Че Ерих Клайбер е велик диригент спор не може да има. Че Карлос Клайбер не е на нивото на баща си, според мен и това е една лесно доказуема истина.

Ерих Клайбер е човек с невероятна фантазия и изключително оригинален творчески почерк. При него интелектуално- философското начало е преобладаващо. Освен това той е човек с мисия. Дава път и на новото изкуство.

При Карлос Клайбер смущаващото е:

1. Показност и суета. Това е и една от причините да има много ограничен репертоар. Той избира произведения при които може да покаже ефектна диригентска пластика . Това не е толкова трудно, когато застанеш пред класен оркестър.Това е по възможностите и на всяка средно статистическа, дори посредствена балерина.
Задавал съм си въпрос защо Карлос Клайбер дирижира само 2 и 4 симфония на Брамс. Защо не е посегне на третата например. Отговора е прост. Първата част на трета симфония е сравнително трудна за оркестъра и на нея не е възможно да се покаже нещо ефектно откъм пластика за публиката...

2. Като изключим "Кавалерът на розата" от Щраус, Карлос Клайбер няма в репертоара си музика от ХХ век. Това означава, че този човек за разлика от баща си няма абсолютно никаква мисия в изкуството...