|
Под понятието "империя" заблуждаващо са обединени два доста различаващи се варианта. Първият вид е обединение от различни народи в политически смисъл. Пример е Османската империя. Вторият вид империя е разширение, което преобразува всички покорени народи и ги уеднаквява в едно цяло. Пример е Римската империя и Асирия. Първият вид империя може да се нарече империя по метод, но не и по дух, а вторият вид империя може да се схваща като империя по дух и по метод и също да се асоциира с "нацисткото" проявление. Империализмът по метод може още да се разглежда като империализъм във външната политика, а империализъм по дух и по метод означава империализъм във външната политика, който е комбиниран със стягаща хватка във вътрешната политика и дори в ежедневието.
- Османската империя е империалистическа по метод (от Византия), но не и по дух.
- Холандската и после Британската империи са империалистически по дух и по метод.
- Испанското завоевание в Латинска Америка не е империалистическо, а се състои от частна инициатива (и признаваме алчност), но това не е империализъм.
- "Еднообразните" модерни нации са едни мини-империи по дух и по метод, но те могат да се преобразуват обратно в нации от многообразни култури.
- След възникването на пълноценния неоимпериализъм в Холандия и Британия, той се прехвърля и в Русия и после СССР.
- За сравнение, ако погледнем Австро-Унгария, тя до последния момент е някакво обединение от различни включващи елементи - унгарски, австрийски, чешки и не е империалистическа в смисъла на уеднаквяващия "нацистки" империализъм.
- Във Франция империализмът възниква с Наполеон, а в Германия се проявява пълноценно едва при обедниението и нацизма.
- Япония възприема империализма си от поведението на холандските мореплаватели, а по-късно от Англия и Германия.
- Исторически източникът на империализма може да се проследи до Рим, а преди това евентуално до Персия.
- Може би първият империализъм в "нацистки" смисъл е Асирия.
- Древен Египет е някакво голямо царство, в което народите живеят и е далеч от империализма.
- Разширението на Александър Македонски е лична инициатива и води до раздвижване на географските пътища в далечен план, но не е империализъм.
- Арабите просто са племена, които са войнствени в пустинята и търговци на далечни места, но без идеята за империализъм. Първоначалното им разширение е резултат от голяма енергия и заряд при религиозното им обединение и заемането на земите, които и без това са обитавали. Военните действия са били нещо нормално за региона, а не нещо изобретено с цел империализъм. Освен това има сходство на пустинния ареал при арабите в Саудитска Арабия и при берберите в Северна Африка, така че те са развили културата си в сходни, но не и напълно идентични измерения.
- Византия може да се разгледа като страна, в която империализмът изживява пълния си ход. Първоначално тя е империалистическа по дух и по метод, но след това постепенно отслабва и се оформят разични застинали фракции и в крайна сметка остава империализмът само по метод, който е възприет от Османската империя.
Виждаме, че в повечето случаи става въпрос за неоимпериализъм, а неговото начало е комбинацията от големия натиск на Османската Империя в посока Европа и последващото въвеждане на империалистическата идеология в Холандия и Британия. Възвръщането към такъв вид мракобесен империализъм може да се разгледа и като следствие от усещането за малоценност. Все пак Османската империя е имала огромно разширение, а католиците са постигнали големи успехи в разпространението на своята култура. Тук някъде на север се пренася идеята за противодействие, което заради инфериорността създава светоглед, търсещ непрекъснато развитие, което само по себе си е добре, но пък създава стягаща вътрешна хватка и непрекъсната и то фанатична антагонизация навън.
В съвременни условия империализмът излиза от държавите и се пренася в капиталистическата корпорация, а като реакция на това възниква и бюрократичният фашизъм. Едновременно с това индустриалният тип фашизъм се сблъсква с финансовият тип фашизъм. Освен това като реакция на целия корпоративно-финасов строй възниква зеленият фашизъм. От всичко това правим извода, че империализмът от "нацистки" тип по същество представлява едно непрекъснато антагонизиране, докато за разлика от това едно политическо обединиение, което не носи империалистически дух може да се разгледа като една степен на хармонизация и помирение.
|
Неоимпериализъм