Паразити или не, тук не е като при организмите и банкерите си остават хора. По какъв начин ще докажеш, че един има право да владее, а друг няма право да владее. Значи ако си хвърлят един тупаник или организират конкурс по красота, това е честна форма на решение, а другото не е?

Относно тайната употреба на средства съм съгласен за нуждата от предпазливост, както съм съгласен и с изоставането на законодателството, което има нужда от по-енергично актуализиране, но не съм съгласен с принципната позиция, че банкерите "нямали право".

Освен това, колкото повече играчи има на сцената, толкова повече ниши и жизнени стратегии. Ако всичко зависи от партията да кажем, тогава няма банки, ама не можеш никак да лавираш, отиваш директно да се кланяш на партийния бог. Или пък ако няма нищо, отиваш да се кланяш на кварталния бабаит. Като има банки, едни или други институции и сили, вече не е съвсем така. Разбира се нищо не е перфектно и не бива да се мисли, че която и да е институция предоставя вълшебно решение.