Layer-a не трябва да е Background. Тук ще говоря за по-сложни техники от очевидния layer opacity.

За да разбереш Photoshop трябва да осъзнаеш вътрешната му стуктура. При Photoshop основния обект е Grayscale изображение - масив от пиксели със стойности между 0 и 255. Всеки канал - C,M,Y,K, допълнителните канали, селекцията, маските и т.н. представлява такъв масив. Всеки layer представлява група канали на които са придадени съответните свойства - имаме канали за цвят, за прозрачност и т.н. Селекцията също е Grayscale канал. Ако искаш да регулираш прозрачността на един layer трябва да създадеш канал на прозрачността - нарича се mask (не бива да се бърка с mask при Illustrator, където смисъла е като на Clipping Path в Photoshop). Във фотошопския mask черното е прозрачно, бялото е непрозрачно, междинните стойности на сивото преставляват полупрозрачност. Това дали рисуваш в цветните канали на layer-a или в канала за прозрачност се определя от маркирания thumbnail в палетата layers - в ляво са цветните канали, в дясно е маската.

Що се отнася до селекцията - тя също е Grayscale канал - за разлика от всички поне на мен известни програми където обекта е или селектиран или не е, при Photoshop имаме възможност за степенувано селектиране. Един пиксел може да е селектиран примерно на 60%. Ако на такъв пиксел му се зададе нова стойност, резултата ще бъде 60% от новата стойност и 40% от старата. Типичен пример за степенуване на селекцията е Feather - в действителност Photoshop прилага Gausian Blur в канала на селекцията. Влизането и излизането от режим на визуализация и редактиране на канала на селекцията става с Q или с бутоните под Foreground/Background Color в палетата с инструменти. "Мравките" пълзят по 50% селекция.