|
Когато си прекарал време из интернет форумите на англичаните, разликите с българските се набиват на очи. Както в България отсъства ред, така из форумите у нас всеки си говори за каквото си иска, без значение дали е по темата. Както у нас закона се нарушава без някой да бъде наказван за това, така и във виртуалната действителност се престъпват правилата, без да се появят администраторите.
Сипят се псувни, рекламират се стоки и все пак никой не изтрива мненията, които са в разрез с условията за ползване, нито пък гони нарушителите. Впрочем грубостите и простотиите, от които преливат родните сайтове, не са възможни при западняците не само заради собствениците на сайта, но и защото самите членове не биха допуснали някой да изпростява.
Когато четеш българските коментатори, имаш чувството, че повечето хора се надпреварват да измислят по-обидни реплики. Разговорът се изражда в това, което англичаните наричат „състезание по надпикаване”. Много влизат не за да прочетат или кажат нещо по темата, а за да избълват злобата си. Българинът раболепничи пред чиновниците и мутрите, стиска зъби и затова трябва да си го изкара във виртуалната реалност. Там той е гръмогласен и радикален, изказва се категорично, коли и беси. Мижитурките в живота стават велики в интернет.
Другото, което прави впечатление, е че в нашите форуми хората повече пишат, отколкото четат. Сякаш всеки си пее някаква собствена песен и не се получава смислен разговор. Описаното напомня една сцена от „Полет над кукувиче гнездо”. Главният герой на Джак Никълсън още не си дава сметка къде е попаднал и се опитва да отвори очите на лудите. В един момент обаче двама от тях се сдърпват и всеки включва в своя си режим.
Много от коментарите плачат да дисертация по психиатрия. Тъй като всеки може да пише безотговорно каквото си иска, нашенците показват истинската си същност. Веднага лъсва на кого каква муха му се върти в главата.
Набива се в очи неумението да се пише. Не говоря само за правописните грешки, такива понякога правят и западняците. Учудва незнанието на българската граматика. Очаква се българите да знаят българския език, но често не можеш да схванеш какво е написано!
В мненията (или поустингите, както ги наричат любителите на чуждиците) обикновено липсват доводи. Не се сочат и източници. Така е, защото е така! За сметка на това изобилства с лични нападки. Това е обяснимо. У нас прав е не този, който излага най-логичната теза, а който може да очерни опонента. Ако трябва да се обобщи атмосферата с две думи, те ще са: глупост и злоба.
Разбира се, не всички пишещи са такива. Но сдържаните и разумните мнения някак си се скриват на фона на кресливата простащина. Точно както е и в живота ни! Свестните се свиват в ъгъла, докато звездите на сцената са нападателните и невежите.
Българинът смело се изказва по всички въпроси. Изведнъж разбира и от право, и от медицина, и от естествени науки. Това напомня на вица за пътниците във влака, сред които имало един болен. Всички му давали акъл как да се оправи, само един мълчал. Когато го попитали, той отговорил, че не знае лек за това заболяване защото... е лекар.
Колкото по-малко знае един човек, толкова по-прости му се виждат нещата. Когато си работил с години в дадена област, морето не ти е до колене. Това е присъщо и на англичаните. На тях България им беше ясна, защото бяха отворили един – два сайта. Впрочем затова толкова много от тях бяха измамени по време на имотната мания. Но има и разлика. Когато англичанинът се опари, той търси специалист.
В същото положение българинът продължава самолечението и търси съвет от непознати във форумите. Така спестява пари от консултация! За да не даде 20 лева, той рискува да загуби 20 хиляди.
Има различни форуми. Някои са по интереси. Например се обсъжда строителството. Там част от членовете са фирмаджии в бранша, а друга са направи-си-сам ентусиасти, които искат да спестят парите за майстор. Така последните влизат за да научат как да си направят сами ремонта. Фирмаджиите обаче нямат изгода да дават безплатни консултации. Те показват, че знаят нещата, но само колкото да се рекламират. В крайна сметка си пазят занаята. Тези, които си казват всичко, са невежите. Накрая се получава, че едни дилетанти съветват други дилетанти. Веднъж ми разказаха историята за жена, която налепила теракот върху душемето! Разбрала как става „от интернет”.
Друго нещо са форумите на вестниците. Там няма питащи. Коментиращите влизат колкото да покажат, че са по-умни от автора и излизат освежени. Това е като обаждането до телевизиите. Дава се телефон за задаване на въпроси на госта. Зрителите обаче звънят за да правят изказвания. Те искат да се изтъкват, а не да се образоват. Какво да питат, като всичко им е ясно? Човек се сеща за поговорката, че два остри камъка жито не мелят. У нас камъните са все остри.
Във форумите на англичаните много от членовете се познават. Те обменят съобщения чрез сайта (наричат ги частни съобщения), показват новите си снимки, хвалят се с градинките си и се чувстват като съседи или като част от една общност. В голяма част от нашенските форуми се чувстваш като в селски нужник. Всеки идва, колкото да се изходи по най-бързия начин, като ползва стените вместо тоалетна хартия. По това българското интернет пространство напомня на българските улици: навсякъде се търкалят боклуци.
Ако има нещо хубаво в нашите форуми, то е, че веднага разбираш какво мислят за теб. При англичаните нещата се загатват толкова завоалирано, че се губи много време докато схванеш посланието. Цената за тази наша искреност обаче е висока. Тя е в невъзможността да постигнем разбирателство и в крайна сметка в невъзможността да се сработим като отбор. Англичаните не са по-умни от българите. Но те могат да се организират, докато ние винаги се караме. Разковничето е в споменатата учтивост. Ако наругаеш другарчето, започва вражда и вече няма как да се разберете даже и да имате общ интерес.
|
Каквато страната, такива и форумите
