От това, което прочетох, оставам с впечатлението, че си подават топката. Срещу Т.Живков има процес, но от него той излиза чист. А Нико Яхиел пише нещо срещу Живков, колкото да "скъса" с тази власт, и да отчете заслуги пред еврейството, което да му позволи да бъде приет добре в националните структури на Израел (защото те не биха искали да идва някакъв работил дълги години с "интернационални" схващания, без да си коригира стила). Книгата на Нико Яхиел срещу Тодор Живков, която не е особено критична ако се разсъждава от гледна точка на народа, все пак ако се разсъждава от гледна точка на администратора, представлява едно скъсване със "стокхолмския синдром" на комунистическата власт.

С оглед на това, че Нико Яхиел е вещ в сферата на социологията, най-добре е да кажем, че той няма нужда да прави тези ходове за лични облаги, ами въпросът е, че така трасира едно движение на корекция за други евреи, на които несъмнено им се е отразил престоят под комунистическия капак.

Всъщност няколко еврейски интелектуалци са използвали мемоарите на Живков като опорна точка, около която да реформират в книга собствените си представи за комунизма и реда в него. Защо Тодор Живков се е почувствал заплашен от това. Вероятно поради близостта на покушението на Луканов. Той пък прави контра-ход, за всеки случай обявява името на евреите публично, като по този начин предполага, че ако се случи нещо срещу него, ще има твърде голям отглас. Това има ролята и на предпазна клауза, защото дори някой друг да му е готвил нещо, то той не би искал да го извърши, ако името на евреите ще остане висящо. Тоест в случая може евреите да не го заплашват, а да го защитатават (тук, сякаш по уговорка, Живков навлиза в историческа дидактика за младите поколения, като развива тезата си как е спасил евреи от лагерите при първата възможност, която е имал за това).

Втората линия е на предупреждението да не казва твърде много в мемоарите си, но това Т.Живков си го знае и без да му го казват. Но тук навлизаме във въпроса за сформиращата се с международни връзки мафия.