Според мен "Вдъхновение и устрем" е четиво за училищен стенвестник. Под заглавието чудно пояснение би бил неувяхващият лозунг: "Българско значи висококачествено". Заедно с предизвиканото недоумение, възникналия въпрос, за кого се пише така, все още, вече не ме терзае. Ревностни читатели се оказаха разбирачите на истинските сценични проблеми. Трогателно за тях е да научат характера и историята на включените в програмата произведения. И да се поклонят пред пишещата за приноса и в изясняването на проблемите, които Малер поставя в симфонията си. "Специално отбелязаните, характерни за Малер, по виенски дишащи с малки паузи мотиви" е всичкото и знание за Малер. То е потвърдено от маестро Табаков при изпълнението, но тъкмо там, при "дишащите паузи" диригента с много прекрачи границата на добрия вкус и здраво заседна в пошлото. Претенциите му, без да е Клайбер, усилваха недостатъците на оркестъра, който пък не беше виенски. Разбира се , "ако някой не е свирил ритмично, друг фалшиво", вината е на публиката.Тя, публиката, има и по-голям грях, въобразявайки си, че осмисля занятието на музикантите мисли че и е позволено понякога да изисква от тях спазване на хигиена някаква. И настоява най-напред оркестрантите сами да се чуят. Ако може.