|
I.
Selig sind, die da Leid tragen,
denn sie sollen getrцsted werden.
Die mit Trдnen sдen,
werden mit freuden ernten.
Sie gehene him und weinen
und tragen edlen Samen
und kommen mit freuden
und bringen ihre Garben.
II.
Denn alles fleisch es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit der Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.
So seid nun geduldid, lieben Brьder,
bis auf die Zukunft des Herrn.
Siehe, ein Ackermann wartet
auf die kцstliche Frucht der Erde
und ist gedultig darьber,
bis er empfahe
den Morgenregen
und Abendregen.
Denn alles fleisch es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit der Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.
Aber des Herrn Wort
bleibt in Ewigkeit.
Die Erlцsete des Herrn
werden wieder kommen
und gen Zion kommen mit Jauchzen;
ewige Freude wird ьber ihrem haupte sein,
Freude und Wonne werden sie ergreifen,
und Schmerz und Seufzen wird weg mьssen.
III.
Herr, lehre doch mich,
daЯ ein Ende mit mir haben muЯ,
und mein Leben ein Ziel hat,
und ich davon muЯ.
Siehe, meine Tage sind einer Hand breit vor dir,
und mein Leben ist wie nichts vor dir.
Ach, wie gar nichts sind alle Menschen,
die doch so sicher leben.
Sie gehen daher wie ein Schemen
und machen ihnen viel vergebliche Unruhe,
sie sameln und wiessen nicht,
wer es kriegen wird.
Nun Herr, wes soll ich mich trцsten?
Ich hoffe auf dich.
Der Gerechten Seelen sind in Gottes Hand,
und keine Qual rьhert sie an.
IV.
Wie lieblich sind deine Wohnungen,
Herr Zebaoth!
Meine Seele verlanget und sehnet sich
nach den Vorhцfen des Herrn;
mein Leib und Seele freuen sich
in dem lebendigen Gott.
Wohl denen, die in deinem Hause wohnen,
die loben dich immerdar.
V.
Ihr habt nun Traurigkeit,
aber ich will euch wieder sehen,
und euer Herz soll sich freuen,
und eure Freude soll niemand von euch nechmen.
Sechet mich an:
Ich habe eine kleine Zeit
Mьhe und arbeit gehabt
und habe groЯen Trost funden.
Ich will euch trцsten,
wie einen seine Mutter trцstet.
VI.
Denn wir haben hie keine bleibende Statt,
sondern die zukьnftige suchen wir.
Siehe, ich sage euch ein Geheimnis:
Wir werden nicht alle entschlafen,
wir werden aber alle verwandelt werden;
und dasselbige plцtzlich, in einem Augenblick,
zu der Zeit der letzten Posaune.
Denn es wird die Posaune schallen,
und die Toten werden auferstehen unverweslich,
und wir werden verwandelt werden.
Dann wird erfьllet werden
das Wort, das geschrieben steht:
Der Tod ist verschlungen in der Sieg.
Tod, wo ist dein Stachel?
Hцlle, wo ist dein Sieg?
Herr, du bist wьrdig zu nehmen
Preis und Ehre und Kraft,
denn du hast alle Dinge erschaffen,
und durch deinen Willen haben sie das Wesen
und sind geschaffen.
VII.
Selig sind die Toten, die in dem Herren Sterben, von nun an.
Ja, der Geist spricht, daЯ sie ruhen von ihrer Arbeit;
denn ihre werke folgen ihnen nach.
I.
Блажени са страдащите,
защото ще бъдат утешени.
Които са посели сълзи
ще пожънат радост.
Който е плакал и е носил семе
ще се върне със радост, носейки своите снопи.
Матей 5,4
II.
Защото всяка плът е като тревата
и цялата прелест на човека е като цветето.
Тревата изсъхва, цветето повяхва.
Затова бъдете търпеливи, мили братя,
чакайте Божието пришествие.
Виж, земеделецът чака скъпоценния плод на земята
и търпеливо посреща утринните и вечерните дъждове.
Защото всяка плът е като тревата
и цялата прелест на човека е като цветето.
Тревата изсъхва, цветето повяхва.
Но словото Господне пребъдва във вечността.
Спасените от Господа отново ще дойдат
и ще тръгнат ликувайки към Цион,
вечна радост над тях ще цари,
ще срещат само щастие и благодат,
а болката и въздишките ще изчезнат.
Послание Петрово 1,24
III.
Господи, поучи ме, че и аз съм тленен,
че и моят живот има цел и аз трябва да я достигна.
Виж, моите дни са една педя за теб
и животът ми е нищо за теб.
Ах, колко са нищожни всички хора,
които тъй спокйно си живеят.
Те отминават като безплътни сенки
и само напразно се лутат в безпокойство,
те събират и не знаят кой ще го получи.
С какво ще ме утешиш, Господи?
Аз се надявам на Тебе.
Праведните души са в Божията ръка,
и никакво мъчение не ще ги достигне.
Псалм 39,5
IV.
Колко са прекрасни покоите ти, Господи Саваот!
Душата ми копнее и се стреми
към преддверието на Божиите покои,
дъшата и плътта ми се радват в Божието име.
Блажени са тези които живеят в покоите Ти
и непрестанно те възхваляват.
Псалм 84,2
V.
Сега сте тъжни, но аз искам пак да ви видя
и сърцата ви ще се радват,
и никой не ще отнеме радостта ви.
Вижте ме: малко време съм се мъчил
и трудил и намерих голяма утеха.
Искам да ви утеша, както някого го утешава майка му.
Евангелие от Йоана 16,22
VI.
Ние нямаме тук постоянен покой,
а го търсим в бъдещето.
Вижте, казвам ви една тайна:
не всички ще заспим за винаги,
не всички ще бъдем преобразени,
внезапно, в един миг,
когато протръби последната тръба.
Защото тръбата ще проечи,
и мъртвите ще възкръснат
нетленни
и ще бъдем преобразени.
Тогава ще се изпълни словото, което е написано:
смъртта е победена.
Смърт, къде е жилото ти?
Ад, къде е победата ти?
Господи, ти си достоен да вземеш
награди, чест и сила,
защото си сътворил всичко
и чрез твоята воля
съществува всичко.
?
VII.
Блажени са мъртвите, които умират в Бога от сега нататък.
Да, Духът говори, че те почиват от труда си;
защото техните творения остават след тях.
Откровението на Йоана 13,14
Моля да ме извините ако нещо в превода не ви допада. Българският текст не претендира за художественост.
Съжалявам, че не си дадох труда по-рано да пусна този постинг. Добре щеше да е за тези от вас, които довечера (23 май, зала България, Софийска Филхармония, Капелата, Томас Мор, Мануела Ул, Юлиан Ковачев) ще посетят концерта да знаят нещичко преди да чуят музиката.
Приятно слушане!
Не съм от тук и съм...
докато затворят...
|
Johannes Brahms - Ein Deutsches Requiem
