЗК, а следователно и държавата, не осигуриха на българското общество икономически свободи, лишавайки го съвсем съзнателно от свързаните с тях политически и граждански свободи.
2) Държавата не предложи на своите граждани един убедителен и респектиращ антимонополен закон, толерирайки целенасочено държавния, общинския, смесения и частния монопол, подтискайки производителите немонополисти и безпомощните пред насилието на пазара-непазар потребители.
3) Овластените политически марионетки не защитиха пазарните и човешките свободи.
4) Затворените конфиденциални групировки и организации се ползваха с привилегии и безнаказаност.
5) Държавата не насърчаваше и не обезщетяваше засегнати от нелоялната конкуренция райони, сектори и социални групи.
Всичко това беше част от войната на новия-стар елит срещу собствения му народ и държава. В свое социологическо изследване известният Толкът Парсънс сочи българския опит за модернизация от началото на ХХ век като типичен пример за неуспешна социална трансформация. Определя го като "пропуснатата възможност за България". Цикълът в края на века изглежда се затваря - тъжна, но не съвсем безнадеждна констатация! Пословично търпеливият български народ се нуждае от един убедителен Закон за защита на конкуренцията, от един нов политически и стопански елит, ангажиран в защита на общобългарските интереси.
Б.а. В началото на 1999 г. в. “Уолстрийт Джърнъл” публикува класация на страните в света - България зае унизителното 106-о място по показателя “икономическа свобода” заедно с Русия, Мадагаскар и Лесото. Според западни анализатори през уж успешната в борбата срещу монополите и групировките 1998 г., страната ни е в най-долната категория на “твърде несвободните репресивни държави”. Анализът сочи, че най-ниска степен на икономическо развитие имат страните с най-високи ограничения на политическите свободи.
Социалдарвинизмът - социологическа теория от XIX век, обяснява обществената еволюция с наличието на естествен биологичен подбор между индивидите, класите и нациите, водещи борба за съществуване, в която оцеляват най-приспособените. Представителите на тази теория се обявяват срещу държавното подпомагане на социално слабите. Смятат бедните слоеве и нации за низши и обречени на подчинение и гибел. Препоръчват ограничаване на тяхното размножаване. Дори Дарвин разпростира еволюционната си теория за междувидовата борба само до биологичната сфера, изключвайки човека.
4. Мафиотският капитализъм отдавна е пресякъл пътя на пазарната икономика
Целта му е да узакони заграбеното с помощта на свой политически и икономически елит
Днес много се говори за новия цивилизационен избор - капитализма, за бунта на елитите и за новото разграбване на България. Каква е връзката между трите отделни теми?
"Цивилизационният избор" според Питирим Сорокин зависи от "човешките носители", които първи влизат в допир с другата цивилизация. За България първите "посланици", прекрачили в западната цивилизация, бяха служителите от външнотърговските централи, от външнотърговските банки, разузнавачите от Държавна сигурност, служителите от консулствата и посолствата, научни работници - сътрудници на разузнаването, ръководители на предприятия - вносители и износители, както и някои дейци на изкуството. Днес за благозвучие ги наричат политическа класа и икономически елит. Те са движещата сила за революцията, проведена отгоре, за революцията за себе си, тоест за собствен интерес.
"Бунтът на елитите"
Влезлите в допир с другата цивилизация елити трябваше да бъдат "очите и ушите" на режима, но след заразителния контакт с благата на модерните цивилизации, те негласно се разбунтуваха срещу комунистическите догми и днес "бунтарите" са прогресивната класа.
Управляващата върхушка направи някои преоценки и корекции на икономическия модел още в края на 60-те години. На 6 ноември 1968 г. МС прие Постановление N 50 "За последователно прилагане и по-нататъшно развитие на новата система за ръководство на народното стопанство". Цели 20 години под контрола и ръководството на БКП технократи управляваха икономиката според разпоредбите на това постановление. Правилникът за външната търговия и Наредбата за взаимоотношенията на банките със стопанските организации бяха неразделна част от постановлението.
Свободното движение на капиталите през границите е атрибут на съвременната западна цивилизация. В тоталитарната държава е обратно - управляващата партия упражнява пълен контрол върху движението на паричните потоци. Този контрол е не толкова финансов, колкото идеологичен - доктринерски и догматичен. Кога, как и в чий интерес бе разрушен този контрол? Откъде започна псевдопазарната икономика - от бунта на елита и от усещането за притежание и контрол върху собствеността.
13
Конвергенция на собствеността и конвергенция на елита
Конвергенция (от латинското convergo - сближава се, събира се) е социално-философска и политологична концепция от средата на нашия век, според която интернационализацията на политиката, на икономиката и на културата, и създадените общи структури в индустриалното общество довеждат до сближаване на капитализма със социализма, при очертаваща се възможност за тяхното бъдещо сливане в едно смесено общество. Или, вместо сблъсък - сливане на цивилизациите!
През 1968 г. теоретикът на ограничената конвергенция Питър Уайлс написа по повод на тогавашните отстъпления на социалистическите политикономисти: "В новия модел на социалистическото предприятие мениджърът (технократът) действа като владелец и в това именно се изразява присъствието на сближаването (конвергенцията - б.а.) между капиталистическото и социалистическото управление на собствеността. В същото време отношенията на собственост не се изменят и затова я наричаме ограничена конвергенция." И на запад, и на изток мениджърите и технократите осъществиха това ограничаване на правата на собствениците върху капитала. Макар и да не се превръщаха в истински собственици, първите - мениджъри и технократи, получаваха права за фактическо разпореждане със собствеността. Както и при капитализма, в социалистическите предприятия и в банките след 1968 г. директорите се разпореждаха с капитала, отнемайки права от собственика - социалистическата държава и от партията - хегемон. Със своята положителна теория за конвергенцията Гълбрайт, Сорокин, Арон и Уайлс стимулираха идеологически бунта на социалистическите елити, основен елемент от сближаването на двете цивилизации. Всъщност Студената война започна като конфронтация, а завърши като конвергенция. Идеологиите на прехода бяха рожби на стратегиите на Студената война.
Чехия, Полша и Унгария осъществиха положителната конвергенция целокупно - в полза на водачи и народ. За България, Румъния и Албания Маркузе и Хабермас сякаш специално бяха предвидили отрицателната теория за конвергенцията. При нея двете цивилизации усвояват една от друга предимно отрицателните си елементи, елитите им се сливат със западния елит за сметка на ограбеното население. За разлика от Чехия, Полша и Унгария, в България не се разбунтуваха низините - на бунт се вдигнаха елитите. (Коментар на ГУ: По точно елитите просто се спасяват (не се бунтуват, сами решават да се променят ) и грабят, защото няма бунт на низините, който да ги свали или постави под контрол… и те подражават на Запада само в потреблението си, което се раздува в консумеризъм - не стават по-новому управляващи (произвеждащи), а по-новому консумиращи елити. Освен консумацията им, нов е и механизмът, начинът, по който присвояват благата, "печелят" парите си - чрез нов тип пара-държавно псевдо-пазарно преразпределение - един нов (след т.нар. "социалистически пазар") псевдо-пазарен механизъм (без планиране), но в последна сметка отново, все още административно команден икономически механизъм, действащ чрез всепроникваща парична държавна политика, монополи и пара-държавен диктат (на паралелни на държавата силови структури и неписани и паралелни на често фиктивните писани закони правила). Това не е нито западната, нито старата комунистическа система на преразпределение на блага, а друг, но все още команден тип непазарна икономика. ГУ)
Новият си замисъл българската комунистическа върхушка осъществи след 1977 г. Създаде Валутна комисия към ЦК на БКП. Формира се нова банкова структура, която включваше БНБ - БВнТБ - ДСК и новообразуваната БСИ "Минералбанк". През 1985 г. - началото на "перестройката", се назначи специална партийно-държавна Комисия за научно-техническа политика, а всъщност за заобикаляне (в интерес на Варшавския договор) забраните на КОКОМ. Комисията взе решение за създаване на неявни фирми на Запад.
14
Икономически основи на новия елит
За сметка на непосветените българи тези структури утроиха вътрешния и външния дълг на страната, умножиха редиците на търговския и банкерския елит. За нуждите на Военно-промишления комплекс и за обслужване на задграничните дружества учредиха няколко банки - първата беше Стопанска банка. Последва учредяването на Биохим, Електроника, Транспортна техника (Балканбанк), Стройбанк. Те поеха всички инвестиционни дългове на предприятията от цивилното и от военното производство към БНБ. Дълговете се разсрочваха от правителствата с години, а банките реализираха незаслужени лихви по кредити, които дори не се нуждаеха от обслужване - и това за сметка на общата задлъжнялост на страната. Изброените отраслови банки стояха най-близо до "неоцивилизационните" проекти и именно те захраниха с капитал и кадри частните структури и банки след 1989 г. Естествено те първи фалираха. (Днес остана едничка Биохим.)
