|
|
| Тема |
 СФ, концерт на формация "Акварел" |
|
| Автор |
avignon-99842 (член) |
|
| Публикувано | 19.05.15 11:10 |
|
|
|
Вокален ансамбъл „Акварел“ има удоволствието да представи на софийската публика една изискана, съответстваща на името си програма.
Германия и Франция, късен, „есенен“ Йоханес Брамс и намиращият се в разцвета на 30-те си години Франсис Пуленк, меланхолично-печални немски романтични поети и фантазмите на Елюар и Гийом Аполинер. Тънки връзки и афинитети вплитат в едно всички тези имена, теми, състояния и обстоятелства. По времето, когато Брамс композира своите, предназначени за малък вокален, дори солистичен ансамбъл Песни оп. 104 и Квартети оп. 92, френският поет Пол Верлен простенва своето знаменито „Цигулките есенни в жалби унесени“... „гласовете есенни“, унесени в жалби – по младостта, по отлитащия, или капещ като есенен лист живот, по далечното нощно небе и близката дружелюбна смърт, по сподавената любов. Названието на последната песен от оп. 104 – Im Herbst, спокойно може да бъде отнесено към целия цикъл. Такива са и квартетите, явно предназначени за домашно музициране, но, разбира се от изкусни, просветени любители музиканти.
Далеч от любителското стои цикълът на Пуленк – с премислената си архитектура, с колористичните изблици, с внезапно възникващите малки ансамбли в рамките на целия хор, с тънката вокална звукопис, със парадоксалното съседство на галантност и простодушие. Едно приятно изпитание за всеки уважаващ себе си реномиран състав. Както и за вкуса и решителността на всеки хоров диригент.
А общото, главното Общо? Това че цялата програма принадлежи безспорно към най-нежните съкровища на камерния хоров репертоар – уви, твърде редки гости на българска сцена. Вярваме, че ще споделим това с нашата публика.
автор на текста: Драгомир Йосифов
Редактирано от avignon-99842 на 19.05.15 11:11.
| |
| |
| 
|
|
