|
|
| Тема |
 Класиката в литературни творби |
|
| Автор |
Руиз (любител) |
|
| Публикувано | 17.08.15 10:30 |
|
|
|
Из творчеството на големия английски писател Уйлям Съмърсет Моъм:
От "Души в окови" или of Human bondage:
"Той видя "Лоенгрин" и това беше още търпимо. Скучно, но не повече. А ето "Зигфрид"! Тук професор Ерлин подпря с длан главата си и се разрази в смях. Нито една мелодия от самото начало и до самия край! Представям си, как Рихард Вагнер седи в ложата си и до колики се смее на онези, които приемат музиката му сериозно. Това е най-голямата мистификация на XIX век! Професорът поднесе към устните си чаша бира, отметна назад главата си и я изпи до дъно. След това, изстривайки устата си с обратната страна на ръката си, произнесе:
- Повярвайте, млади хора, преди да завърши деветнадесетият век, за Вагнер никой няма и да си спомни. Вагнер! Та аз ще отдам всичко, което той е написал за една опера на Дониц;ети."
Горе във вилата - Up at the villa:
Може би имаше нещо в самия тоскански въздух, който така леко се дишаше, който възбуждаше човека така, че даже физическите усещания се възприемаха като музика от Моцарт, мелодична и весела, но с меланхоличен подтекст, музика, която довежда слушателя в такова блаженство, че душата му, изглежда, се освобождава от земните окови и за няколко вълшебни мига се възвишава над жизнената суета и тленност, разстваряйки се в небесните сфери на Хармонията и Красотата!
| |
| |
| 
|
|