Подготовка за разграбване на банковата система
Първи етап - Нормативната подготовка стана с нарушаване на конституцията от 1971 г.
В предчувствие за настъпващата революция технократите обнародваха в началото на 1989 г. Указ 56, а през лятото - Правилник за банките. Чрез тях политикономистите и правистите, обслужващи режима, въведоха нечуваната по света социалистическа акционерна форма на собственост. Очевидно бе противоречието с конституционната норма: в чл. 16 от социалистическата конституция пишеше, че банките и предприятията са общонародна собственост, докато по своя характер акционерната собственост е частно-правна.
Въпреки това, в нарушение на тогавашния основен закон, през август 1989 г. БНБ прие график за приватизация на отрасловите банки чрез продажба на акции. Доста по-късно, през 1990 г. - 9-ото социалистическо народно събрание промени със задна дата конституцията, допускайки създаването на така наречените "смесени" предприятия. Чрез приетия по-рано правилник банките бяха пряко подчинени на Министерския съвет и той не закъсня да извърши необходимите изменения. До тогава банка можеха да учредят две дееспособни юридически лица, като за юридически лица се брояха само държавни предприятия и стопански организации, ведомства. С премахването от Правилника за банките само на една дума - юридически - върхушката създаде възможност нейни представители - физически лица - да станат акционери и собственици в банковата система.
Втори етап - "Кадрите решават всичко"
През 1990 г. - първата година на революцията, управляваха кадри от двете правителства на Луканов. Те подготвиха дискретното разграбване на собствеността. Първоначално 59 клона на БНБ бяха обявени за самостоятелни търговски банки. По-късно останалите клонове на БНБ се трансформираха в клонове на изброените отраслови банки като удобно дислоцирани стартови площадки за бъдещите частни трезори.
15
До избора на нов УС на БНБ през януари 1991 г. процесът се дирижираше от Васил Коларов - управител на БНБ, Ганчо Колев - несменяем подуправител, Иван Драгневски - председател на БВнТБ, а по-късно на БНБ, Владимир Владимиров (бивш счетоводител на УБО) - шеф на надзора, а след това последователно управител на БПБ, БЗК и отново на БПБ, Стоян Шукеров - несменяем началник на управление "Валутно", Катерина Заркова - бъдещ шеф на ЦКБ, Румен Георгиев - председател на БСИ Минералбанк...
На 16 януари 1991 г. започна петгодишната ера на Тодор Вълчев - ВНС избра управителя и подуправителите на БНБ. "Критикът" на буржоазните икономически учения и на банките при гнилия капитализъм, яростният противник на теорията за конвергенцията заигра ролята на капиталистически централен банкер. Още преди ноемврийската революция професорът бичуваше и по двете електронни медии - радиото и телевизията, упадъчната капиталистическа система, громеше Гълбрайт, Арон и Уайлс. Но през 1991 г. той направи своя нов "цивилизационен избор". Нормален номер за българския политически цирк. Не по-различна бе съдбата и на философа Желев. Новият-стар елит го избра за президент и той на практика отрече най-големия си принос в теорията на тоталитарната държава, че от тоталитаризъм към демокрация се минава само през военна диктатура.
Тодор Вълчев влезе в сградата на БНБ. Резултатите от неговата дейност са налице. Налице са и резултатите от работата на експрезидента Желев, назначил двама от рушителите на банковата система - Камен Тошков и Стоян Шукеров, без да поеме отговорност за техните действия.
Трети етап - Новите закони. Новата конституция
Бунтът на комунистическите елити срещу идеологическата догма на социализма по отношение на собствеността продължи повече от 20 години. Целта на върхушката беше да премине отвъд забраните и да измени правото на социалистическата собственост. Този бе истинският мотив за революцията отгоре - мъничка съставна част от Великата руска криминална революция.
