Я, архивите са живи. А аз мислех, че докато ме е нямало са се появили хиляди нови теми.
Иначе колекцията ти е впечатляваща. Аз също оценявам добрите стари качествени работи. Пазя си първия си лаптоп, произведен в далечната 1984-та година, и дори участвах в конкурса на Intel, но се появи някаъв фен с калкулатор Epson, и гръмкото название "ЛАПТОП", произвдоство 1983-та, и спечели конкурса. :(
Както и да е. Та това лаптопче си работи до ден днешен, и като изключим това, че прекалено много му бръмчи хард-диска - ми е по-удобен за въвеждане на текстове. Когато седна да пиша на него - там няма интернет, скайп, и разни мяукащи щуротии, които да ми отвличат вниманието. Но освен това няма LAN, няма USB, и за да си направя архив на файловете - се налага да използвам 3.5-инчови (360 килобайтови) дискети. Ползвам обикновени HD дискети 1.44 MB, които после подлепям с тиксо отстрани, за да могат да бъдат прочетени на нормално флопи.
Навремето е струвал кашон пари, но тогава просто не е имало по-добро. Само че това не е било достатъчно. С развитието на операционните системи идват и други изисквания - мултимедия, бързи математически операции, възможност за преточване на големи обеми информация по шините за данни, големи хард-дискове, сървъри и прочие неща. За тези цели SY6502 и 48 kB RAM не са достатъчни. Зная, че дори най-бързата машинописка не може да затормози клавиатурния буфер на Правец-а, но шефа на фирмата иска презентацията му да включва цветни графики, снимки и прочие, всяка от които е поне от 4-5 мегабайта. По времето на AT286 имах машина с цял един мегабайт RAM и правехме вестници с Page Maker 5.0. Опресняването на екрана след всяко преместване траеше по 3-4 секунди, като се има предвид, че снимките предварително ги редуцирахме до вестникарско качество. Така че бързия компютър може да върши и малко работа, но бавния компютър не може да свърши много работа по същия начин, нали!?!?
Щирлиц
|