преди време коментирахме софийската постановка. Тъй като мина доста време, вече не помня в подробности изпълненията на солистите и оркестъра, но още са ми пред очите:
1. нелепата театрална режисура, според която солистите трябваше да се оттеглят от сцената още след края на словесния текст (явно режисьорката не се беше съобразила с особеностите на музикалния) и подвикваха края на ариите или дуетите си откъм кулисите
2. безумните костюми (Божке!), върхово постижение в безвкусицата, еклектиката и самоцелните експерименти (ах, тази прозрачна ризка на шкембето на Дон Жуан, прелъстителна до пълна погнуса!)
3. смехотворният, пародиен Командор. Липсваше му само конят с надениците, бълващи от задната му половина (вж. "Амадеус")


За съжаление, наистина не си спомням подробности за солистите, помня само, че много бях харесала един сопран (Церлина), нежен, въздушен, чудесно поставен и балансиран в различните регистри. Обаче името ми бяга в момента Ако има някой по-паметлив...