|
|
| Тема |
 Деца артисти |
|
| Автор |
sonetka73 (мечтателка) |
|
| Публикувано | 21.01.06 13:30 |
|
|
|
Наскоро прочетох едно интервю с дете - певец. Българче, от 2 г. в чужбина. Ще цитирам това, което ми хареса, малка част, отнасяща се:
*за артистичния темперамент
*за музиката като израз на любовта:
Когато съм на сцената, не мисля за нищо друго освен за спектакъла. Получавам аплодисменти и много цветя като истински артист, но когато се вгледам в образа си в огледалото, виждам само едно малко момче, което се опитва бързо да порасне, за да не изпусне своя шанс.
По време на престоя си в трупата научих много за себе си и за околните. Вече мога спокойно да се смея и да плача, да кажа истината в очите на отсрещния, да взема отношение по различни въпроси... Опитвам се да повярвам на околните, че съм роден за артист, но понякога ми се иска да съм само едно 13-годишно момче, без никакви задължения и отговорности.
Сега пея навсякъде: на репетиции, когато се чувствам самотен или когато ми е много трудно да се концентрирам. Понякога се случва да пея съвсем тихо, скрит в отдалечен ъгъл, и независимо от това някой да ме забележи и да седне до мен. Това ме прави по-силен и ме кара да се чувствам по-близо до дома си и до хората, които обичам.
Това е. С невидими нишки музиката свързва хората. Именно тя, много по-силно от думите.
| |
| |
| 
|
|
