|
1.
Римската империя е била достатъчно голяма, така че може цяла една прослойка да се е оформила в нова "народност". Разбира се, няма да разглеждаме прослойката на хлебарите, а за да твърдим нещо важно, можем да развием хипотезата за прослойката на тайните агенти. Защо. Първо те са разнолики по произход и владеят чужди езици. Имат знание, което корелира с търговията - вътрешна информация. Също така имат достатъчни способности, за да извършат това упражнение по "изкуственото формулиране" на своя произход. Двоумим се дали да не ги наречем "евреи". Но защо евреите да не са донякъде мафиотизиращите се патриции в Рим. Ами защото патрициите няма да тръгнат да обикалят наляво и надясно по империята. Това им е антипатично. Те си вършат нещата с реторика и политика, а не по прашните пътища. Третият елемент тук са военните. Тези три групи се надпреварват за властта.
Сега, но нима Китай също няма прослойки от агенти и други подобни. Разбира се, само че Рим преживява такава криза, че тази прослойка може да се е еманципирала напълно и да е започнала да плете събитията, докато в Китай и Индия да ги държат под предишния контрол.
2.
Примерно Цезар е близо до войската и популарите (народа) и се обявява срещу прогнилата аристокрация, само че кой може да гарантира, че зад това нямаме една машинация от типа на тази, която описахме. За еманципиращото се задкулисие би било удобно да сблъсква аристократите и популарите според както им е угодно. Нещата не се ли уталожват. Вероятно се уталожват, когато духовенството въвежда по-строг контрол и разпределение на ролите и програма за "очистване" на агентите (от злото им - вж. християнството). Само че този процес вероятно е прекъснат, когато парите проникват обратно в църквата, и то не заради това, че са пари, а заради новото им желание за "излизане от контрол" и "свободни поразии".
В този процес на заличаване на границите между прослойките откриваме допълнителни проблеми. Примерно какво е характерно за аристокрацията - мегаломания. Какво е характерно за тайните служби - работа за пари. Какво е характерно за военните - жестокост. Какво е характерно за популарите - глупост и стихийност. Всички тези 4 характеристики или тяхно подмножество могат да се смесят по съвсем неплодотворен начин. Затова докато мегаломанията сама по себе си не е толкова опасна, ако се отнася само до политика, то ако се смеси мегаломания с жестокост (Сталин), това е една опасност, ако се смеси мегаломания с пари (Чърчил), това е друга опасност и т.н. Прибързаното смесване на глупост с каквото и да е също е опасно. Така че добре е да има едно духовенство, което да въведе "стандарти", без това да значи обществено замразяване, но който иска да постигне нещо повече (обединявайки няколко области), да го направи само минавайки съответния тест, а не "стихийно".
За поддържане на баланс, може да имаме едно достатъчно проследимо разделение на прослойките, както имаме разделение на властите. По принцип едно народностно осъзнаване би било от помощ, където човек има задължението да води едновременно индивидуалния и обществения си интерес в разумен баланс (без да се изисква крайност). Процесът на кликово/партийно/кръгово окрупняване също трябва да се ръководи със спазване на този принцип - и в никакъв случай кликата да не гледа собствения си интерес без оглед на обществения - защото тогава достигаме до извращенията. А кой ще гарантира за това - наличието на достатъчен брой плурастични групи, които са взаимен гарант за спазването на този основополагащ принцип. Няма ли висшето ръководство на всички тези групи самото да се отлъчи в собствена класа. Съществува такава опасност, но тогава можем да кажем, че те са станали политици (аристократи) и да тръгнем по пътя да ги коригираме с другите прослойки, или са станали олигарси (пари) и пак да тръгнем по същия път и т.н. Обществото като цяло има интерес от балансиране на тези прослойки.
|
Прослойка в народност