Еее, аз този клас PC-та го ползвах в училищните "компютърни зали". ;о))) По онова време ни се налагаше да крадем списанията и книгите, които обикновено учителите заключваха старателно в шкафовете (сакън някой от нас да не се изучи повече от тях), и като ги прочетем - ги връщахме, за да не ни усетят, иначе щяха да ги преместят. ;о)))

А иначе първия ми собствен компютър беше една щурава AT286/16MHz, цял 1MB RAM, видео карта Trident 512kB, и хард-диск с главозамайващите 40MB обем, който така и не напълних. Монитор - CGA, но с малко трикове успявах да подкарам Windows 3.10, въпреки че основната система ми бе MS-DOS 3.30. Ееееех, какви временаааааа. Тогава ние бяхме царете. Ние разбирахме, а останалия свят не разбираше. Каква наслада, когато успееш да изкараш музика от ST3 през LPT порта... Или пък да си напишеш програма, която сутрин да включва печката, 20 мин по-късно и бързоварчето в джезвето, и когато водата за кафето ти е готова - да те събуди с приятно грачене от моно-говорителя с някоя имитация на песен... Единствените трудности с този начин на приложение на компютъра бе вечер докато заспи човек, понеже 5.25" диск беше без APM, децибелите му бяха повече от на спикера, а сметката за тока на ергенската квартира нямаше с кой да я деля... ;о)

Сега от спортна злоба още си държа два лаптопа - XT4.77MHz, и един AT286/12MHz с много щури екрани. И двата съм ги кирилизирал на хардуерно ниво, че не ги ловеше никакъв кирилизатор... ;о) Само дето на единия впоследствие му отказа харда, а на другия - захранването. Но ще ги оправя като намеря време. Не се губят такива ценни находки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите