Ами те някои семейства в позиция на сила ще сключат алианс или пък директно ще се оженят едни за други и така ще могат да управляват и на двата континента. Обаче това няма да се понрави на кръговете от двете страни, които губят власт от това обединяване на семействата, в чиито кръг те не са попаднали. Тука алтернативата е да се борят за разделяне или пък и те да се обединят, но на малко по-ниско ниво.

Накрая това, за което говориш е културно разпространение на ниско ниво, което също може да протича. Но пък някои семейства в позиция на власт могат да решат, че ако това културно разпространение на ниско ниво е поело в една посока, те могат да поемат водачеството му и да се движат на гребена на вълната.

Но коя от тези тенденции ще вземе надмощие? Преформулирано по друг начин - средният бизнес, едрият капитал или пък съвсем голите, т.е. най-дребен бизнес. То и на дребно ниво може да има смесване и обединение, така че да не носи конфликтна ситуация. Май средният бизнес е най-чепат, защото примерно в дадена култура се установява тенденция бизнесът да се прави по определен начин или да се подпомага, което може да породи дрязги сред други средни бизнеси, ако се практикува непремерено. Но пък от друга страна виждаме, че при добри правила среден бизнес може да се развива в съвместителство от всякакви общности, както е демонстрирано в големите урбанистични центрове.

Ако се разсъждава от центрове, школи и централи, тоест от една бюрократична структура, може да се загуби тази гледна точка за нещата, защото бюрократът просто гледа неговата организация да е на върха, а не мисли гъвкаво и в перспектива като семействата.

Конкретно въпросът е дали китайците ще проявят чепатост като партийна школа или пък от усещането за културно превъзходство, или пък ще имат гъвкавост като прагматици.