Браво за това , че си е дал труд, за да ни приближи премълчаваната , но интересна , героична и за много българи доста непозната история.
Ето , какво нещо е написал :





forum.boinaslava.net






Форуми Бойна Слава > Българска История > Възраждане
Чипровското Въстание от 1688
Потребителско име Помни ме?
Парола


Регистрирай се Форумен Правилник и Ръководство Списък с потребители Календар



Отиди на страница...



Виж първото непрочетено мнение Инструменти за темата Режими на показване

13-11-2003, 06:43 #1
Parabellum
Чобанин




Регистриран: Mar 2003
Местоположение: На Къра
Възраст: 34
Мнения: 5,388 Тази тема ще я разгледам в няколко аспекта.Първо ще направя описание на земите ,които е обхващало това въстание .Дейността на Католиците през 17 век и развоят на самото въстание
__________________
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
"Навлеците пристигат с мириса на черният барут"
"Узмете пушките момци,държаву изпущиме"-стар трънски лаф от 1885-та


Parabellum
Виж публичния профил
Изпрати Лично Съобщение до Parabellum
Виж личната страница на Parabellum!
Потърси други мнения на Parabellum

13-11-2003, 06:45 #2
Parabellum
Чобанин




Регистриран: Mar 2003
Местоположение: На Къра
Възраст: 34
Мнения: 5,388 Чипровското Въстание от 1688

--------------------------------------------------------------------------------

ЧИПРОВЦИ И НЕГОВАТА ПОКРАЙНИНА

Сега е трудно да се определи точно обхватът на Чипровската покрайнина или на историко-географския район, където въстанието е избухнало с най-голяма сила и последиците от него — масовото разрушаване и унищожаване на селища и на местното население — са най-трагични. Не са запазени достатъчно документи от средновековието и от времето на османското владичество за границите на Чипровското воеводство, което обхващало 12 селища през XV—XVII в. По данни от исторически извори, от анализа на връзките на Чипровци с различните селища в околността, на близките природни и стопански условия и др. ще се опитаме да определим приблизително обхвата на Чипровската покрайнина. Трудностите произтичат от факта, че границите на Чипровското воеводство, създадено като административна единица още през Втората българска държава, съвсем не съвпадат с границите на покрайнината. След завладяването на България от османците то не променило статута си. В турските документи от XVI— XVII в. се говори за Чипровци като център на воеводство, а не например на нахия (полуоколия), кааза (околия) или вилает (област). Това не е единичен случай в нашата история — редица български краища, като Граово, Мраката, Тузлука и др., не са били включени изцяло в турските административно-управленчески единици.

Според стари народни предания изворната област на р. Огоста (именно Чипровската покрайнина) е позната и под името Краището. А в стари австрийски карти същият район с означен като Загоре, т. е. местност зад планината, название, употребявано и за други райони на нашата страна около Стара планина ].

В границите на Чипровската покрайнина със сигурност били включени селищата Чипровци, Копиловци, Железна, Влашко село (дн. Мартиново), Белимел, Равна, Главановци, Митровци, Горна Лука, Горни Лом, Долни Лом. Те най-често се споменават в историческите извори като селища, свързани в една или друга степен с Чипровци, и се намират в подножието и по склоновете на Стара планина или на нейните пред-планини от Чипровския дял, около т. нар. Чипровски балкан, или Чипровската планина (още и Чипровско-Берковска планина).

Чипровската планина е дълга 35 км и е най-високият дял на Западна Стара планина. Билото й, по което днес върви границата ни с Югославия, започва от седловината между височините Дебели рът и Сировичница, югозападно от връх Копрен, и продължава до седловината Свети Никола. На много места то се издига над 2000 м, а и до 2168 м на връх Миджур — най-високия връх в Северозападна България. Други върхове в Чипровската покрайнина — Мартинова чука, Голяма чука, Копрен, Три чуки, Вража глава, са повече заоблени или купеновидни, с равни места и широки седловини между тях ].

Независимо от височината на Стара планина в този район нейното било е сравнително по-широко и просторно, като около връх Копрен то достига до 5—6 км ширина и винаги се е ползвало като пасище. Това обстоятелство е благоприятствало винаги и възможността за по-близко общуване на българското население от двете страни на планината, което не се различава по говор, бит и нрави. Северните склонове на планината тук са по-стръмни, нарязани са от долините на притоците на Огоста, Лом и други реки, а южните склонове са полегати и по-слабо заселени, докато на север височините са обрасли с бук и още по-нависоко — с иглолистни гори.

От север към Чипровци се спуска ридът Киац, чието продължение под името Партеш достига до самия град. На североизток е красивата околност Деяница. От подножието на високия връх Три чуки започва разклонението Алдинци с възвишенията Алдинци, Пенчин камък, Мало градище, Голямо градище, Преслап, Гигиница, Семин чукар и Влъвден. Оттук водят началото си и рекичките Копиловска, Мали Буковец, Големи Буковец, Чипровска. Малката долина, в която е разположено и Чипровци, се обгражда на северозапад от балканското разклонение Язова планина, което започва недалече от връх Миджур и разделя селата Мартиново и Горни Лом, след което се снишава постепенно от връх Горно Язово, Остра чука. Яворова глава, Врански камък, Готованова чука, Буни връх, Емитова чука, Кулата, Бабичкин връх и др. и завършва западно от с. Белимел. Все от Язова планина, в югоизточна посока, към Чипровци се спускат още три нейни стръмни разклонения: Лебарска чука, Ральовица и Старнье, между които са доловете Кожлиен дол, Рупски дол, Гнили дол и Велин дол, където още се виждат рударските ями от миналото, експлоатирани продължително време.

Самият град Чипровци е разположен в тясна котловина на 500 м надморска височина, където се сливат Стара река и Мартиновската река в една — Чипровска Огоста. Градът е на 35 км от Михайловград, на 45 км от Берковица и на около 90 км от р. Дунав. Няколко селища са съвсем близо до Чипровци — Железна е на изток от града, на 2,5 км; Мартиново — на запад, на 4,5 км. Съвсем близо до него е било и изчезналото след въстанието с. Клисура — на 3—4 км. И останалите села от покрайнината не са много отдалечени — от 6 до 10—15 км.

Освен етническата и географската близост и освен като с център на воеводство, тези селища някога били свързани с Чипровци и поради това, че в повечето от тях също е имало рудни находища, чието производство се намирало под общ държавен (по време на робството османски) надзор. И повече или по-малко тези селища са се развивали под влиянието на Чипровци и ги е сполетяла същата съдба — да бъдат разрушени, а населението им избито и разпръснато след неуспеха на въстанието.

