И малко допълнение: ораторията беше изпълнена след това и във Видин, и във Вроцлав на фестивала "Vratislavia cantans", и беше записана студийно в Радио София. Чест прави на Драгомир Йосифов и Емил Табаков, че след 25 години я измъкнаха от забравата и то по един чудесен начин. Искаше ми се само малко повече "плът" в мъжкия хор, защото тя е за два хора, а също така и повече артистизъм от Царя (говорещ глас, а не четец).
Един факт, предизвикващ недоумението на изследвачите: на афишите и програмите тогава, како и насигнатурите на каталога на Радиото стоеше заглавието "Коледари", защото проф. Георги Робев, който беше патрон на изпълнението (като председател на СБМ и на "фестивала" Декемврийски музикални вечери) се уплаши и посъветва ораторията да бъде прекръстена. Затова и към финала, където има текст: "... и да славят млада Бога!", има толкова много шум от инструменталния състав, - за да не се чуе и разбере текста от шпионите на ДС.
За тези, които не са били на концерта - в състава има и арфа, която играе много голяма роля в създаването на звуковата атмосфера.
Само бих помолил Драго Йосифов да не работи и да не пее от манускрипта, който е написан с мек молив и много лесно се размазва. Константин не обичаше такива неща.
Ораторията беше поръчана и платена на автора, както и голяма част от разноските по турнетата, от завод "Агромашина" с директор инж. Стаменов и директор на Културния дом при завода Елена Баранова. А хорът имаше собствена репетиционна зала с роял "Стейнуей" закупен от първия следвоенен директор на завода инж. Иван Казанджиев, баща на академик Васил Казанджиев.
Е...това беше Русе някога.