Композиторът и диригентът ИВЕЛИН ДИМИТРОВ е едно от забележителните явления в българската музикална култура. Творец с огромен талант, ерудиция и човешки морал, той единствен от своето поколение успя да изкачи един много висок и недостижим връх от творчески и високо етични личностни постижения. Той остана завинаги като статуя на този връх в едно аристократично усамотение и в очакване на последователи. Такива обаче няма, защото за днешния талантлив млад музикант е много трудно да устои на суетата, съблазните на бързия успех, жаждата за власт и примитивния егоизъм, така присъщ на всеки човек на изкуството. Маестро Ивелин Димитров е роден в Силистра през 1931 г. Завършва Държавната музикална академия в София през 1952 г., където учи композиция при проф. М. Големинов. Като автор на музика, той твори в почти всички музикални жанрове, където оставя творби с ярък и оригинален почерк, силен драматичен заряд и философски послания. Използва най-съвременни композиционни изразни средства, без да търси преднамерено външни ефекти. През 1968 г. създава Камерна капела "ПОЛИФОНИЯ", профилирана за изпълнение на ренесансова музика и музика на ХХ век. За кратко време тази хорова формация регистрира постижения в изпълнителското изкуство непознати у нас като естетика на музициране и репертоар. Далеч от тогавашната конюнктура, този дамски хор и забележителния му диригент жънат големи успехи на международните сцени и престижни награди от всички най-реномирани европейски конкурси, но в България признанието е половинчато. В нашите географски ширини винаги е било много трудно да бъдеш различен и всеки, дръзнал на такава смелост е плащал висока цена. Маестро Ивелин Димитров не беше поканен да преподава в Музикалната академия нито композиция, нито дирижиране. Така много талантливи млади музиканти бяха лишени от възможността да се докоснат до едно изключително изкуство и морал и да бъдат оформени като високо квалифицирани професионалисти и личности. Защото до сега няма нито един български хор, който да е получавал рецензия като тази на унгарския критик Янош Варга

„ Едва съставът е запял на сцената и публиката веднага почувства, че ще бъде свидетелка на едно изключително събитие. Българките пеят с невероятно, ослепително майсторство. Встъпленията им са точни до хилядни от секундата, нюансите – дълбоко почувствани и осезаеми, а всяко диминуендо така заглъхва в далечината, като че ли изчезва в небитието......”


Дълбок поклон към теб, скъпи Маестро! Оставаш завинаги с нас като светец!