ЗА ИМЕНАТА НА ЧИПРОВЦИ, КОПИЛОВЦИ И ДРУГИ СЕЛИЩА В ПОКРАЙНИНАТА

В нашата историческа и езиковедска книжнина, а и сред местните жители винаги е будил интерес въпросът — откъде са произлезли имената на Чипровци, Копиловци и другите околни селища, където през 1688 г. се разгорял боят срещу османските поробители. Мнозина — и учени, и местни дейци — са се опитвали да обяснят тукашните селищни имена, особено на Чипровци — център на известното въстание.

Доста разпространено е мнението, че Чипровци вероятно носи името си от латинската дума cuprum, т. е. мед (метал), защото още от римската епоха тук е имало многобройни медни находища и рудници [4]. Известният езиковед проф. Ив. Дуриданов обаче отхвърля това твърдение като неоснователно.

През късното средновековие, откогато датират сведенията за съществуването на Чипровци, то се среща като: Чипровац (или Шипровац — първата буква може да се чете и като Ш в латинските източници) — 1565 г.. Чипуровац (Шипуровац) — 1578 г., Чипроувац (Шипроувац) — 1611 г., Чипровоции — 1614 г.. Чипровци — 1629 г., Кипровацо (Кипровазо) — 1650 г., Чипровациум — 1688 г., Кипровец — 1725 г.. Кипоровец, Чипоровци, Кипоровац — 1601 г.. Кипровци — 1612 г., Чипоуровци — 1688 г., Кипоровець, Чипрофче, Чипоруфца — в турски документи от 1585 и 1666 г.

Много убедително е заключението на проф. Ив. Дуриданов. че първоначалното име на Чипровци е било Кипуровец, респективно Кипоуровьць, с основа „кипур”. И постепенно от Кипуровец или Кипуровец чрез вокално асимилиране на гласни и изменение на звука у са възникнали формите на названието Кипоровец, Кипоровци, Чипоровци и в по-ново време, вече като синкопирана (слята, съкратена) форма — Кипровец и Чипровци. Ясно е, че името на Чипровци с окончания на — atz — ац, както е отбелязано в някои късносредновековни източници, е дошло под влияние на хърватския или сръбския, или по-точно под влияние на т. нар. илирийски език — смесица от славянските езици по Далматинското крайбрежие — на който са говорили и писали в Чипровци в началото на XVII в. редица католически духовници францисканци, като например роденият в Босна софийски епископ Петър Солинат.

Оказва се, че и в Сърбия може да се срещне местност с име Чипуровац — от сърбохърватската дума чипур, която пък идва от средногръцката кипоурия — градинарство, отбелязана в стари славянски паметници. И не само в Сърбия. Местност с името Чипровиц и днес има в старинното българско село Брестово в Ловешка област

Със сигурност в основата на името на селището Чипровци стои подобна дума, защото още на времето Иречек също е сочил гръцката основа кипоуриов — градина. И досега в югозападното българско наречие е запазено названието чупар — зеленчукова градина.

Езиковедският анализ на селищното име Чипровци, известно някога като Кипуровец и с други сходни имена, показна, че то не се различава от наименованията на други наши старинни селища като Буковец, Дъбовец, Ясеновец — всички с топонимичната наставка — ец, старобългарско — ьць. Следователно първоначалното название на Чипровци като Кипуровец или с друго подобно име е означавало местност, в която има градина.

Би трябвало да се отхвърли като ненаучно и едно друго, народно обяснение за наименованието на Чипровци, според което някогашното название на селището Кип[у]ровец произхожда от личното име Кипро или Кипра. Известно е значението на думата кипра — гиздава, напета, хубава. И оттук Кипровец означава хубавец.

Безспорно е, че името Чипровци е от славянски произход. И на саксонските рудари, настанили се тук през XIII—XIV в., селището е било познато като Кипуровец, Кипровец, Чипровец или Чипровци. А местните жители произнасят името като Чипоровци или пък като Кипоровци.

Обяснението на проф. Ив. Дуриданов за името на с. Копиловци е обосновано и приемливо. Известно е някога като Копиловации — 1614 г., Копиловац, Копилуфча — в турски документ от 1666 г., Копиловец — 1725 г.

Със сигурност най-старото име на селото е Кипыль или Копиловьць, което вероятно идва от славянската дума копа, купа сено, купен, запазена в сърбохърватския език като копила. И днес има село Копыл в Минска област на Белоруската ССР

Изяснен е и славянският произход на името на изчезналото с. Клисура, недалече от Чипровци. Още повече, че то е било наистина разположено до съществуващата в този край планинска теснина — клисура (и досега има местност с такова име в землището на с. Равна)

Славянски са имената и на селата Главановци (записано така и през 1578 г. в турски документи), Говежда, Железна и др.

Изобилието от старинни славянски названия в Чипровската покрайнина, в топонимията на всички землища — десетки и стотици местности, рекички, височини и т. н., свидетелстват за древното минало на този край, заселен още през VI в. от славяни.

Установяването на римляните в българските земи за определен исторически период, хилядолетното присъствие на траките тук, както и владичеството на византийците и на османците, неизбежно е оставило някакви следи в наименованията на някои селища и местности в Чипровската покрайнина. Например името Арбанашки път отговаря на исторически документираното преселване на българи от областта Македония и от Албания, известни като „арбанаси”, „албанци”, „арнаути”, в източните и северните български земи от XV до XIX в., включително и в с. Копиловци, а вероятно и в други селища на покрайнината .

Спряхме се по-подробно на проблема за названията на някои селища и местности в Чипровската покрайнина, за да подчертаем техния древен славянски произход. Трябва да се отхвърлят като ненаучни някои мнения за латински, албански, влашки, гръцки и друг произход на имената на тези селища и на жителите им. Именно здравият български корен и високото народностно самосъзнание са помогнали на местното население да съхрани българщината и през най-мрачните времена на османското владичество.
__________________
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
"Навлеците пристигат с мириса на черният барут"
"Узмете пушките момци,държаву изпущиме"-стар трънски лаф от 1885-та


Parabellum
Виж публичния профил
Изпрати Лично Съобщение до Parabellum
Виж личната страница на Parabellum!
Потърси други мнения на Parabellum

13-11-2003, 07:44 #3
Parabellum
Чобанин




Регистриран: Mar 2003
Местоположение: На Къра
Възраст: 34
Мнения: 5,388 ЧИПРОВЦИ И ПОКРАЙНИНАТА МУ ДО НАЧАЛОТО НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО

Близостта на планината, която винаги е могла да скрие и запази хората, добрите условия за живот и рудниците със скъпи метали, които дават препитание, от прастари времена са привличали заселници в Чипровския край.

Тук са намерени находки от халщатска керамика, които потвърждават, че този край е бил населен още през периода на ранната желязна епоха — 900—400 г. пр. н. е.

