Благодарен на кого? За какво?

За това, че и в момента хора, които не са помирисвали това, което аз съм работил 30 години, благодарение на ранга си са упълномощени да взимат решения по него? Че отказват да ме чуят, когато им кажа, че грешат и то дълбоко, защото да признаят, че съм прав, би означавало да признаят, че те са сгрешили? Да излизат с решения, разобличавани като малоумни от хората, за които се отнасят и след това под натиска на тези хора да се отказват от решенията си, но СЛЕД като вече всички са решили, че при нас работят някакви идиоти, и колегите, които ме познават отпреди недоумяват, как може да съм тук и от институцията да излизат такива малоумщини?

НЕ! Примирил съм се, че ако доживея до пенсия и не ме изгонят, ще се пенсионирам на тази "работа". Но благодарен на никого и за нищо не мога да бъда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите