Технократите / Религия и мистика / Конспиративни теории

1.

Тука не искам да антагонизирам напълно технократите. Какво значи технокрация. Хора, които обичат науката, технологията ли? Това е естестено човешко любопитство. Или пък хора, които виждат път към прогрес в научната организация на обществото, например на ниво държава. Това са много продуктивни идеи. Но тук става въпрос за друго - какво е психологическото и съзнателно ниво на хората, които влизат в контрол на тези крупни технологии. Дали тези хора мислят за доминация, дали учените и инженерите, които отглеждат под себе си са в едно ментално състояние на непукизъм. А именно, отговорност на този, който развива технологиите, на този, който събира данните и статистиките, който ги систематизира е да види за какво се използват тези данни. Почти е смешно днес в една корпоративна среда, или в една мафиотска организация да се постави под съмнение за какво шефът използва данните или пък какви данни събира. И това се отнася и за големи медийни групи или за политически партии. Но не "вождизмът" е най-опасен. Най-опасен е непукизмът и индиферентността, които могат да се "присадят" на менталното състояние на учения или на инженера от източните концепции на будизма.

Значи исторически погледнато, освен бляскавите открития на технологичното развитие, трябва да видим и кой контролира тези технологии. Дали имаме войни, дали имаме насилие, дали имаме дехуманизация и експлоатация. Дали имаме собственост и спокойствие или масата продължава да се блъска в екзистенциални лишения.

Когато едно научно откритие бива развито, то може да попадне и е сигурно че ще попадне в ръцете на военните или евентуално на по-тясно и егоистично мислещ елит. Значи една от задачите е самият елит на върха да не се развива по този начин. Например да се разработи концепция за това какво е това "benevolent" елит и всеки, който се издига да бъде подложен на този обществен тест. Нужни са открития не само в научна посока, а в обществено-балансиращ смисъл (без да имам предвид симплистично схващаното преразпределение на комунистите, което е път към "disaster"). Но за целта са нужни мислители и лидери, които да бъдат мотивирани в тази посока. А мотивацията минава и през ресурси, които обществото да задели за тях.

2.

Какви са негативните явления и опасностите:

Съществуват подробни начини, чрез които хората мога да бъдат притиснати да вършат това, което не искат. Един пример е създаването на външна омраза, на външен враг, на който хората искат да "отмъстят" и това да ги кара да "съдействат" на по-малкото зло. Или пък те да бъдат държани в лишения и това да ускори тяхното съдействие. Трети начин е "мисълта за децата", че може да се вършат престъпления, но то е за децата. Четвърти начин е, че "всички правят така". Пети - изкушаване чрез психологически слабости, пристрастявания, обещания за любов от страна на жените, когато се придобие тази власт. Може да говорим и за вкарване в капан или чакане на това даденият човек да направи някаква грешка - например да задлъжнее с кредитна карта или с кредити за образование и оттук нататък да последва включването му в "системата", където той трябва да работи и да приеме нейната философия без да мърда.

Също възможно е използването на "етническия или расов" сантимент - например негрите да вършат определени действия, но в тяхното съзнание то да е само "за да настигнат белите". Друг начин е липсата на обществен авторитет на интелектуалните кръгове, тоест създаване на бездна между тях и обикновените хора, което пък води до идеята в главата на учения или на интелектуалеца, да съдейства на онези централни движения от тъмната страна, "за да видят сега тези прости и обикновени хора" кой е шефа тук. И това е донякъде логично, защото в глупостта си и непроявеното уважение или във вулгарната жестокост, такива обикновени хора сами си навличат беди и отмъщения, за които не подозират.

При едно пренаселване негативните явления се концентрират сами. Тука дехуманизацията не е търсена, а се случва сама от обстоятелствата. В този случай да кажем философиите на оттегляне просто следват реалността, а не че са я предизвикали. Тотална принуда за съдействие е например лишаването на хората от собствненост или традиционно препитание. Друга възможност е когато технократичната система или кръговете на властта контролират всички работни места, било чрез правната уредба, чрез собствеността над корпорациите, чрез политическите кръгове или чрез идеите в общественото съзнание за това как функционира един бизнес.

Ако се отслабят идеите за по-обща, човешка солидарност, то хората сами ще озлобеят и може да се очаква, че даже ще съдействат на системите на подчинение. Евентуално могат да поискат да се включат в "най-голямата" армия, или пък нейния аналог - групата с "най-голямо" влияние. Последно - незнанието, хората просто не знаят или нямат време и капацитет за да разберат по какъв начин може да се използва техният труд, тяхното откритие, продукта, който са създали и т.н.

Липсата на време и постоянното настигане на прогреса всъщност е друга форма на контрол. Когато технологичните развития са достатъчно бързи, хората могат да изпаднат в ситуация "едвам" да ги настигат, което ще ограничи възможностите им да направляват и да влезнат в "притежание" на процеса. За целта може да се използват и различни психологически изкушения (например да си купиш нещо по "най-новата мода" и прочие).

Младите най-бързо възприемат новите технологии, но това не значи, че те са подготвени като старите генерации да отработят своята защита в обществен смисъл. Защото както казахме обществените въпроси са също толкова важни като знанията за "последния телефон", а младите трябва да разберат, че се изисква време за да придобият знания и способности в посока работа за хармонично общество и не бива да се допуска "разрив" между генерациите, а съдействие по тези въпроси. В никакъв случай не е повод за "високомерие" да щракаш на някакъв телефон или нещо подобно. Но зависи доколко и старите генерации са живяли в осъзнаване и контрол на това, което се случва.