|
Тезата, как да я разгледаме, първо дали наистина са умни. Както и да го разглеждаме, мисля, че в определени отношения наистина са умни, специални и искам да предложа една теория защо се случва това.
Накратко, причината е в институцията на образование и учене, която е застъпена в еврейските общности. Понеже наистина образованието дава обществен престиж вътре в тази група и същото е насърчавано, държано е в ценност, то с времето се култивират качества, било свързани с интелетуална способност, било свързани с възможност за запаметяване и други. Сега някой ще каже, чакай малко, това не е ли някаква евгеника. Не, точно въпросът е, че това не е евгеника, ами си е точно обществена институция. Далеч не е нужно въпросът да се рзглежда в някакви биологични аспекти. Това е все едно да кажеш, харесва ми това произведение, уважавам автора му, аз го ценя, държа в естетическо предпочитание хора, които са постигнали това и всякакви други варианти.
Типично е, че китайците, които също се считат за доста умни, също отделят голямо внимание на образованието на децата. Това е древна ценност за тях. Тоест имаме подобна обратна връзка в култивацията на качества. Сега, да отидем при европейския нобилитет, какво е особеното. При евреите образователната институция и авторитет се простират до цялата общност. Имаме една широчина и дълбочина на институцията. Докато при европейския нобилитет имаме по-голяма затвореност на образователната институция, нейното ценене само на върха. Ок, хората трябва да изпълняват обикновени задължения на работа на полето, професии и други, но пък ако селяните поумнеят (в генерациите), това не значи че няма да има работа за тях, имайки предвид, че цялото общество преминава на следващ етап на икономическо функциониране - индустриален, информационен и т.н.
Образованието при евреите е една тотална институция, в смисъла, че обхваща цялото общество. Но какви могат да бъдат и негативите на такава институция. Все пак негативи могат да бъдат едностранното развиване на интелекта, по-малка степен на гъвкавост, повече се обръща внимание на способности, които могат да бъдат демонстрирани било пред публика, било в отработена ситуация, вътре в някаква шаблонна система, каквато винаги представлява образованието, в смисъла на измерване, сравняване и т.н. Значи лишаваме се от гъвкавостта на интелекта. Най-малкото понякога може да се получи тясна специализация, например да се загуби връзката с тялото и пластичните способности, или пък с естетиката, която се проявява в неформална ситуация, или пък чара, индивидуалността и т.н. Накой може да каже, ще включим и спорта в образованието, ще го ценим и него, но откъде знаем, че нещо важно няма да се пропусне, нещо което дори не подозираме.
Както и да е, въпреки всички тези негативни опасения, достигаме до теорията че обществените институции могат да бъдат полезен инструмент за развиване на обществото и в частност, могат да се явят и известно (но считам за непълно) обяснение на бързото човешко развитие през последните хилядолетия. Хубавото е, че тук се избягва вулгаризирането на въпроса с неговото схващане като евгеника. Тука просто обществото развива институции, които цени и хората в процеса също се променят. Разбира се, трябва да имаме предвид и бунта на индивидуалиста, който счита, че такива институции не могат да бъдат тотални, или да представляват единствената визия за човешко развитие. Той усеща капацитет и автентичен заряд, който му показва път и към други човешки способности, институции и постижения. Стига неговите намерения да не са деструктивни, трябва да се позволи авторитет и престиж и за неговия начин на правене на нещата и институциите и взаимоотношенията, които той сам създава и развива. Развива своя визия за човека и за неговото бъдеще, а не примерно да върви само в коловоза на една предзададена образователна машина. Тоест трябва да има разнообразие.
Теорията на Чарлз Дарвин и нейното популяризиране, освен като оправдание на империалистическите действия на европейците може да се разглежда и като поставяне на въпроса пред европейския нобилитет за това - ето евреи, китайци, също се развиват по-бързо от нас в някакъв смисъл, какво правят. Това е някакво търсене, това е задаване на въпрос. Първоначалният отговор е свързан с търсения в посока евгеника. Но истинският отговор трябва да се съдържа всъщност в начина, по който развиваме обществените и човешки институции, начина по който засвидетелствамме авторитет и доколко обхватни са тези институции. Защото едно е да имаме един мъдрец на върха, а друго е цялото общество да се движи в тази посока. Но не трябва да забравяме и разнообразието, затова всичко опира до един баланс.
Не може цялото общество от горе до долу да е просто едно училище. Трябва да има институции, които се създават по по-динамичен начин, чрез разрнообразни включения, разнообразни качества на хората в тях, по-непретенциозни, по-гъвкави, или пък ценността да е мислене "out-of-the-box", а не по-масово цененото запаметяване (което по принцип е по-полезно за вършене на обикновено по-рутинираната професионална работа) и така нататък.
|
Защо са умни евреите
