|
|
| Тема |
 Макс Брух |
|
| Автор |
Xyaн Xъ (непознат
) |
|
| Публикувано | 11.01.01 14:43 |
|
|
|
Щракайки безцелно по каналите, снощи попаднах на Ванеса Мей с Берлинската филхармония.
Свиреха "Шотландската фантазия".
От стотината опуса, познавам 1-ви и 2-ри концерти за цигулка. Първият, между другото, беше поставен като най-слушано парче в класацията за ноември на английските почитатели на класическа музика.
През живота си съм слушал какво ли не. Тъжно, весело, драматично, възторжено, прозаично, лирично, красиво, милозливо, неспокойно, покорно, крехко, заплашително...и за каквото друго се сетите...
Но единствената музика, с която не мога да се преборя толкова години, е точно Шотландската. Действа ми угнетяващо и съсипващо. А е толкова хубава!
Защо ли така?
| |
| |
| 
|
|