Не са малко и следите от древната тракийска култура. Според проф. В. Велков плодородната и живописна долина на р. Огоста, като се започне от балкана и Чипровския край, е била заселена от тракийски племена в началото на I хил. пр. н. е. Изворите на историческата наука сочат, че тук са живели трибали или сродни на тях племена. Разположението на тракийските селища може да се проследи по многобройните крепости, накацали най-вече по стратегическите височини в района . Например в местността Алдинци в землището на с. Копиловци има останки от тракийска могила. В същото село е открит и храм-светилище с оброчни плочки от тракийско време.

Мнозина учени са склонни да приемат повечето от някогашните крепости и селища по тези места като дело на римляните. Известно е, че римляните са заварили тук развита тракийска култура и в редица случаи след завладяването на земите на траките само са разширили съществуващите крепости или са ги укрепили и подобрили според своите изисквания.

Римляните установили своята власт в Северозападна България след 29 г. пр. н. е., а първото системно укрепяване на Мизия — Дунавската равнина, включително и селищата в земите от Искър до Тимок, станало при властването на император Траян (97—117). Римската крепост Монтана до Михайловград била построена през I—II в. на мястото на създадения тук постоянен римски лагер. Самият римски град, издигнат успоредно и в съседство с военния лагер, е бил разположен на левия “бряг на р. Огоста, на хълма, който и днес носи името Латинско кале, до местността Жеравица. Според преданието тук станала голяма битка между османците и чипровските въстаници през 1688 г.

Такива римски крепости (калета) са известни и около Чипровци. Например в местността Кула, на около 2 км западно от Чипровския манастир „Св. Иван Рилски”, има старо градище, познато сред населението като Латинско кале. Крепостта е била изградена на мъчнодостъпен връх. Според някои изследователи сравнително малките размери на това укрепление показват, че то вероятно е играло ролята на сигнален и преден отбранителен пост пред Чипровската котловина. Тук са намерени римски монети, между които и такива от императорите Марк Аврелий (161 — 180) и Комод (180—192) .

На 2,5 км южно от Чипровци, върху връх със стръмни скали се издигала крепост, сега известна като Голямото градище. Със сигурност построяването й е свързано с наличието на антично селище и с познаването на околните рудни галерии със сребро, олово, желязо и мед, а възможно и злато, които функционирали и през древността. За тази крепост през 1640 г. Петър Богдан пише: “...[и] досега над селището (Чипровци — б. а.,.), на планинско възвишение, стоят стени, дето е бил старият град .”

Из този край се откриват останки и от други антични крепости. Например на 4—5 км югозападно от с. Копиловци се е издигала крепост, позната днес на местните жители под името Градишки камък. Останки от крепостни укрепления — зидове и др., личат по височината Алдинци в землището на Копиловци. Римски, а може би и тракийски крепости градища е имало и при селата Говежда, Дива Слатина, Белимел. Тракийски могили са запазени край с. Челюстница и другаде из покрайнината.

Преди няколко десетилетия около Чипровци са открити развалини и се твърди, че именно на това място е бил латинският град, т. е. римското селище. Тук е намерен и жертвеният камък с изображението на богинята Диана, за който пише и Петър Богдан през 1640 г. В землището на с. Копиловци са намерени римски фибули, римски монети — медни и сребърни. Чешмата в центъра на селото, градена от римляните през I—II в., е известна сред населението като Латинската чешма. Възможно е дошлите в този край през VI—VII в. славяни и прабългари да не са различавали заварените тук романизирани траки от римляните, поради което са ги наричали латини. И заварените обществени постройки — укрепления, чешми и др., са били приети като латински, т. е. римски. За тази епоха (което се потвърждава и от археологическите разкопки) напомнят наименованията на много местности, чешми, черкви и др. в самите селища и в землищата им не само н Чипровската покрайнина, но и в близките до нея райони на Северозападна България — Ковачица, Живовци, Равна, Лопушна и мн. др.

Многобройните крепости, останките от селища, черкви, чешми, пътища и др. от епохата на римското владичество в Чипровския край потвърждават, че римляните са придавали голямо значение на икономическото и културното му развитие. И това е естествено, особено като се имат предвид богатите по онова време залежи в недрата на Чипровската планина от ценените през всички времена метали — злато, сребро, олово, мед. желязо, и рудниците. Тези рудници още тогава носели на римската държава значителни приходи. А и военното производство в сравнително малкия римски град Рациария (дн. с. Арчар, Михайловградска област) в значителна степен се поддържало от тях. Затова римляните се грижели за рудниците и за опазването им от нападения и разрушения, особено по време на варварските нашествия. Освен мед. сребро и олово в рудниците на Чипровци римляните — вероятно при властването на император Октавиан Август (27 г. пр. н. е. -14 г. от н. е.) — добивали и злато в дилувиалните тераси между селата Говежда и Главановци. Й. Захариев, един от първите изследователи на Чипровци, допуска, че селището тогава е било укрепено място — кастела мурата, а наоколо са живеели романизирани траки, чийто главен поминък били рударството и скотовъдството .

Спираме се малко повече на въпроса за римското присъствие в Чипровския край, защото неслучайно хилядолетие по-късно, а и в по-нови времена, мнозина са се опитвали да обяснят появата и дори задържането на католицизма тук с някогашната римска власт и с ранната християнска църква. Също неслучайно, преди няколко века, българските католически дейци, които имат първостепенен дял в подготовката на Чипровското въстание, са се борили за възстановяването на съществувалите някога католически диоцези (окръзи, подчинени на висш католически духовник). Обосновавайки се с древното западноцърковно териториално разделение, те искали обособяването на специален български център и отделно ръководство на католиците в българските земи в общата организация на западната християнска църква.

С настаняването на славяните и на прабългарите през VI—VII в, които намерили завинаги своята родина в земите на Балканския полуостров, започнал нов етап в развитието на селищата в Северозападна България и в Чипровския край.

Не е известна съдбата на Чипровци след отхвърлянето на римското и на византийското владичество по нашите земи. Но като се има предвид значението му като рударско селище, възможно е то да е било унищожавано и възстановявано неведнъж след многобройните нападения на готи, хуни, авари, печенеги и др., а и по времето на Първата и Втората българска държава. Проф. Ив. Дуриданов предполага, че сегашното име на селището, вероятно свързано с ново заселване или възстановяване, трябва да се търси не по-рано от IX в. и по-определено към XII в.

Разбира се, не е възможно да се датира точно създаването на всяко от селищата из Чипровския край, тъй като повечето от тях са приемници на още по-стари, тракийски и др. селища. Съществуват и становища, че например Копиловци и Митровци като славянски селища са заселени преди XI в. Построяването на старинната черква в с. Железна се отнася към XIII—XIV в. по времето на Втората българска държава .

В историята на Чипровци за периода до падането на България под османско владичество трябва да се отбележи още едно явление, макар и със спорно значение за развитието на селището. Става дума за идването тук на т. нар. сакси — немски рудари. Кога точно е станало това, е трудно да се установи. Някои изследователи смятат, че те са се заселили в Чипровци през XIV н., по времето на последните български царе, т. е. към 1330—1360 г. Дълго време, и през XVII в., един квартал в Чипровци, където са живеели те, се наричал саксонски — „режио саксониум”. Други автори отнасят тяхното идване не само в Чипровци, но и в Копиловци към XIII в. Трети твърдят, че това е станало в началото на османското владичество на Балканите .

Различия има и по въпроса колко са били и откъде са дошли саксите или сасите, както ги нарича езиковедът Б. Джонов. Известно е, че през средновековието те са били специалисти по изграждането на мините и добиването на рудите. Затова са ги наемали в много страни (Влашко, Трансилвания, Сърбия и др.), където рудодобивът е бил поставен на по-примитивна основа. В България и по-специално в Чипровския край саксите също са били привлечени може би със специални договори. Несъмнено те са имали някакви привилегии в сравнение с местното население като специалисти. Тук се настанили към 50—60 души заедно със семействата си. При това те дошли наведнъж и станали техници и надзиратели в чипровските мини. Те не могли да окажат съществено влияние в обществено-политическия, икономическия и културния живот ма селището. Нещо повече — саксите постепенно се претопилIи сред тукашните българи чрез смесени бракове и под въздействието на българската среда, езика, бита. Така че към XVI—XVII в. за тяхното съществуване тук вече не се говори, а е останал само споменът за тях и името на една от чипровските махали. Те допринесли за развитието на рударството в Чипровския край, но по-силно ще да е било религиозното им влияние, което заедно с това на дубровнишките търговци и с други фактори е допринесло за закрепването, макар и в сравнително ограничен мащаб, на католицизма в тези краища в продължение на няколко века.

Свързан с проблема за създаването и развитието на селищата в Чипровската покрайнина е и въпросът за преселването на „албанците”, дори и твърдението, че Копиловци някога било „албанско” село. Петър Богдан споменава към средата на XVII в. за албанци в Копиловци, но които служели в черквата на славянски, т. е. на български език.

В научните среди е известно проучването на Д. Яранов, който проследява преселването на българи от областта Македония и от Албания през XV и XIX в. в източните български (сми. Според неговото изследване единият от пътищата минавал от Тетово и Тетовския край през Скопие, Криворечна паланка, Кюстендил, Владайския проход, покрай Горна баня (до София) и през Петроханския проход до Берковица. И оттук — разпръсване по разни селища на Северозападна България, включително и в Чипровско и в с. Копиловци. Заселването на споменатите българи (известни в онези времена като „арнаути”, „арбанаси”, „албанци”) в Копиловци трябва да се отнесе към 1550—1600 г. Д. Яранов твърди, че „албанците” в Чипровско са българи, дошли от Тетовско. Още повече, че в архивите на Буда, Пеща и на други унгарски и сръбски общини, сред намерилите приют тук след Чипровското въстание от 1688 г., са записани като „арнаути” и Петър Чипровац, Джуро от Чипровци и др.

В Чипровско винаги е живяло българско население независимо от това, че има пришълци и от други краища на България. Всички етнографски и езикови проучвания на района доказват един наистина автентичен български бит и език без никакво „албанско”, „саксонско”, „влашко” и други влияния.
__________________
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
"Навлеците пристигат с мириса на черният барут"
"Узмете пушките момци,държаву изпущиме"-стар трънски лаф от 1885-та


Parabellum
Виж публичния профил
Изпрати Лично Съобщение до Parabellum
Виж личната страница на Parabellum!
Потърси други мнения на Parabellum

13-11-2003, 07:49 #4
Parabellum
Чобанин




Регистриран: Mar 2003
Местоположение: На Къра
Възраст: 34
Мнения: 5,388 ЧИПРОВСКИЯТ КРАЙ ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО ДО ВЪСТАНИЕТО ПРЕЗ 1688 г.

Прииждащите от Мала Азия османски пълчища в края на XIV в. не отминали и Северозападна България. Оценявайки икономическите изгоди от добиването на скъпите и ценни метали в Чипровци и в други селища в района, нашествениците не ги подложили на огън и сеч, както другаде из поробената ни страна, а ги запазили. Естествено те веднага сложили ръка и на рудниците. Все още остават спорни и не съвсем изяснени редица въпроси, свързани със статута на тези селища в общото османско административно деление на заграбените територии, както и с правата и задълженията на българското население в този район, особено през първите десетилетия след завладяването му.

Вече е известно, че в навечерието на османското нашествие последните български феодални владетели на Чипровци, а вероятно и на рудниците около него, са били Соимировичи, чипровски болярски род. След завладяването на Северозападна България Соимировичи, или част от рода им, успели да избягат в Дубровник, където запазили привилегиите си на знатни благородници. Два века по-късно, през 1686 г., властите в Дубровник издали документ, в който се посочва, че фамилията Соимировичи „е от древните и знатни фамилии, че тя е притежавала град Чипровец и крепостта Градище със златните и сребърни мини преди тиранията на турчина да завземе казаните места и някои села...” .

Цитираният документ е много важен, защото дава нови сведения за Чипровци по време на нахлуването на османците у нас. Става известно, че Чипровци е бил град и заедно с крепостта Градище са съществували и през Втората българска държава. Крепостта, чиито останки и днес се забелязват край Чипровци, е била седалище на болярите, владетели на града и района.

Вторият документ, издаден пак на Соимировичи от „княза и съветниците” на Дубровник през април 1688 г. потвърждава: „Тъй като фамилията Пиерици със всичките си потомци е запазила от толкова векове своето благородническо положение, наследила е фамилията Соимировичи. на която потомьк с сега казаната фамилия Пиерици, от град Чипровец, крепостта Градище и други земи, които са били нейно собствено владение преди да бъдат завладяни от турската варварщина, а след време, за да се избави от същата [варварщина] й се наложи да се премести да живее в този град [Дубровник], запазила е и се е държала винаги с онзи блясък, който отговаря напълно на нейното благородническо положение, въз основа на което е била причислена към аристокрацията на тази република [Дубровник] и са й били предоставени всички онези прерогативи и почести, от които се ползват другите знатни фамилии на същата република.”

Документът доказва още веднъж, че Соимировичи са разполагали през втората половина на XIV в. почти пълновластно с цялата или с част от Чипровската покрайнина. И може би през 1686—1688 г. потомците на този род с надеждата, че настьпва краят на Османската империя (след няколко военни поражения), са искали да си осигурят и отново да си възвърнат старите родови владения в Чипровския край.

Но в поробена България османската държава налага свой ред.

Местни предания и други исторически извори — релации на католически духовници, турски документи и др., свидетелстват, че Чипровският край, или значителна част от него заедно с град Чипровци и рудниците, със султански ферман вили определени за хас (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно на валиде ханъм (майката на султана). Според някои автори тя вземала всяка година определено количество сребро от рудниците, но в замяна на това пазела българското население от изстъпленията на османците. С всеки нов султан се сменяли и владетелите на Чипровския край и на рудниците. По-късно хасът на валиде ханъм бил вакъфиран. г. е. доходите от него започнали да се използват за религиозни и благотворителни цели. Освен този хас тук имало и други владения, разбира се, много по-малки по размери. Докако хасът бил голямо феодално владение лично на султанското семейство (в някои случаи и служебно-везирско) с годишен доход над 100 000 акчета, тимарът бил владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано на отделни лица срещу военните им задължения към султана. Данни за това има в османските регистри на населението. Например през 1450 г. дял от Чипровци, съставляваш 5 домакинства с годишен приход 355 акчета, влизал в „тимар на Илиас, от прислугата на покойния султан”, а 5 години по-късно, през 1455 г., същото владение е прехвърлено като тимар на Юсуф и на Хаджъ, син на Емир хан, за да го владеят общо. Пак в регистрите от това време (1455 г.) е записан дял от Чипровци с 5 домакинства и приход от 355 акчета, дадени на Аклъкчи Али, като равностоен на дела му от селото, наречено Свиница (сега с неизвестно местоположение), „което бе причислено към хасовете заради рударството в него” . Освен това на споменатия тимариот Аклъкчи Али бил даден и дял от с. Блатовци (дн. неизв.) с 18 домакинства и приход от 1456 акчета.

Чипровчани били задължени да плащат на владетелите на хаса (освен другите данъци) 380 000 акчета годишен откуп или данък, равен на около 7560 жълтици. От тукашното население твърде трудно се събирали толкова много пари, въпреки че се ползвало с известни облекчения от други данъци (даждия, ангария и др.) ].

Без да разглежда специално въпроса за данъчните задължения на чипровчани, акад. Хр. Христов, като подчертава общинското самоуправление на Чипровци, отбелязва, че то било селище с население — рая — със специални задължения. Използвало се главно за добиването и обработването на руди и метали, крайно необходими за финансите на османската държава и за воденето на почти непрекъснатите й войни с други страни. Още повече, че Чипровци бил един от най-значителните центрове за добиване и преработка на злато, сребро, олово, мед, желязо и през епохата на османското владичество.

За по-особения статут на Чипровци, вероятно и на други рударски селища в този район, а и в цялата страна, споменава през 1642 г. Петър Богдан в доклад до Ватикана. „Това място (Чипровци — б. а., П. Ч.) има специални привилегии (к. м., П. Ч.) от турците да извършва свободно и с пълна тържественост всички обряди и да развява публично знамената си, без каквато и да е пречка от страна на турците.”
И още: „Това селище Кипровац плаща на султана около 6 товара пари данък и други неща, които се дават на година.” Съобщението на Петър Богдан подсказва, че сумата, която чипровчани трябвало ежегодно да предават на владетеля на хаса, вече е по-голяма в сравнение с тази през XVI в. — близо 4 товара. Обаче това увеличение и изобщо установеният от османските владетели данъчен режим невинаги се спазвал и в повечето случаи съществувал само на книга, а в действителност бил увеличаван неимоверно от османските бирници и откупвачите на данъците.

Доказано е, че през първите три века на османското владичество на Балканите Чипровци е бил център, главен град на воеводство, принадлежащо в по-голямата си част като хас на валиде ханъм, с 12 селища в същото воеводство. В града имало само един турчин като представител на властта, управител на воеводството, и друг турчин не можел да пренощува тук .

Не е известно кои селища били включени във воеводството. Оказва се, че с. Копиловци, което е било свързано с Чипровци преди и по време на въстанието, в средата на XV в. се с причислявало към Видинския санджак и част от него — 6 домакинства с 300 000 акчета приход, е било владение на Юсуф (син на Хазър) от охраната на крепостта Видин, който притежавал берат (диплом) за това от султан Мурад . В същото време, а и по-късно, въпреки близостта си с Видин, Чипровци, неизвестно защо, било включено към Софийския санджак, в Берковската кааза, или в Нишкия санджак (1700 г.).

За това, кой е владеел и ползвал през XVI—XVII в. рудниците около Чипровци и за влошаващото се положение на българите в района, една от причините за Чипровското въстание през 1688 г., свидетелства едно изложение на инспектора по мините Абдул Кадър и на назъра (надзорник инспектор) на мините Хасан Чавуш от 1585 г. От него се вижда, че мините отдавна били давани на откуп (илтизам) на частни лица за определен срок и този откуп по това време годишно възлизал на 150 хиляди дирхема сребро . Откупвачите, за да забогатеят по-бързо, се опитвали да откриват нови рудни жили, разкопавали безразборно в района на мините, с което предизвикали недоволството на местните жители и те изпратили писмена жалба до султанския двор. Населението от Чипровци, Железна и др. се оплаквало, че „няма орна земя и единствено заради рудниците се е установило тук и работи в същите”. Това принудило много от старите чипровчани кореняци да напуснат родното си място, като в този момент (към 1585 г.) повечето от жителите на селището били придошли отвън, т. е. от други селища. Ако до тази година в Чипровци били регистрирани 272 ханета (къщи, домакинства), въз основа на които се извършвало разпределението и събирането на различните държавни тегоби, новият данъчен описвач Ибрахим Чавуш, без да установи точно броя на новооткритите домакинства, записал като такива още 150 в града, каквито в действителност нямало. Този властнически и незаконен произвол много затруднил чипровчани. Те заявили, че ако не се премахне несправедливата и неоснователно наложена нова данъчна тежест, повечето от тях ще избягат на други места, а тези, които останат в селището, не ще имат сили да понесат увеличените данъци. А това ще доведе до западане на мините, ще ги лиши от работна ръка, което не било в интерес на османската държава. Изтъквало се и това, че през същата година в Чипровци нямало и 300 мъже, годни да плащат данъка „харач”, т. е. личен поземлен данък ].

Изложението на двамата османски чиновници било написано по повод на жалбата след анкета, която потвърдила истинността на изнесеното от чипровчани. Данните в него потвърждават тежкото положение на българското население в Чипровско в края на XVI в. Някои цифри дават известна представа и за броя на жителите на Чипровци тогава — от 1800 до 2500 души, ако приемем, че едно семейство се състои средно от 6 души.

Влошаването на материалното положение на чипровчани било една от причините сред българите да се засили недоволството срещу поробителите, което довело след десетилетия до Чипровското въстание.

В доклада на антиварския католически архиепископ Марино Бици до папата от 1611 г. се разказва за следния случай в Чипровци, който характеризира обстановката в града и района.

„Миналата година (т. е. 1610 — б. а., дошъл един първенец на еничарите, изпратен от султана, за да събира [насила] синовете на християнските народи. От много години съществува обичай да бъдат вземани [такива деца], за да служат нему (на султана — б. а. и на неговия сарай. Поради това [епископът Петър Солинат] (с резиденция в Чипровци — б. а., прекара големи страдания. Споменатият [католически] епископ на София и бедният християнски народ скриха младежта по планините, горите и пещерите [около Чипровци], за да я запазят за светата вяра и да не я дадат в ръцете на неверниците — и то не без голяма загуба за своята бедност...

Миналата година, която беше 1610, когато споменатият епископ се намирал в Чипровец, дошъл един санджак бей заедно с един престъпен кадия, придружен и от други първенци и множество турци. Той се заклел да убие най-напред епископа [католическия], после онези християни, които залови, а останалите, уплашени по този начин, да лиши от техните имущества... Турците бяха започнали [вече] да приготовляват коловете [за набиване на жертвите си] и [да проявяват] своята варварска жестокост, но народът, въпреки своята бедност, ги заслепи с дарове и разноски.

Отбелязвам това накратко, изоставяйки много неща, защото би било твърде дълго да разказвам за всичко...”

Събирането на българските деца за еничарския корпус, за което разказва католическият архиепископ през 1611 г., не било единствен случай в Чипровци. И през 1646 г. (макар че от 1632 г. със султански ферман това било отменено) специална еничарска команда събирала в Чипровци деца. Тя заловила и пазача на местния католически манастир, сложила му вериги на врата и окови на краката и го насилвала да се помохамеданчи. Спасили го срещу откуп от 100 гроша

Посочените примери доказват непрекъснатото влошаване на положението на населението в Чипровския край след установеното тук от два-три века османско владичество. Върху незначителните привилегии на българите рудари и др. постепенно бил сложен кръст, без да са отменени документите за това. Самият софийски епископ на българите католици, чипровчанинът Илия Маринов, известен като човек сдържан и предпазлив, не можел да не признае с болка пред висшето духовенство в Рим през 1635 г.: „Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и подаръци — разбиват вратите на черквите... Такова нещо не е ставало откакто турчинът е завзел тази страна (България — б. а.,.”

Четири години по-късно Петър Богдан, като помощник на епископа Илия Маринов, пише в доклад до Ватикана: „Откакто съм се родил, нито съм видял, нито пък съм чул от други [за] такива тежки времена, каквито са настанали сега в тия страни...”

Унищожаването на някои малки привилегии, които имали някога българите от Чипровския край, все по-засилващият се османски гнет разгаряли още повече желанието им да се борят срещу тиранията и да се освободят от нея.


ЧИПРОВСКАТА БЪЛГАРСКА ОБЩИНА

В условията на влошаващото се положение на християнското население след непрекъснатите войни на Османската империя трябва да се отбележи едно характерно явление за Чипровци. Всички известни сведения говорят за сравнително широко самоуправление на българите тук и в другите селища на покрайнината по време на робството до въстанието от 1688 г. Тук имало — за цялото воеводство — само един управител турчин, който представлявал държавната власт. Останалите въпроси се решавали от българите.

Трудно е да се определят границите на това самоуправление. Недостатъчно се знае за това, кой е осъществявал съдебните функции, особено що се отнася до чисто вътрешни спорове — семейни, наследствени, свързани с отношенията между работници и работодатели; за задължения, свързани с поддръжката на обществени сгради, улици, мостове и др.; по проблеми на занаятчиите, които не могат да се решат в рамките на съответния еснаф и т. н. И все пак значителна част от тези функции в селищата на покрайнината са били предоставени на общините, особено на Чипровската като централна община, средище на воеводството и на избираните от българското население кнезове (кметове, управители).

За това как са били избирани кнезовете — чрез избори на общоселищни събрания, от предварително определени делегати или чрез споразумение между махалите, еснафите и османската власт — не разполагаме с данни. Очевидно не е било лесно да се изберат личности, които да служат на всички, да се съобразяват с желанията и интересите на хора с различни вероизповедания, професии и влияние в местното общество. Нужно е било тези личности да притежават голям авторитет, религиозна търпимост, безпристрастие, за да могат да решават обществените, частните и селищните проблеми справедливо. Такива хора е имало в Чипровци, имената на някои кнезове се повтарят години наред. Те били подпомагани в своята нелека и отговорна работа от „общинския съвет” в състав от 5 до 7 или повече души.

В своята монография „Българската селска община през XV—XVIII в.” (С., 1979) Ел. Грозданова привежда много примери за различното положение на кнезовете в османската военноадминистративна система. Те отговарят за цяла нахия (т. е. за няколко селища, за полуоколия), заемат длъжността си по наследство, назначават се от османската власт или се избират от българското население. Трябва да се подчертае, че това положение — селищата да се ръководят от кнезове, е било най-характерно за северозападните български земи, включително и за Чипровци. А сведенията за кнезове от различни фамилии в Чипровци показват, че длъжността им тук не е била наследствена. И още нещо, което потвърждава изводите на Ел. Грозданова, кнезът на Чипровци (навярно не през всички години на робството) бил такъв не само на града, но и на целия Чипровски район, вероятно на цялото воеводство от 12 селища с център Чипровци. Това се подкрепя и от един запазен документ на тукашния кнез Петър Югович от 1617 г., където той се е подписал като „кнез Чипровачки, Железна, Копиловац, Клисура, околовина, сиреч Петър Иугович” ]. Вижда се, че същият е бил кнез не само на града, но и на други три селища в покрайнината и наоколо (околовина).

Този факт в известна степен противоречи на становището на акад. Хр. Христов, че кнезовете в Чипровци и в други български селища в Северозападна България са били ръководители само на местните общини. Може би по-точно е предположението му, че правата им са наследени вероятно от съществуващия ред по времето на Втората българска държава със съответна адаптация към изискванията на османската военнофеодална система .

По времето на кнез Петър Марков (1611) в Чипровци е имало общински съвет от 5-ма местни първенци. От тях е останал документ от септември 1611 г., писан на латински, но подписите им са на български език. Чипровски кнезове са били Иван Ненчин. към 1633 г. Франко Лукин, през 1637 г. Матей Марканич, а от 1640 до 1658 г. Франческо Марканич. С последния, по професия майстор златар, работили заедно за разрешаването на важни въпроси на града Никола Лукин, Гюра Томакеев, Иван Илин, Илия Делин, Михаил Парчевич и др. чипровчани, вероятно общински съветници. Те написали една молба до Конгрегацията за разпространение на вярата във Ватикана да се отпуснат средства за поддържането на училището в Чипровци. Но тя, както и много други, била отклонена от римската църква, която чрез своите местни представители много обещавала, а малко давала на българите, особено когато въпросът опирал до пари . През 1688 г. кнез на Чипровци бил Лука Андреин, който станал командир на един от чипровските въстанически отряди [36]. Малко преди това (към 1680 г.) като тукашен кнез се сочи и Никола Кнежевич Пеячевич — търговец, а като градски първенци (със сигурност общински съветници) чипровчаните Иван Маринов. Антоний Парчевич, Марко Кнежевич, Ганчо Черкин, Иван Богданов.

Близо до истината е твърдението, че освен кнез и общински съвет българите от Чипровско са си избирали (засега неизвестно за какъв период) и местни (общински) съдии и съдебни заседатели. Това се доказва и от факта, че след разгрома на Чипровското въстание, вече в Трансилвания и Банат, заселвайки се в отделни, български селища или на компактни групи във влашки, унгарски, немски и др. селища, българите веднага пристъпвали според традициите си към организирането на своето местно самоуправление, избор на община, съдия и съдебни заседатели, които да бранят интересите им .

При избора на кнезовете и на съветниците, трябвало добре да се мисли. Чипровчани обикновено се насочвали към представителите на по-заможни или авторитетни родове, като тези на Марканови (Марканичи), Пеячеви, Маринови, Кнежеви, повече с католическо вероизповедание, неистински българи и патриоти, готови да служат на всички жители на града и воеводството. Макар тук да имало и католически, и православни черкви и манастири, не било допуснато отделното съществуване например на католическа община, на отделни „католически” еснафи и др. Всичко това показва, че и по отношение на обществените работи чипровските българи не се разграничавали на религиозна основа. Неслучайно повечето от главните дейци на въстанието, както в процеса на подготовката, така и при обявяването му, са били хора от същите родове, добре познати на местното население и заради тяхната обществена дейност, честност, справедливост и грижи за общото благо. Попаднала в здрави български ръце, общината в Чипровци станала опора на подготвяното въстание. Това обстоятелство има важно значение за мобилизирането в решителния ден на цялото българско население — и православни, и католици, не само в този град и покрайнината, но и в значителна част от селищата в Северозападна България.
__________________
"Тези, които изковаха от мечовете си рала, сега орат за онези, които си запазиха мечовете"
"Навлеците пристигат с мириса на черният барут"
"Узмете пушките момци,държаву изпущиме"-стар трънски лаф от 1885-та


Parabellum
Виж публичния профил
Изпрати Лично Съобщение до Parabellum
Виж личната страница на Parabellum!
Потърси други мнения на Parabellum

13-11-2003, 07:55 #5
Parabellum
Чобанин




Регистриран: Mar 2003
Местоположение: На Къра
Възраст: 34
Мнения: 5,388 РУДАРСТВОТО В ЧИПРОВСКО И РАЗВИТИЕТО НА ГРАДА

Не би могло да се изясни развитието на Чипровци и на целия Чипровски край, ако не се отдели достатъчно внимание и на рударството — важна характерна особеност, която определя н голяма степен историческата съдба на населението от покрайнината. Държавата е проявявала подчертан интерес към него и особено когато става дума за рударство, което осигурява такива ценни метали — злато, сребро, олово, мед, желязо. А те се намирали в изобилие в земните недра на Чипровския край, но трябвало да се издирват, изкопават, пречистват и обработват. Това означавало да се осигуряват непрекъснато работна ръка, елементарни условия за труд и живот, ръководство и надзор върху добива. Възникнала необходимостта от постоянни селища близо до рудниците, от осигуряване на храна за работещите в тези рудници, от превоз, от изкупуване или размяна, от опазване на придобитото и т. н. Всичко това предопределяло и необходимостта от намеса — изцяло или отчасти, на властта. Това се отразявало и на дълголетието на селищата в съседство с рудниците, на цялостното им развитие. Чипровци, Железна, Копиловци и други рударски селища в Северозападна България са нагледен пример за хилядолетно съществуване, за свой принос и свое място в историята.

Откога населението на Чипровския край е започнало да пробива земната гръд, за да търси ценените през всички времена метали? Въз основа на много проучвания учените привеждат доказателства и правят различни догадки. Американският учен Джеймс Гомс още през 1942 г. изказва предположението за съществуването на рударство и металургия в Чипровско още от праисторически времена .

Вече с по-голяма увереност се твърди, че рударството е било познато и на траките по тези земи. През последните години у нас се откриха много тракийски съкровища от златни и сребърни съдове и украшения. Възможно е материалът на изработката им да е изкопан от земните недра в нашата страна, от скалите в Чипровския балкан.

Що се отнася до епохата на римското владичество в българските (тогава тракийски) земи, съмнения и спорове за развитието на рударството по това време и особено в Чипровската покрайнина няма. Всички изследователи са категорични, че римляните проявявали подчертано внимание към използването и максималното разширяване на добива от подземни богатства, необходими най-вече за развитието на икономиката и за военни нужди.

Проф. В. Велков обяснява наличието на системата от тракийски и римски крепости, военни постове, стражеви кули и др. около Чипровци, още от подстъпите към Чипровската планина, именно с необходимостта от охрана, опазване от нападения и грабежи на извънредно важния, с голямо икономическо значение район. Още тогава се е носила славата му за богатствата от полезни изкопаеми и особено от злато, за промиването на златоносен пясък по горното течение на Огоста и това е привличало погледите на грабители, на варварски племена отвъд Дунава и т. н. Този извод се подкрепя и от Г. Коняров, който се е занимавал специално с изучаването на рударството и металургията в България от древни времена .

След траките и римляните тук завинаги се настанили славяните и прабългарите. Такива местни понятия като рупа, Рупски дол, дупка издават чисто славянско занимание с рудодобива. Славянското Жижкин дол (местност до Влашко село) означава място, където са горени дърва за рудниците.

Има многобройни свидетелства за експлоатирането на рудниците още от прастари времена и през средновековието. Акад. Ив. Дуйчев определя Чипровския район през тези времена като едно от „най-значителните средища” на рударството и доставката на материали за изработването на фини предмети от злато, сребро и бронз за цяла България ]. Той подчертава и изключителното значение на средновековните рударски центрове за развитието на славянските народи и особено на Чипровско за България, въпрос на който е посветил специален труд и немският учен А. Мейн. Акад. Г. Бончев изтъква: „Чипровци в старо наше време е било важен рударски център в страната и се е славило по добиване на олово и сребро от среброносните оловни руди и главно от галенити. В Чипровско рудното място е било Рупски дол, в който се намират около 15 рудни жилки...” [41] А инж. Н. Рашев, специалист по мините, обобщава: „Чипровци е представлявало най-голямото и значително [рударско] селище между Бялград и Пловдив.”