За да се потопят в благата на западната цивилизация, елитите промениха цялата политическа и икономическа система и правото на собственост. В каква посока действаха те? В новите закони и в новата конституция записаха: "Собствеността е право на пълна власт... включваща правомощията на разпореждане, владеене и ползване." "Частната собственост е неприкосновена." След приемането на конституцията от 1991 г., закона за БНБ и закона за банките и кредитното дело ръцете на банковите управители бяха развързани. Те можеха вече легално да получат пълни права върху бившата социалистическа собственост. И ги получиха. Как на практика стана това?
16
Кражбата като организационен модел и практика
Въпреки осъществените големи промени, до 1991 г. собствеността бе съсредоточена все още в държавата. За да се преборят със стария собственик, през януари 1992 г. стратезите на прехода учредиха Банковата Консолидационна Компания - БКК-АД. Скритите им цели са заложени още в регистрацията на банковия холдинг. Прави впечатление фактът, че БКК е учредена не като авторитетна държавна институция, задължена да управлява и продава в интерес на цялото общество държавния дял в предприятията и в банките, а като обикновено търговско дружество, регистрирано по Търговския закон. Този статут е доста спорен и именно той даде възможност на фантомни търговски дружества да разграбят икономиката.
Банковият холдинг трябваше да се учреди с акт на Министерския съвет или на парламента - възлагаха му се официално изключително важни държавни задачи, а не чисто търговски функции. Статутът му не можеше да бъде по-нисък от тоя на Агенцията за приватизация, която не е регистрирана по Търговския закон, а учредена посредством отделен закон.
По силата на конституцията и на Устройствения закон за БНБ народните представители трябваше да контролират държателите на акции - БНБ, кабинета и отделните министерства, и да ги респектират в дните за парламентарен контрол (как се управлява собствеността, как се окрупняват банките и как се приватизира държавното участие в тях). През април 1992 г. депутатът от БСП Велко Вълканов отправи питане към тогавашния финансов министър Иван Костов - в качеството си на частно лице или като член на правителството участва в БКК, и притежава ли собствени акции в търговското дружество. Питането притесни Костов и Пушкаров и те доброволно се оттеглиха от банковия холдинг. "Активната правителствена политика в консолидацията на банките бе блокирана", оплака се през 1993 г. г-н Костов. Всъщност правителството освободи на банковата номенклатура широко поле за скрита приватизация. Управителите на държавни фирми отказаха да заменят акциите си в банките с акции на БКК.
За скритата приватизация не съществуваше вече преграда
Министерският съвет възложи на банковия холдинг да управлява акциите на държавните предприятия и на едноличните търговски дружества със 100 процента държавно участие, а също и на дружествата с повече от 50 процента държавен капитал. От правителственото разпореждане обаче не беше ясно кой трябва да управлява държавната собственост във фирмите с по-малко от 50 процента държавен капитал. Двусмислието бе майсторски използвано за неговото разграбване от ограничаваните до този момент мениджъри.
17
Създадена с цел да съсредоточи държавния капитал в една единствена структура и да улесни банковата приватизация, БКК не си изясни елементарния въпрос - дали да участва в учредяването на нови банки (в които се включват и държавни предприятия) и трябва ли да управлява това участие. По силата на т. 3 от цитираното разпореждане Р N 26 на МС от 1992 г. "Министърът на финансите, министърът на индустрията и търговията, министърът на правосъдието, министърът на транспорта и министърът на териториалното развитие... (пет на брой) представляват държавните фирми, едноличните търговски дружества с държавно имущество, министерствата и другите ведомства, фирмите и дружествата с държавно имущество над 50 процента при замяната на притежаваните от тях акции. Те упражняват правото на глас в Общото събрание на БКК-АД, като всеки от тях гласува с една пета от заменените акции". Разпоредбите на този текст императивно задължават изброените министри да бранят държавния интерес. Министрите не изпълниха изискванията на нормативния акт и в следствие всички решения - приети от банките в нарушение на приоритета на държавата при увеличаване на банковия капитал, а също така и тези, приети по отношения на искания на УС на държавни банки за увеличаване на капитала без разрешение на БНБ и без преоценка на активите, за незаконна продажба на акции на частни лица, за отпечатане на нови емисии от акции и други. Тези решение можеше да бъдат взети и бяха взети от Общите събрания на акционерите, където представителите на БКК и министрите имаха винаги абсолютно мнозинство или блокираща квота. Фактически с действия и/или с бездействия съответните длъжностни лица са ощетили обществения интерес и са предали на разграбване държавния дял.
