който ме мъчи от години: Защо трябва да вървим на пръсти около една поръчкова музика, писана за развлечение на определен кръг хора. Които са плащали за нея като за кон. Мислите ли, че докато са преживяли яребици и са ги поливали с вино на фона на тази музика, те са се извисявали духовно, емоционално и дявол знае как? Разказвала съм как един осемгодишен сладур ми каза, че "Моцарт е Майкъл Джаксън на своята епоха". Толкова ли е далеч от истината? Някои от най-великите произведения на всички времена са плод не само на вдъхновение, но в голяма степен и на най-обикновена професионална рутина, която е изкарвала хляба (апропо, и тогава не особено обилен) на големите.
Пък и някой бил ли е свидетел как тази музика е била изпълнявана и възприемана в момента на написването й?

Не харесвам "популяризаторското" представяне на класиката и все пак на моменти имам нужда точно от него. Не го харесвам, защото "излизат от епохата". А понякога имам нужда от точно това, защото и аз живея в друга епоха .


За какво е това твърдо сектантство? Седем милиарда на Земята и всичките с еднакви вкусове и мнения? Ето, това би бил истинският Апокалипсис!

Редактирано от зy на 18.06.05 12:52.