|
На война е като на война.
От 1985-та до 1994-та в България се проведе Първата национална компютърна война.
Със своите денонощни битки, фронтове, многобройни жертви и трудно измерими загуби.
При компютрите от семейство Правец-8 всички файлове и игри, записани на дискети, гъмжаха от I/O Errors - входно-изходни грешки. При всяко форматиране, копиране и записване всеки файл трупаше все-повече грешки.
Денонощно копиране, преименуване, прехвърляне, търсене на нови оригинали, специални тайнствени операции, тълкувания и съвети на самозвани специалисти, неведоми манипулации и т.н.
Причини за войната - 3 основни и най-големи:
1. От САЩ бяха внесени много програми и игри, предназначени за оригиналния компютър APPLE, но всичките - безплатни и пълни с грешки.
Платените струваха 100 долара на брой, но нямаше почти нито една такава. Тази причина беше осъзната и посочена чак през 1992 г.
2. Заводът за Информационни носители 'Динко Баненкин' АД в с.Драгор до Пазарджик имаше 2 поточни линии. По едно време в склада му главният счетоводител Тинчев отбеляза наличност от 10 милиона броя 5-инчови и 3-инчови дискети. Всичките бяха направени с бракувани магнитни пластинки от BASF Magnetics Gmbh, Mannheim, Dynamostrasse.
Специален модел - BASF MEGA, по 4 цента.
Нормалните пластинки, на японските фирми SONY и ITOCHU Corporation, а също немският модел BASF EXTRA, с гарантирано съдържание на КОБАЛТ и съответни магнитни свойства, струваха като материал на едро 7 цента за 5.25 инчови и 14 цента за 3.5 инчови дискети.
3. Компютрите Имко-2 и -3, Правец -82, -84, -8М, -8А и 8Ц, а също 8ВЦ (заводът в Правец произведе само 2 броя) и особения 8Д имаха един и същ микропроцесор.
Нарича се SY6502. Направен в завод в Тайланд, където жени работят на 3 смени, всяка смяна по 8 часа, а директорът е японец.
Супер специален процесор. Защото повечето от шестнайсетичните числа в паметта RAM ги приемаше като невалидни или НЕИЗУЧЕНИ команди на машинен език. Имаше и специални хора, които в името на всеобщото благо ги ИЗУЧАВАХА и пишеха книги. Всяка такава команда (общо взето) записва случайни числа в случайни клетки от паметта. Тези команди в езика Асемблер се отбелязваха с (???) - три въпросителни. А числото $2 правеше пряко и безусловно блокиране.
Как живееше българската интелигенция? Тези, които се занимаваха с информатика, програмиране и според официалната държавна политика, наречена "Втора грамотност" ? Ето как.
Стотици дефектни и трудно поправящи се компютри. Съветски интегрални схеми, които при работа се загряват и правят грешки. Хиляди хора: ученици, студенти, асистенти, професори и инженери; които месеци и години правят само едно нещо - денонощно копиране на СЪМНИТЕЛНИ файлове върху СЪМНИТЕЛНИ дискети.
През 1988 г. управителят на щанда за дискети на 4-ти етаж в магазина ЦУМ-София пряко заяви, че имат 8 000 броя дефектни от общо 10 000, които не могат да върнат на производителя. Продават ги без всякаква гаранция. На този щанд имаше и други - т.нар. 'от Западен Берлин', а както се оказа, направени с японски пластинки в завод ЕМП в Пловдив...
През 1992-ра г. в АТЦ Лозенец в София се намираше поддръжката и касата на Втората в България компютърна мрежа - Инфотел. Чрез платка-модем и авторска програма Правец-ите се свързваха един с друг по телефона. Един компютърен сеанс през 1994 г. за пряка връзка от 2 часа по телефона с Иван Илиев Николов, фирма Артком, Велико Търново, на мен ми струваше 400 лв. Успях да го платя, но 11 месеца нямах телефон.
Модемът на Инфотел беше специален - на всеки 5 байта информация 1 беше грешен. Всички команди на Инфотел бяха кодове с цифри. Там беше и Първата Електронна поща в България. Изпращах файл 'графична страница' сам до себе си. Понеже ползвах и пощата на друг човек. Получавах го пълен с грешки. Просто 2-те картини на екрана НЕ СЪВПАДАХА. Този Иван беше работил като военен във Франция и беше създал Шумоустойчив модем и телекс.
