Първата от шесте /тази с лилавата коса/ ми се струва най-изчистена. В другите се губи ефекта от хубавата фотография, а и самите техники на оцветяване по този начин и обръщане в негатив са вече доста експлоатирани.
От вариантите на Ридлер ми харесва тази с многото пресечени рамки, заради визуалния пъзел, който се получава. Но пък там ръцете на момата идват в повече, а добре беше отнякъде да се подава я някое бедърце, я коляно...
Варианта на Ридлер с червеното- циановото лице в ръмката ,дато е с някаква вътрешна светлина определено има потенциал /зависи от внушението, което се търси/. Ако можех да рисувам като вас, специалистите, бих пробвала да оставя червеното лице с вътрешната мистичната светлина в рамката, така, че да я осветява отвътре, а отвън по ръба на рамката да "пусна" малко дневна светлина,...при това - ръката , деколтето и косата извън рамката, бих оставила в подчертано естествени /май се казваше -натуралистични/ цветове, така че да съблазняват окото и да са в контраст с лицето. Ама по- лесно е да се каже, отколкото да се направи...

Qui scribit, bis legit.