|
|
| Тема |
 Една песен |
|
| Автор |
Руиз (любител) |
|
| Публикувано | 04.08.14 22:05 |
|
|
|
В книгата "София разказва" на Христо Бръзицов се споменава, че песента на Максим Горки "Солнце всходит и заходит, а в тюрьме моей темно" се пеела като българска песен.
Ето цитати: " Пиесата на Максим Горки "На дъното" властвуваше не само в театралния салон - тя бе завладяла сърцата и умовете на цял народ. Тя се пееше над балкани и долини.
"Солнце всходит и заходит" - с тая песен биваха посрещани влизащите в "Казиното" /сградата му и досега стои в Градската градина/ и в прочутото тогавашно заведение "Червен рак" /прочуто с гастрономията си/ и в другото прочуто заведение, гостилницата "Средна гора", където "интелектуалци" ядяха на юнашка вересия."
"Не само седалките били заети, но и всеки подвижен стол от коридорите на театралната зала.Някои пък направо стоели прави!
А струвало си е било да се стои прав- и поради силната пиеса и заради силните артисти, които превъплъщавали образите. Ще изброя, а вас, моля, шапки долу!
Васил Кирков! Адриана Будевска! Сава Огнянов! Кръстьо Сарафов! Златина Недева! Петър Стойчев! Иван Попов!"
Текстът продължава ,но и дотук става ясно за въздействието на тази пиеса и за реакцията на софийската публика.
Позаинтересувах се от тази песен и в тубата я открих в изпълнение на великия Фьодор Шаляпин.
| |
| |
| 
|
|