При задълбочен анализ върху причините за разгрома на българската държавност прави впечатление либертарианският подход на управляващите елити. Без да е създадена друга система за контрол, правителствата на двете управляващи партии прекратиха през септември 1990 г. дейността на Комитета за държавен контрол, през октомври - Главната инспекция по търговията и услугите, през декември 1991 г. - Държавната инспекция за борба със спекулата и корупцията. Преписките, събрани в тези три институции, днес са с неизвестен адрес. Цели пет години заинтересованите отлагаха приемането на Закон за Сметната палата и назначаването на Главен ревизор на БНБ. Банковият надзор се управляваше от криминалните общности, а Конвенцията за борба с мръсните пари, ратифицирана през 1993 г., не беше приложена от нито едно правителство.
Следователно отговорност за черната (скритата) приватизация на банките и фирмите, за мафиотския капитализъм и за монополизма носят министрите от всички правителства след 1989 г. насам, членове на БКК-АД, членовете на УС на БНБ, лицата от управление "Банков надзор" към БНБ,
18
както и депутатите от Деветото Обикновено Народно събрание, Великото Народно събрание, 36-ото и 37-ото народно събрание.
Оправданието на либертарианците е, че тяхното доктринерство, теорията и практиката на хаоса, ще допринесат за по-бързото разгромяване на тоталитарната държава и за "построяването на капитализма". Тук е мястото да цитираме Милован Джилас: "Тази нова класа не робува толкова на доктрините - тя е антидоктринерска. Нейната главна цел е да повиши собствения си жизнен стардарт." Тази класа получи от либертариантския елит възможност "да си създаде банки, да ги обере и с инфлацията и с валутния курс да разхвърли бремето върху всички". (Вж. д-р Лазарин Лазаров, в. "Континент", 7 май 1998 г.)
Бунтът на елитите и революциите отгоре засега обогатиха единствено елитите. Но обществото се състои не само от елит.
Въпросът за бъдещето на ограбената чрез методите на псевдопазара българска нация остава открит. Включително и въпросът за бъдещето на нейния елит.
5. Десети ноември и десети януари - революции, организирани отгоре и поръчани отвън
Движещи сили и цели
"Ние още не сме готови да направим оценка на 10 ноември 1989 година", заяви премиерът Иван Костов. За 10 януари 1997 г. обаче същият вече се изказа: "...Разбирам, че големите обществени процеси, в които ние волю или неволю сме участници, са далеч по-мащабни и неясни като причини и като движещи ги сили, отколкото си мислим."
Далеч по-категоричен е бившият му колега от Техническия университет Иван Ценов: "Комунизмът си отива поради интересите на сериозна икономическа групировка, възникнала в средите на комунистическата върхушка, свързана с определени кръгове на Запад. Този модел обяснява много лесно събитията, изглеждащи в очите на обикновените хора доста странни."
Според мен комунизмът си отиде преди всичко поради натиска и интересите на определени кръгове на Запад, свързани по особен начин с икономически и политически групировки от средите на комунистическата върхушка на Изток. Външни са основните движещи сили, прокарали промените от в България между 1989 г.и 1997 г. . Ще ги откриете измежду управляващите елити на САЩ и НАТО, както и сред присъединилите се към тях постсъветски елити.
19
Главните си стратегически цели - промяна на глобалния ред, установен след Втората световна война и установяване на Нов световен ред, Съединените щати и техните съюзници постигнаха, прилагайки срещу противника си двата основни принципа. "Твърдия" - на противопоставянето до победа и "мекия" - на кооптирането след победата на местния елит. Какви междинни стратегически цели следваха победителите?
Първо - смазване на противниковата идеология. Ерозирането на марксизма и на "съветския начин на живот" започна още след Втората световна война. В това отношение добра работа свършиха западните радиостанции, американските глобални комуникации, телевизията, киното и подходящите теории из областта на социологията и футурологията. Главно идеологическо оръжие на Запада стана "Теорията за индустриалното общество" с нейните подобрения: теорията за всеобщото благоденствие, теорията за потребителското общество и теорията за конвергенцията (сближаването и последващото сливане между двете политически и икономически системи в едно смесено общество). Творци на тези антикомунистически теории станаха Фурастие, Арон, Ростоу и Гълбрайт. Специално за нуждите на Белия дом президентският съветник Збигнев Бжежински разви така наречената теория за еволюцията на системите, съгласно която трансформацията на обществото започва с изменения в идеологията и политиката, а след това в социалните и в икономическите отношения. Този алгоритъм беше приложен с различен успех в страните от Източна Европа. В България той напълно се провали. В конвергенция със западните елити влезе само една малка част от най-новия български елит. Неелитите бяха изолирани.