През месец септември 1993 г. в САЩ стана Компютърна революция.
Накратко: 3 фирми - IBM, Intel и Microsoft създадоха Новия Съвременен Световен персонален компютър. Който има мишка, процесор от семейство Pentium, а всички версии и последователни форми DOS-ове бяха преосмислени и преобразувани в Windows...
По-късно се появи Интернет. Наречен още Седмия континент. Във всичките си културни, технически и естетически подробности и качества се развива непрестанно до днес.
Появи се гъста мрежа от платени частни Клубове за интернет и игри. Големи и малки, прости и сложни, вериги и единични.
През декември 2001 г. се научих да работя с мишка...
В самостоятелния клуб на фирма Южен кръст 2001 ООД, открит на 15.03.2002 г., имаше 3 етажа с 10 стаи и 92 компютъра по собствена система на талантливия програмист Стефан Петрунов, роден в Стара Загора.
Поради редица уникални особености на машините, оборудването, програмните системи, вътрешната мрежа и архитектурата на сградата; всички клубове имаха особени ИМЕНА. А посетителите им слагаха и свои допълнителни имена. Аз също.
'Мрежата', 'Другата мрежа', 'Дупката', 'Ямата', 'Бърлогата',
'Гаража', 'Мраморното мазе', 'Другото мазе', 'Другия гараж' и т.н.
Прекарал съм около 2 хиляди часа в 'Южен кръст'. Тук свободолюбивия дух, постоянното търсене и препредаване на информация от операторите, голямото количество музика и филми, голямата консумация на закуски и цигари, а също и непрестанната борба за трупане на свъхпечалби и икономии от шефа; донесоха свое ИМЕ на клуба.
Наричаше се 'Поле на мечтите' и 'Фабрика за фасове'.
След всяка бурна оживена нощ - по 250 клиента, а през деня 400-512, от които 13-25 едновременно използват Поща АБВ, аз сам изнасях и изхвърлях 11 препълнени кошчета с опаковки и 400 фаса.
Това ставаше след края на Нощния платен пакет - отначало 8, а после 9 часа за 4 лв на човек. За моя труд получавах подарък - чаша чай от автомата за 20 ст.
Освен 4-ма оператори, 6 касиерки и 2-ма пазачи имаше и 2 чистачки. Едната постоянно отсъстваше поради болест, а другата чистеше веднъж на 2 дена. Крайно недостатъчно, защото само за една нощ се натрупваха боклуци, колкото за напълване на 1/2 уличен контейнер за боклук.
Поради което чистех аз. А в останалото време се учех да програмирам уеб-страници...
Цареше привидно щастие и изобилие: на компютри, играчи, количество музика, количество филми, сандвичи, сладоледи, вътрешни запознанства, брой компютърни игри, брой разучени и денонощно ползвани сайтове от стотици хора.
Вижте историческа справка на адрес:
Обаче положението се усложняваше. Постепенно компютрите се напълваха с грешки и все-по-трудно се управляваха от операторите и Касиерския компютър на Рецепцията.
Един ден всички разбраха, че е започнала Нова война.
През цялото денонощие на всеки 5 минути някоя произволна игра или програма в случаен от 92-та компютъра блокираше. Операторите непрекъснато търчаха по 10-те стаи.
Ден след ден, час след час, повреда след повреда, през целия ден и цялата нощ. И така повече от 1 година.
Може би за тези необикновени събития някой щеше да измисли обикновено обяснение. И всичко да приключи в забвение...
Но Шефът на клуба беше СвръхАмбициозен. Искаше да опита всички възможности и хитрости в света на персоналните компютри. Един ден основа т.нар. АИКБ - независима Асоциация на интернет клубовете в България.
01.10.2002 г. Десетки жалби, апели, протести, анкети... Войната се разшири, уголеми и стана повсеместна. Напусна 'Южен кръст', завзе София и обхвана цялата страна.
Причината за Втората компютърна война в България беше проста.
Състоеше се в явното предимство на Windows XP пред Windows 98.
Статистиката сочи, че при всякакви еднакви други условия компютрите, управлявани от втората програма 'операционна система', персонално и в локална мрежа, блокират 100 пъти по-рядко, отколкото при първата.
Тези, които искаха ДА ЗАБРАНЯТ УПОТРЕБАТА НА Windows XP, загубиха Войната. А П.П.Б. - 'Най-големият параноик на Балканите', се срина с гръм и трясък. 'Южен кръст' с всичките му машини, посетители и т.н. изчезна за 1 седмица. Бащата на Шефа - П.Хр.Б., беше бесен. За 1 ден унищожи всичко. На мястото на 'Полето на мечтите' се появи дълбока яма. А днес там се довършва 7-етажен блок.
4 пъти по-дълго време прекарах в една верига от клубове, по-късно наследена от верига с друго име. Бях денонощно в място с уникален климат, архитектура и оригинална супер-мрежа, наречено 'Бункера'. По-точно 'Черния', защото в супер-мрежата има и друг - 'Оранжевия'.
Други мечти, друга среда, други необичайни хора. Композирах и написах 3 стихотворения.
На специалното място привилегированите вътрешни хора влизат със специален поздрав:
- Бункер шалом! Бункер селям!
Направих подробни наблюдения, описания и анализи върху умствените и психически явления, наречени Кибер коктейл. Съчетание от едновременно действие и пристрастяване към озон, ултразвук, цигари, водка Флирт и (някъде) свръхниска концентрация на кислород.
Във повечето клубове има нещо общо.
ДЕНОНОЩНА СВИРЕПА АНТИЧОВЕШКА СМРАД.
Получава се от ултравиолетовите лъчи на Най-евтините цветни монитори в света - CTX или ЧунТекс от Тайван, които образуват тежък озон.
Това е променена форма на кислорода в комбинация с прах, дим и положителни йони. Слиза отгоре на долу и се задържа ниско над земята.
Образува се в специални помещения, където работят денонощно специални електрически машини.
В България най-познати са 2 вида тежък озон: от релета-избирачи в Аналогова телефонна централа и от монитори в компютърен клуб.
Озонът се усеща от хора със здрави природни сетива. От други не се усеща.
В определени хора с определен генетичен характер Великата смрад предизвиква 2 временни психически болести: параноя и деменция. Може да се комбинира и добави към тяхната дълготрайна естествена параноя.
В други хора - на същото място, по същото време, при същите условия, при извършване на същата работа и умствена дейност, психически отклонения НЯМА. Зависи индивидуално от човека.
През 2005 г. написах доклад от 10 страници, наречен '20 години компютърни игри в България'.
Интернетът се развива качествено и обогатява количествено. Във все-повече видове и растящо количество българите са атакувани и обхванати от една международна стихия.
'Непоискани безадресни индивидуални съобщения', наречени накратко СПАМ...
На 16.10.2004 г. в 15:00 ч. Софийско време Електронната поща АБВ на фирма Нет Инфо АД хвърли ръкавицата.
В тази историческа минута стартира нова система за мощно противодействие на високо ниво...
За съжаление Врагът не спи. Той също се развива.Днес, обобщено с 2 думи, тази система е СВРЪХ ПРЕТОВАРЕНА.
В края на 2008 г. за 1 седмица аз получавам 270 писма СПАМ. Извън онези, които системата изхвърля.
В тази Нова Световна Война могат да се очертаят и посочат други фронтове.
Сега, когато пиша тези исторически спомени и наблюдения, антивирусната програма Касперски-2009 на моя домашен компютър за 1 ден се 'обновява' 4 пъти.
Дава следното статистическо обобщение:
Зловредни програми..........1 521 039 на 29.12.2008 г. 22:17 ч.
Фишингови сайтове..............11 459 на 29.12.2008 г. 21:59 ч.
Зловредни скриптове............11 524 на 29.12.2008 г. 22:04 ч.
ВОЙНАТА ПРОДЪЛЖАВА ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ.
Бункер шалом! Бункер селям!
През далечната 1974-та г. политиците в София и Москва, а по-късно в Тирана и другаде, употребяваха един особен израз на своя жаргон. Такъв израз се нарича още Клише.
Бях на 7 г., но го помня много добре, защото същия израз без промяна се употребява и днес, през 2009 г. От държавните и частните Средства за масова информация. Изразът е:
- СПРАВЕДЛИВ И ТРАЕН МИР НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ НА РЕКА ЙОРДАН И ИВИЦАТА ГАЗА.
На война като на война.
Весела Коледа и Честита Нова 2009-та година.
..
..
..
-*--*--*-
|
КОМПЮТЪРНАТА ВОЙНА - 24 години прогрес
