За Брамс съм напълно съгласен с теб, но имай предвид, че става дума за записи на живо, които винаги носят неподправен емоционален заряд независимо от качеството им в техническо отношение.

Рахманинов с Вайсенберг (и аудио, и видео) е невероятен – още повече, че за мен Вайсенберг е един от най-дълбоките познавачи на Рахманинов.

Колкото до Чайковски, 4-тата симфония – да, обаче съм забелязал, че записите с EMI звучат по-човечно от тези на DG. Когато писах за полирания звук на 70-те години, имах предвид точно шестте симфонии на Чайковски, записани с DG. Същото бих казал и за интеграла на бетовеновите симфонии от същия период – пак с DG. За тези, последните, любимите ми караянови изпълнения са от 60-те години (с Берлинската) и от 50-те с Philharmonia Orchestra. Там усещам най-силно патоса и неподправения ентусиазъм с който те са заредени.

Но всичко това е въпрос на лични предпочитания все пак : )

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")