Второ - елиминиране на военната мощ на Изтока - оръжията за масово поразяване, войските на Варшавския договор, заводите на военно-промишления комплекс, криминализиране на икономиките и деморализиране на войските. Към края на 1989 г. комунистическите режими дължаха на западни кредитори близо 150 милиарда долара. По какъв начин беше натрупан този огромен дълг? Кои бяха частните и държавни банки, правителствата, разрешили кредитирането? Несъмнено правителствата и банкерските среди участваха съвместно в един предварително разработен план за покоряване на източните режими на силата на долара много преди падането на берлинската стена. През 80-те години се изсипаха милиарди долари мръсни пари в страните от Източния блок. Според германския дипломат Гюнтер Райнер, тогавашния американски президент Рейгън провел с министрите от Г-7 секретна среща в Лондон. Целта била разработване на стратегия за дестабилизиране на СССР. Западните ръководители натоварили със задачата специални звена от нейните служби, които влизали във връзка с босовете на американската и на международната мафия. Те се задължили срещу определени отстъпки да направят дългосрочни инвестиции в колабиращите за валута икономики от Съветския изток.
20
Ако проследим натрупването на външния дълг след 1980 година, ще забележим тенденция към растеж, благодарение внезапния пристъп на "милосърдие" към България. И до ден днешен, включително и финансовите министри Иван Костов и Муравей Радев, не дадоха пред българския народ отчет (опазвайки мистерията на партийната тайна), каква е структурата на дълга, през каква сложна верига от клубове, частни банки и инвестиционни фондове са преминавали парите, от кого и за какво са похарчени. Няма съмнение, че нашата икономика "попи" съмнителен валутен ресурс, създаден по нелегалните оръжейни пазари, по кокаиновите полета на Колумбия, преминал през бункерите на наркотрафиканти и "изпран" чрез офшорни компании и банки на островите Ман, Кипър и Малта. По-сетнешните нашенски банкови скандали се разиграха именно на тези места. На 15 август 1989 г. в. "Крисчън сайънс монитор" извести: "Успешно се разви великото доларово настъпление срещу Съветския съюз. Оказа се, че 30-те хиляди ядрени бойни глави и най-многобройната армия в света не са в състояние да предпазят своята страна от всепроникващия долар, унищожил половината руска промишленост, доубил комунистическата идеология и разял съветското общество."
За това са били милиардите щедро раздадени невъзвръщаеми кредити, преточени през валутните комисии на социалистическите страни... Иначе нещата трудно се обясняват само с решителните мерки за ограничаване модернизирането войските на Варшавския договор (мерките на КОКОМ) и с изтощителната за съветската икономика военно-стратегическа програма "Звездни войни".
Третата цел бе качествено новото присъствие на САЩ в рамките на новия световен политически, икономически и културен ред, мекият, но траен контрол върху източните територии, върху населението и пазарите им чрез прилагане на втория принцип - кооптиране на победените страни и на техните елити. Много бързо - от позицията на победители - Съединените щати решиха, че са единствената свръхсила, разполагаща с правото да поучава другите народи и да направлява техните съдби.
