|
Мислех да подмина този момент в продължаващите ми опити за развитие, но nyakoisi ми пусна мухата, затова ще разкажа нещото с някоя и друга дума.
Всъщност воаяжът ми в Моравия упорито вървеше по следите на Кирил и Методий.
Изключително силно съм впечатлен от отношението на чехите към Братята по повод Великоморавската им мисия – тази година се навършват 1150 г. от нея. То не бяха съобщения за изложби, концерти (вкл. Глаголическата меса на Яначек), научни семинари, програми за ученици, билбордове по пътищата с лика на Светиите и т.н. Каквото успях, направих – ходих къде ли не, гледах, разговарях, слушах, питах, спорих дори...
И в най-култовото (пардон за думата) място, във Велехрад, установих че македонската диаспора в Чехия е на път да превземе тази невероятно красива и безценна светиня. Направили ТЕЗИ ни братя изложба с копия от манускрипти на глаголицата от 15 век примерно и навсякъде пише "произход на фрагмента– Университет "Св. Климент Охридски", Скопие, Македония". Върхът беше надпис гласящ: "старомакедонска кирилица, модерен вариант". Това, върху ни повече, ни по-малко милата ни съвременна азбука. Едно към едно. Снимах тези откровения на македонците и ги качих разгневен и разбит във Фейса. Там съм пак с Облак бял. Ако някой не го мързи, може да се полюбува.
Разбира се, че извън целевото ми Моравско похождение, си бях наумил да не изпусна някой и друг концерт. Стига да има такъв, защото подобни събития не са толкова чести в Злинския край.
Горе-долу имам представа за качеството на чешките състави. Слушал съм ги от Опава, Острава и Бърно, през Пилзен и Марианске Лазне, до Прага и Карлови Вари (баш на Милениума). Имат добри оркестри със свестни диригенти, случват се и други, нормално. Именно заради това любопитството ми беше голямо. За първи път срещам тази филхармония "Бохуслав Мартину". Впрочем Мартину е роден някъде из този край, твърдо бях решил да посетя мястото, но не смогнах. Заради първата част на постинга ми, все пак "нашите хора" ми бяха далеч по-важни.
В Злин, предишен Готвалдов, всичко е или Томаш Бата (Университет, галерия, улици, каквото се сетите) или Б. Мартину (музикалното училище е на негово име). Градът е млад, наброява в момента около 80 хил. И навярно е щял да си остане никому неизвестно село с 4 хил. жители, ако въпросният невероятно предприемчив Бата, заради патъците, не е построил там комунизма преди войната. Както и да е, подхвърлям ги тези неща, защото градът е без традиции, очевидно. Което не пречи да се развива и да си направи нова модерна концертна зала (официалното име е Конгресен център) за около 1000 души, с добра акустика при това. Местният елит се беше докарал за концерта с най-празничните си дрехи. Нещо, абсолютно задължително. Навсякъде, където съм бил по Чешко през годините, без изключение! За тези хора това е празник и просто се отнасят с необходимото уважение. Към събитието, изпълнителите и себе си! Освен това, тази публика беше желязна. Отлично знаеше за какво е отишла, познаваше произведенията и не трепна, докато диригента не даде знак.
Копирам програмата
L. van Beethoven: Leonora no. 3 - Overture
J. Brahms: Violin Concerto in D, Op. 77
A. Dvorak: The Water Sprite (Vodnik) - symphonic poem, Op 107
F. Liszt: Hungarian Rhapsody no. 2
Извън репертоарната част, парчето на Дворжак беше с текст, прожектиран на екран. Изглежда това произведение ще го запомня, много приемлива работа, обсеби ме с реалност и магията на приказката. Брамс го свири концертмайсторът на филхармонията, съвсем прилично изпълнение. А диригентът Миша Кац, обявен предварително на афиша и после на едно електронно табло с течащ надпис като "той отново е при нас", побърка всички с биса на Втората рапсодия на Лист. 15 мин. овации! Като се прибрах в България, звъннах на един приятел, който познава този оркестър, споделих и той потвърди, добри са.
Та, това си позволих с най-малко думи.:)
Пускам няколко снимки за ориентир, големи се явиха, не е нарочно, но нямам сили да ги преправям сега. Ако ми хрумне може да кача подробен фоторепортаж във Фейсбука. Място, където обикновено се ходи, за да се фука човек къде, какво и кога. Включително и аз, колкото и да се пазя.
Концертната зала е това кръглото.:)
Моя милост на върха на небостъргача на Бата. Сиреч фукнята е тук. Където по-малко зяпат.
Последно, хрумна ми, да кача и тази снимка от кабинета на Бата. Който всъщност е асансьор и си ходи с него по всичките 12-13 етажа. Навярно, за да дебне служителите какви ги вършат.:)
|
На концерт в Злин, 6 юни