Готин, в твоя постинг виждам всъщност повече от 1 въпрос.

Единия касае паралелизма - растежа на ширина.

Другия аспект е маркетингов - пазарът диктува.

Третия - лавирането на Microsoft с цел монополизъм и максимална печалба.

Започвам подред. Макар че всичко е свързано и се диктува от пазара.

В даден етап технологията достига определен праг. Например - над 1000MHz 0,18-микронната технология на Pentium 3 става "прекалено едра" и пречи на увеличаването на тактовата честота. Растежът на мегахерците е пример за растеж "нагоре".
В такъв етап или трябва да се въведе технологичен преход, който струва (в пъти) по-скъпо, или да се смени архитектурата, което да позволи растежа "нагоре" при досегашната технология.

Или да се въведе по-висока степен на паралелизъм при едни и същи честоти (в последствие и при по-високите).

Примери: сега се въвежда (за пореден път) двуканален интерфейс на паметта. Преди време SDRAM-a получи тласък с технологията DDR - предаване на данни не само при положителния фронт на тактовия генератор, но и при отрицателния. Сега се удвоява ширината на информационната магистрала - 2 пъти по 64 бита.

Нещо такова е направено и при прехода Pentium 3 --> Pentium 4. При тактова честота на шината 100 MHz се предават данни на 64-битова шина, и то DDR - ефективна 400 MHz. Вътрешната архитектура обаче остава 32-битова. За сметка на това позволява с 0,13-micron технологията да се достигнат почти двойно по-високи тактови честоти (маркетингов трик за хвърляне прах в очите на масовия потребител) - понастоящем 3GHz. В даден етап, когато стигнаха границата, въведоха hyperthreading (многонишковост) и при Pentium 4. Увеличаваха честотата на шината, понастоящем до 200 MHz (800 ефективни). Е... като не може на височина, може на ширина :-))) но до един момент :-) 0,09-micron технологията чука на вратата. Преходът към 64-битова архитектура - също :-)

Е... AMD иска да надцака Intel като първа въведе 64-битовата архитектура (при запазване на 32-битова съвместимост) при настолните компютри и работните станции. Такова нещо имаше при 486-ците - прехода от 16-битови ядра към 32-битови. Windows 95 е първата 32-битова ОС на Microsoft предназначена за масовия потребител. За професионални приложения са разработили друга линия надеждни ОС - Windows NT.

Itanium по начало е бил ориентиран към средния и висок корпоративен сектор, това са процесори за многопроцесорни сървъри. Двуканалната памет (с доста екстри) беше въведена там доста преди това, изобщо това е друг пазарен сегмент, където не цената е решаващ фактор, а качеството, стабилността, надеждността, мащабируемостта.

По принцип печели най-голям оборот този производител, който ориентира продукцията си към ниския (и среден) пазарен сегмент. Ниски крайни цени на продукцията, гарантиращи почти винаги голям оборот.

Евреина казва: "Не ме интересува за колко ще го продам, а КОЛКО ще продам."
Дънните платки Elitegroup (EGC) не блестят с върховно качество или производителност, но поради насочването им към ниския пазарен сегмент са си осигурили първостепенно място по тираж на продадени дъна.

Колкото до Microsoft и 64-битовия Windows... Те винаги лавират с цел тяхната си полза и продължаване в духа на монополизма и погазване на конкуренцията. Когато шумно се дискутираше въпроса с плачевната сигурност на продуктите им, те изтъкнаха, че целта на Windows е не толкова сигурността, колкото това той да ВЪРВИ НА ПРАКТИЧЕСКИ ВСЯКАКЪВ ХАРДУЕР, и да поддържа приложения с всевъзможна насоченост - мултимедия, изчисления, графика, игри, моделиране.... Което означава, че трябва да върви и на "чукчетата" на AMD, и на Itanium 1/2. И на Pentium 4 задължително - продуктите на Intel за desktop пазара. "Ако можеш да сучеш от 2 майки, не се ограничавай само с две гърди"

P.S. Апропо, четеш ли в-к "Компютри"?

Без Нет няма живот!!!