Направи ми впечатление, че в един пасаж на икономическа тематика откриваме типична връзка между следните елементи:

комерсиална система
специализация
подялба (трансфер) на знанието

Проблемът е, че това се обсъжда без конкретна критика или пък може би целта е именно да се породи такава критика. Защото поднесено по този начин имаме "адска смес": от една страна комерсиалната система не може да използва по-висок разум при насочването на ресурсите, тя е предимно средство за поддържане и мотивиране на икономическия оборот, от друга страна въведената парадигма за подялба на знанието блокира предпазливостта и най-малкото не може да избегне в същатата степен милитаризирането или изпозлването на технологиите за антихуманни цени и от трета страна, при специализацията учените и инженерите дори не знаят за какво крайно приложение може да се използва техният продукт.

Специализацията с времето намалява броя на умовете, които могат да произнесат генералистки съждения за насоката на развитие. От друга страна същите специализирани учени не могат в съпоставима степен да държат своя дял от знанието разделен от другите хора в обществото: а именно преди да са били обмислени всички последствия. Получава се сходство с една система, която смесва все по-активни реактиви от отделните си части, но отслабва цялостния контрол над случващото се между тези реактиви в "генералистки" смисъл. Едно решение е или да се увеличи броят на учените "генералисти", или да се въведат такива практики, че учените да притежават своя дял от знанието (своята "епруветка") много по-ексклузивно, без да се позволява кражба и "смесване" по непредвидени начини от трети лица, пък било то и с най-висок властови ранг. Значи един опасен реактив, на който уподобявам научното знание - особено такова, което може да се милитаризира или такова, което има опцията твърде драстично и хаотично да променя екологичните или човешките системи - не може да се смесва безогледно.

От друга страна генерилистът не може да се превърне в своего рода лице, което още по-ефективно да обедини различните клонове на знанието и да създаде нещо даже по-опасно. По-скоро неговата цел е да вземе данните за възможностите, предоставяни от отделните дялове, без да се стреми да извлече или да отнеме техническите детайли от свойствените учени. Идеята му е консултиране на обществото и предпазване от опасностите. Също така целта на генералиста не е да публикува безогледно или да извлече печалба от тази "вътрешна информация", свързана с по-ранната информираност за възможните насоки на развитие на обществото. Генералистът може да има своята печалба в регламентирани консултиращи позиции в обществената структура и като източник на авторитет. Но поради съмненията от зависимости в самата държавна структура, трябва да има и генералисти, които са в по-близък диалог едно към едно директно с обществото.