23 март, неделя, зала Филхармония, 19.00
Silhouettes
Клавирно дуо АГЛИКА ГЕНОВА & ЛЮБЕН ДИМИТРОВ
Бах – Концерт BWV1061, до мажор
Аренски – Сюита No 2, Силуети
Григ – Пер Гинт, Сюита 1
Моцарт / Бузони – Увертюра към Вълшебната флейта
Лист – Реминисценции, Норма

Промислена програма, назована именно силуети.
Единствено парчето на Аренски срещам за първи път и точно него заслушах най-внимателно. Много добро!
Като започна изпълнението на Баховия концерт, ме гризна моментално спомена за Джулия и Константин Ганеви. Но това са си мои някогашни усещания, Аглика и Любен са друга случка. Със собствени идеи, разбиране и реализация. Кариерата им е зашеметителна. Твърди се, че в момента се нареждат някъде в първата световна петица на клавирните дуа. В което вярвам (не за първи път ги слушам), както и за това, че са имали за учители знаменитите наши професори.
Единият от бисовете беше с Шостакович - страхотни сладури, трябваше да отида на другия ден на Майсторския им клас. Много силна вечер. Според малкия ми син, най-добрата до момента.


25 март, вторник, Доходно здание, 19:00
Бароков оркестър ВЕНЕЦИЯ
ДЖУЛИАНО КАРМИНЬОЛА цигулка

Вивалди – Концерт за струнни, ла мажор, Симфония за струнни, ре минор
Ж. М. Льоклер - Концерт за цигулка, фа мажор, Концерт за цигулка, до мажор
Хендел – Кончерто Гросо, сол мажор
Вивалди – Концерт за цигулка, ми минор, Концерт за цигулка, до мажор

Карминьола го очаквах с огромен интерес. Преди години, редовно го пускаха по Мецо, всеки път притепервах от изпълнението и ходех после да чета за него в мрежата.
Сега дойде в Русе със състав приблизително като нашите Солисти. И програма, включваща неизвестни (с изключение на първия номер) произведения. В което няма нищо лошо. Но за ухото, познаващо и свикнало на друг Вивалди и Хендел, тези произведения нямаха особена стойност. Което е разбираемо. Нищо не е еквивалентно в творчеството на никой. Дори и при самия Бах ( да ме прости, Господ).
Във всичко това не би имало нищо неестествено, ако не забравяме, че все пак това е Фестивал за много и различни хора, не за изследователи на творчество. Или пък да повярваме на известната гротеска, приписвана на Стравински, че Вивалди е написал един концерт и всички останали били същите. На което едва ли няма да се посмеем.
Карминьола е майстор, втората част на първия концерт на Льоклер ми взе акъла с очевидно нестнадартното и адски фино изпълнение. Нататък всичко беше подредено и направено докрай по един и същ начин от школуваната му група. Всичко течеше чудесно, а аз си зададох въпроса защо не изпитвам никакъв трепет. Публиката посрещна италианците с голям възторг, после се омърлуши, докато накрая изригна на втория бис с лятото от Годишните...
Което ме направи окончателно смъртен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите