|
|
| Тема |
 Brahms vs Furtwangler |
|
| Автор |
Чykчa (поносимо глупав) |
|
| Публикувано | 26.08.05 10:11 |
|
|
|
Пускам тази тема по малко необичаен повод. Става дума не толкова за гениално пресъздадено музикално произведение, колкото за гениално изсвирена музикална пауза, която дори не присъства в партитурата.
Изпълнението е на Вилхелм Фуртвенглер с Берлинската филхармония на 26.06.1942 (Брамс, първата част на 4-тата симфония).
Ще превъзмогна изкушението да се впусна в пространен анализ на това изпълнение; няма да говоря за това как още от първия такт музиката сякаш разцъфва и се отваря... Няма да говоря и за почти неуловимите фуртвенглерови смени на темпото...
Това, заради което пиша, са последните 40 такта от тази част (на записа започват някъде от 11-тата минута нататък). Едно спиращо дъха ускорение (в партитурата липсва и намек за това); темпото става все по-бързо и по-бързо - почти на предела на възприятието, буквално побеснява, за да започне да се връща обратно в самия край (последните два такта) с четирите удара на тимпаните, които отекват все по-бавно и по-бавно, сякаш обуздавайки този бяс, за да се стигне до тази потресаваща пауза, продължаваща само част от секундата, но изпълнена с невероятна тишина преди да се стовари финалния акорд.
Много пъти съм "просвирвал" в главата си този момент. Ако тази пауза беше с хилядна от секундата по-дълга, щеше да прозвучи не на място, изкуствено и маниерно. Нямам никаква идея как го е постигнал Фуртвенглер, а и не искам да знам.
А в партитурата за нея няма и намек.
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
| |
| |
| 
|
|
