Поредният конкурс – поредният гаф
Поредният конкурс за директор на Оперно-филхармонично дружество отбеляза, както си му е редът в България, и поредния кадрови гаф на Министерството на културата. В музикално-кадровата политика на Министерството има изключително нелепи решения, прокарани все чрез конкурси. Те започнаха още при предишното правителство, но никак не завършиха при това, днешното. Схемата обикновено е една и съща. Дадено ОФД е имало за директор лицето Х. То го е докарало до естетическа нищета, след което на неговото място идва лицето Y. Което подрежда съответната ‛музикална къща“ с цената на колосална работа и нещата потръгват. Намесата на Министерството идва точно в този момент. И тя става сякаш според ‛Маси и власт“ на Елиас Канети: ‛Когато някой има бързо достижима цел, той насъсква масите. И те с безпримерна решителност се отправят към тази цел... Достатъчно е тази цел да се оповести, достатъчно е да се разпространи кой трябва да бъде погубен, за да се образуват маси.“ Така казва класикът.

Българският принос към това твърдение е, че у нас бързо достижимата цел за сваляне (погубване) винаги е кадърният, безспорният в областта си! Особено в последните години музикантството страда от абсолютната епидемия на тази болест, на която името ‛свински грип“ много подхожда.

И така: преди няколко дни завърши конкурсът за директор на ОФД - Пловдив. Комисията, надлежно подредена от чиновник на Министерството, чието име явно е държавна тайна (защото всеки там казва: ‛Не знам!“), е била в следния състав: Иван Токаджиев – председател, проф. Светозар Донев, проф. Пламен Карталов, проф. Павел Герджиков, проф. Боянка Арнаудова, проф. Жени Захариева, проф. Георги Костов, Велислав Заимов, Антонина Бонева, Полка Александрова (последните 2 са чиновнички в Министерството). Присъствал е и началник отдел ‛Култура“ на община Пловдив Йохан Девлетян. Може и още някой да е присъствал, но вестникът събра толкова информация. Тя също, изглежда, е от секретните.

Явилите се на изпит кандидати са: Цанко Делибозов, Алексей Измирлиев, Илия Михайлов, Андрей Андреев, Калуди Калудов и досегашният директор на ОФД-то, диригентът Георги Димитров. Преди 4 години той пое ОФД - Пловдив. Пое като диригент и оркестъра, който беше в плачевно състояние. Малко след началото на мандата му пък общината реши да ремонтира сградата на операта (по този въпрос текстове бяха публикувани във вестника, включително и интервю с проф. Павел Герджиков). И сега се знае, че опера в Пловдив още дълго време няма да има. За 4 години оркестърът стана отново чудесен, понеже начело имаше директор - диригент и музикант, който работи и изисква. Оркестърът придоби самочувствие и реши, че директорът е лош. Масите бяха готови за насъскване. И това се случи. Последва серия от писма..., след което дойде конкурсът. На него пък комисията избра за директор на ОФД - Пловдив тенорът Калуди Калудов в екип с Христина Ангелакова.

Първият въпрос, който си зададохме, бе има ли Калудов онези 3 години стаж на ръководна длъжност, които се изискваха - все пак се работи със закони и нормативни актове, за което не е достатъчно само да си тенор, дори и с най-красивия глас. (Случаят с Пласидо Доминго и Вашингтонската опера няма как да бъде аналог, ако това случайно е светлият пример за подражание.) Оказа се, че това изискване, напълно случайно, било премахнато съвсем наскоро. Тоест, всички ‛формални“ пречки пред триумфалния марш на новия директор са били отстранени.

Калудов вече е заявил първите си управленски решения – нямало да има главен диригент в Пловдив, което, преведено на практическия музикантски език, означава, че оркестърът ще се върне на предишното си дередже. От 2005 година. Но пък ще има много пространства за режисьорски размах – като Амфитеатъра, да кажем. Ще поживеем, ще видим, ще разберем. Музиката засега я отлагаме. Както винаги, впрочем!
Култура