Резултата от работата на Йордан Камджалов във всяко отношение беше пълен боклук. Малерова симфония отново бе подложена на "Перфектният звук без конкуренция", звук, грижливо шлифован от филхармонията вече цяло десетилетие - с почти всякога приблизителни встъпления, откровени разминавания, подразбираща се интонация, неумение да се свири тихо... Йордан Камджалов е доволен (???!!!), желае отново да срещне тези изпълнители и тази публика (с цена за вход 5 (пет)лева тя запълни около половината от местата). Хвалипръцкото изнамерил "цифров и геометричен превод на звуци", този дето "глобализира структурата" и можел "на дланта на ръката си да нотира една симфония", нямаше никаква представа за музиката на Малер. Преди началото глас предупреди "невежата" публика за изискваната от Малер по-голяма пауза между първите две части. В този кратък антракт маестрото с неоспорим талант на драматичен актьор "изигра" тишината като някой Абадо, Булез или който и да е от списъка с диригенти на "АСКОНАС". Истинската кулминация в българския му дебют е тъкмо този епизод. "Явлението на 21 век" твърди, че наизустява партитура за няколко часа. ВЕрваме! Но с такъв товар той е досущ бройлер-урод, насилван да достигне кланично тегло за 7 седмици и останал с неразвита костна система.