Налагайки своята вътрешна архитектура и идеология, своя по-привлекателен начин на живот, Съединените щати изоставиха политическите затворници на предишния режим. Техните страдания бяха използвани за натиск върху Източния блок във времената на студена война и конфронтация, преминали под мотото "Да спазваме човешките права!" Днес Илия Минев, Григор Симов, Стефан Вълков и другите противници на комунизма гаснат в нищета и забвение. А бяха времена, когато имената на затворниците не слизаха от дневния ред на правозащитни конференции, от страниците на западните вестници и от предаванията на радиостанциите. Днес са на мода послушни конформисти, обслужвали предишния режим, кариеристи от катедрите по идеологическите дисциплини във ВУЗ, адвокати, отстранявали по нареждане
21
на ЦК на БКП свои колеги от адвокатските колективи, средни партийни и комсомолски функционери, агенти на КГБ и ДС, преминали на "двойна езда" след превербуването им по чл. 12 от Закона за разсекретяване архивите на "бившата" Държавна сигурност. Родена и възпитана от Комунистическата партия, новата българска "политическа класа" е загрижена единствено за опазване на класовите си интереси, а не за интересите на България. Обединяват я монолитност, йерархичност, обща структура, общ генезис, общ език, общи господари и общи привилегии. Ползва се със специален, определен от самата нея статут, от охрана, безплатно битово и транспортно обслужване, придобивайки все по-отчетлив номенклатурен характер. Обслужващите я "политолози" - предишни идеолози на БКП - правят непохватни опити номенклатурните черти на новия елит да бъдат прикрити за американското понятие "истъблишмънт".
Но все пак това е само видимата част на властта, установена след 10 ноември и след 10 януари в България. Показателно е, че начело на Централната банка и на правителствата бяха поставяни ("да строят капитализма") главните критици на буржоазните икономически учения, яростно громили западните теории за растежа и за конвергенцията. Професор Тодор Вълчев, професор Любен Беров и Иван Костов обслужиха тази част (?) (С.И.) от комунистическата върхушка, която забогатя от нерегламентираните си контакти със Запада, отхвърляйки догмите на социализма.
Скритата власт, вътрешната движеща сила на промяната е от средите на тази именно върхушка, разрушила контролиращите функции на държавата. Главната цел на "революционерите" е да запазят парите и позициите си, придобити преди, по време и след "революциите".
Прилагайки описания модел, вече е съвсем лесно да дефинираме революциите, организирани отгоре и поръчани отвън:
Към средата на 80-те години социалистическата система беше изчерпана като модел, нейната идеология - ерозирана, икономиката й - криминализирана, оръжията й - парализирани от по-съвършените електронни средства за прехващане и неутрализиране на противника. Най-предприемчивата и най-далновидна част от нейния елит премина на служба на Запада. В България този елит намери съюзници сред реформаторите в Москва. Превратът от 10 ноември 1989 г. узакони (чрез решенията на Кръглата маса и на 35-то(девето) народно събрание) заграбените придобивки. Върхушката получи пълна власт относно придобиването, разпореждането и ползването на собствеността. Постепенно архитектите и строителите на социализма се преквалифицираха в строителството на капитализма и на новия ред.
Планът за това бе начертан в Москва. Според Михаил Горбачов срещата му с президента на САЩ - Джордж Буш - на остров Малта в края
22
на 1989 г. ознаменувала края на студената война и ликвидирането на военните блокове (?! - б.а.). Доктрината "Брежнев" е заменена от доктрината "Синатра": "Всяка социалистическа страна решава сама кой път да поеме. Времето на Комунистическия интернационал изтече. партиите са необратимо и напълно независими." На Парижката конференция през 1990 г. Горбачов разкри общия замисъл "да бъде използван шансът и да изградим непознат до сега Световен ред"... От друга страна, в мемоарите си Тодор Живков се оплаква: "Ние трябваше да търсим решение единствено в рамките на комунистическата партия и на социалистическата система. Такава бе позицията на М. Горбачов... За нашите действия следеше кадровата съветска агентура в Политбюро, в ЦК, в органите на МВР. Над 800 души търговски и дипломатически корпус."
Същинската цел на революциите отгоре намираме в интервю, дадено за вестник "Труд" през 1993 г. от Горбачов: "Колкото по-бързо станат тези вътрешни процеси, толкова по-бързо ще тръгне и реинтеграцията между нашите две страни, необходимостта от която вече осезателно се чувства." Скритата цел на 10 ноември е реинтеграция на Съветската империя и на нейните сателити след етап на модернизиране, проведен с помощта на Запада (временна конвергенция). В подтекста на същото интервю откриваме и уговорката между Буш и Горбачов да бъдат запазени привилегиите на предишните елит, а България и страните от вътрешния ареал на Русия да останат в руската зона на влияние.
През януари 1997 г. бе предизвикана Втората революция на олигархията, защото целите на Първата от ноември 1989 г. не бяха постигнати от заинтересованите елити. Кои движещи сили предизвикаха януарските събития? ВМРО, СДС или студентите? Те бяха само видимите политически артисти. Истинските отново останаха скрити.
