7.

а) Възможно е да се прехвърли вината върху несъвършенството на структурите на управление в новите държави, които търсят окрупняване, за да получат статута на значими сили при французи и немци, или пък извършват опити за формиране по национален признак за Италия, Полша, Русия и държавите в Източна Европа. Първо абсолютистките монарси, които управляват като диктатори, а след това и партийните системи показват слабости на управлението. Слабостите се изразяват в загубения консултативен капацитет, който преди това да кажем се е съдържал в църковните деятели, но впоследствие бива игнориран от абсолютистките монарси и от партиите. Партиите придобиват пълната власт без да имат капацитет да управляват обществените процеси. А пък антагонизмът в обществото преди това е бил засилен от обособяването на новата буржoазна прослойка, която в значителна степен разчита на материални или по-скоро търговски и опортюнистки способи за своето издигане, без същите да бъдат съпътствани от съпоставими способности за управление на обществото и за обществено помирение. Последното се наблюдава още от времето на абсолютистките монарси, а "загрубяването" или загубата на обществена чувствителност вероятно има и своята предистория в религиозните войни между протестанти и католици. Тука сякаш всичко следва своя неизбежен ход; но и въпросът е че нещата са били оставени на самотек или действията са били в близък хоризонт, без да се коригира крайната посока, която виждаме, че довежда до Първата и до Втората световни войни в сърцето на Европа.

Ако се върнем към системите на абсолютистки монарси (диктатори) и на партиите, виждаме, че те нямат далновидността и по-важното капацитета да управляват в далечен хоризонт и със стабилност. В тази ситуация на места възникват идеите за "опростяване". Една идея за опростяване например е расовата чистота. Ако обществото е по-хомогенно, сякаш тези неподготвени за управление структури биха се справили. Но тук проблемът е структурен. Въпросните структури по своя дизайн нямат нужната "мощност" за пълноценно управление. Пълноценното управление не се свежда до заемане на властта, а до интегриране и развиване на максимален интелектуален капацитет, за да може взиманите решения да бъдат напътствани в най-голяма степен. Друг опит за опростяване наблюдаваме при "чистките" на Сталин. Въпросът се свежда до идеята: "няма човек, няма проблем". Но нито расовите прочиствания, нито човекоунищожителните стратегии могат да разрешат един проблем, който се състои в неспособността да се организира далновидна управляваща структура.

б) Трябва да поставим под съмнение способността на селските населения да развиват една правилна мисловна дейност в условията на внезапна еманципация. Забележителна например е омразата на селото към леко преуспелите, например видимо от съдбата на "кулаците" при процесите в Русия. Също провалът на политическите системи води до "опортюнисткото" решение на селото да се довери на екстремистки партии. Селяните така да се кажат мислят прагматично и не са им толкова близки човеколюбиви или други философски идеи. Друг важен аспект е че селяните са движени от желанията за поземлена реформа. Накрая селото обича реда и простото функциониране. Хитлер дава много надежди в тази посока.

Да, имаме модела на простото и хубаво село, но тези желания сами по себе си не са достатъчни, особено когато стават жертва на популисти, които следват собствените си понякога мегаломански идеи. Въпросът е че селското ниво на политически процес, състоящ се от говорене, речи, убеждаване и пр. не притежава софистикацията (като да кажем на духовните системи, в случай, че не са корумпирани разбира се) да отсява онези лидери, които съдържат капацитета на управленската структура. В някои отношения мисленето на ниската средна класа (включително и на бюрократите) се доближава до мисленето на селянина, особено в ситуации, когато тази класа търпи осезаеми загуби като при Веймарската република.

в) Накрая можем да говорим и на абстрактно ниво за новата геополитическа и геопсихологическа ситуация, която възниква поради развитието на новите технологии, които скъсяват разстоянията, променят информационния, комуникационен и производствен процес. Имаме напредък на военните технологии, създават се възможности за силна централизация, на преден план излиза бързината на действието и риска, вместо децентрализираната и детайлизирана консултация преди взимането на обществено-важни решения. Развиват се индустриалните и буржоазни институции, също и банките, заедно с техния апарат за "проучвания". В условията на толкова много нововъведения, почти е невъзможно да не се стигне до един процес на "физическо" изпробване на степените, до които определени действия са допустими. Имаме "прекрояване", "казване на каквото може да се каже", даване на крайни жертви, докато се стигне до момент на обръщане на процесите към "закръгляване", "оптимизиране", включително "изпускане на парата", "успокояване".