На първо място, бе агентурата на Метрополията, неизпълнила поставените й отвън задачи за овладяване на пазарни позиции, тръбопроводи и собственост, построена от бившия Съветски съюз. На второ място, тежката политическа и финансова криза, докарана от същата тази агентура, можеше да предизвика неконтролируем от страна на върхушката (ръководен от спонтанен народен водач) бунт на улицата. На трето (но не и на последно) място - интересите на международните финансови институции, съвпаднали с руските и с тия на българската върхушката.
През 1996 г. катастрофираха криминалните общности, паразитиращи върху държавния организъм финансови структури и банки, като 17 от тях фалираха или бяха поставени под особен надзор. През цялата 1996 г. реалната месечна лихва бе отрицателна. Спестовните българи загубиха двойно - и от фалитите и от лихвите. До края на март 1997 г. оцелелите банки трябваше да докажат собствен капитал от 4 милиарда лева всяка, при курс от 200 лева за долар, при вземане на това решение от УС на БНБ.
23
Двадесет милиона долара бяха непостижима за повечето банки сума пари. Само след сериозна (поне петнадесетократна) обезценка на лева те можеха да ги добият и да се спасят от закриване. Заговори се и за въвеждане на валутен борд. Започна голямата игра по бойкотирането на борда от страна на криминалните общности. Чрез усилена медийна кампания валутният пазар бе "дестабилизиран". Целта от няколко месеца беше ясна - хиперинфлация, но атаките започнаха от много ниски котировки. - При 581,78 лв. за долар откриха банките в навечерието на "революцията" от 10 януари 1997 г. Движещите сили искаха още "революция" (като повод за обявяване на хиперинфлация) и Бакърджиев им я даде. Но курсът се задържа цели 6 дни на същите ниски нива! Чак на 12 февруари, въпреки споразуменията за избори и за назначаване на служебен кабинет, противно на всякакво логика, "валутният асансьор" удари тавана и проби покрива на ограбената "къща" България. А населението изпадна в наркоза от 3000-левовата доза! Изкуствено предизвиканата хиперинфлация обезцени задълженията на кредитните милионери изчисти портфейлите на банките и на фирмите, намали величината на необходимата за стартиране на валутния борд сума, която трябваше да достави МВФ на България. Набави сумата, необходима на фалиралите банкери за доказване на капитала. Общата нестабилност обезцени облигациите по външния дълг, развърза ръцете на нашенските мошеници и отблъсна чуждите инвеститори с почтени намерения. С неколкократното повдигане и сваляне на "валутния асансьор" малцината посветени разориха милиони българи, а със спечелените милиони си купиха на безценица ЗУНК-ове и книжа по външния дълг.
Ограбеното и изплашено население, допълнително озлобено и от също така изкуствено предизвиканата междувременно криза с хляба, бе лесно привлечено на страната на протестите, послужили като театрален декор за смяната на артистите в политическия цирк. "Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а няма да се осъзнаят, докато не въстанат", казва за подобна абсурдна ситуация Джордж Оруел. Заинтересованите елити винаги намират начин да организират "спонтанните протести" на едно незряло население и да ги обърнат срещу самото това население. Само за един месец - от началото на Втората революция на олигархията българският народ обедня 5-кратно. Но пък българските политици получиха възможност да сравняват "големите си успехи" след време на базата на февруарската криза.
Така бяха организирани и проведени последните две "революции" в най-новата история на българската държава.
6. Кой избира българските президенти
Социологът Парето справедливо отбелязва, че думата "демокрация" служи само за една нова маска, зад която да бъде въвлечено разочарованото общество в манипулациите на репрезентативната система. Същността на историческия процес се състои всъщност в действието по смяната на елита.
При едно абсолютно неподготвено за манипулациите аморфно общество, каквото беше през 1989 г. българското (за да бъде удържана под контрол емоцията на българите), след постепенната замяна отгоре на предишните лидери социалната празнота се запълваше планомерно и целенасочено чрез едно егоистично социално моделиране. Без да имат съответстваща база в самото общество, новите елити бяха синтезирани и ешелонирани в три основни взаимно проникващи се слоя.
Първи слой - на политиците, натоварени с отговорността да лобират в трите власти в полза на определени вътрешни и най-вече външни сили и интереси.
Втори слой - на
|
Корупцията винаги е само и единственно във власта