Не само Чипровци е било рударско селище в покрайнината. Рововете, дупките в канарите, които се наричат Плаварски вирове, останките около самия извор на р. Лева река в полите на Копиловския балкан напомнят за старателно търсене на злато в този край и в Копиловци през средновековието. До с. Дълги дел, при извора на р. Куса река и р. Дълги дел, са останали „дупки”, от които са вадили желязна руда. Тази рула е била тук толкова много, че целият път от Говежда до Дълги дел бил посипан със сгурия, която до преди стотина години била струпана на големи купища. През XV—XVI в. находищата се разработвали интензивно и се прониквало все по-дълбоко в планината около Чипровци. Тогава се копаела руда в 12 самостоятелни галерии по поречието на реките Огоста и Чипровска. Съществували и 12 малки металургични пещи за претопяване на рудата и за добиване на олово и сребро.

За получаването на злато се работело повече в околностите на Копиловци и по долината на р. Огоста, над с. Главановци. Търсели го в кварцовите жили и в обширните речни наноси между селата Главановци и Говежда ].

Макар и немногобройна, групата на немските рудари — саксите, привлечена от българските владетели тук като специалисти, повдигнала нивото на местния рудодобив. Може би те са въвели употребата на т. нар. огнен метод за разкъртване на скалите, които се изпречвали при дълбаенето на земята. Накладеният до самата скала огън силно напичал земно-скалистите маси, наситени с рудата галенит, и се достигало до температура, при която започвало известно разтопяване и отделяне на глеч от галенита и оформянето на гладки, огледални плоскости, които и сега могат да се видят в старите рудници.

Освен на търсенето на руда в земните дълбини из Чипровския балкан голямо внимание се обръщало на диренето й изкопаването й и на „открито”. Първоначално, докато е било възможно, част от среброносните галенитни и лимонитни находища изцяло се копаели на повърхността на земята например в Латънина рупа, Стурзина рупа, Муртина глама, Левина глама, Бегова рупа, Рупски дол, Сини вир и на други места. Грамадните изкопи по западните склонове на височините около Чипровци показват размерите на рударството на открито по тези места през средновековието. По този начин се копаело на значително разстояние — повече от 10 км, като се започне от с. Железна покрай Чипровци, през Влашко село и се стигне близо до с. Горни Лом .

Обстоятелството, че през XIII или XIV в. в Чипровци били привлечени специалисти — саксонски рудари, и царят им гарантирал по-добри условия за живот и труд. говори, че през този период рудниците са били царско владение. Това се потвърждава и от една грамота на цар Иван Шишман, издадена на Рилския манастир през последната четвърт на XIV в.

След завладяването на България османската държава предоставила рудниците на откуп на частни лица срещу обещанието да внасят част от приходите в султанската хазна. Султан Баязид II издал ферман на 16 април 1488 г., в който се споменава, че някой си Кючук Али през 1479 г. е „наел мините на Босна, Херцеговина и други места” може би и в Чипровския край. Мини и рудници се наемали и от дубровничани срещу годишна, и то значителна сума, внасяна непосредствено в султанската хазна . Освен откупните вноски за ползването на мините наемателите, които фактически владеели рудниците за определено време, трябвало да плащат на османската държава и други данъци. За известен период самите откупвачи поемали цялата организация на работата в рудниците, като печелели повече или по-малко в зависимост от своите способности, връзките си с пазарите и т. н. Османската държава тогава се интересувала единствено от повече печалба от мините, затова отначало не организирали своя специална „минна администрация”. Известни неуспехи в управлението на мините — намаляването на печалбите и производството и вероятно укриването на част от него от редица откупвачи, принудили султан Сюлейман Велики през 1536 г. да издаде специален закон за мините и рударите, с който наемателите на рудниците се задължавали така да организират експлоатацията им, че държавата действително да има полза от тях. Предвиждали се и известни насърчения за рударите и работодателите им и правото те да получават известни дялове от производството на вече пречистената руда. Законът на Сюлейман Велики осигурявал и възможност рударите да бъдат освободени от някои данъци към владетелите на съответните хасове, тимари и зиамети, където живеели, обработвали земи и били длъжни да предоставят определена част от своите приходи на господарите си ]. Отначало османската власт вземала по-големия дял от печалбата и придобитите от мините богатства и гарантирала привилегиите, дадени на рударите още от българските царе. Самият характер на производството предизвикал официалното покровителство на рудниците, като са гарантирали и известни религиозни и други свободи на рударите с цел да ги задържат на работа. През 1680 г. един папски ревизор, Урбано Чери, пише: „Там [в Чипровци] е позволено на правоверните (българите католици — б. а., да възстановяват църквата, понеже на тази страна турците гледат с особено внимание ).”

С нов ферман от 1621 г. султан Осман II (1618—1622), за да осигури попълнение за еничарския корпус, отменил дадените от Сюлейман Велики минимални привилегии на рударите в Чипровско и други места и наредил те вече да не бъдат освобождавани от този кръвен данък. Нещо повече: „Ако жителите на някои селища, разпорежда в същия ферман Осман II, кажат: Ние сме рударски или вакъфски и притежаваме в ръцете си освободителни удостоверения за невземане от нас и на извънредни и тежки данъци, както и момчета за еничари — и ако те представят заповеди за това, последните да им бъдат взети от ръцете... и изпратени в щастливата ми столица.” .

Прилагането на разпоредбите на фермана на султан Осман II от 1621 г. поощрявало османската администрация да безчинства. То дало възможност на местните властници да се обогатяват още повече за сметка на рударите, защото от тях зависело дали да изземат документите им за привилегии, вече невалидни, или да си затварят очите, разбира се, срещу цената на големи подкупи. В писмо от 12 декември 1655 г. до Конгрегацията софийският католически архиепископ Петър Богдан се оплаква, че „чипровските българи католици притежавали султански фермани и правдини, но че без рушвети те вече нямат стойност...”.

Пак Петър Богдан още през 1640 г. отбелязва постепенния упадък на рударството в Чипровско, което от векове е било едно от основните средства за съществуване на местното българско население. В подробен отчет до папата през същата година той обяснява това с факта, че данъците, наложени от османската държава на наемателите и работниците в чипровските рудници, както и нарасналите разноски по обработването на среброто, а и на другите метали, били по-големи от реалните доходи от мините .

За малко повече от два века положението в чипровските, а и в други рудници се изменило.

Появили се нови причини за упадъка на производството в чипровските рудници — постепенното изчерпване на земните богатства в този край и конкуренцията на западноевропейското производство на желязо, което се продавало на международните пазари по-евтино от това, добивано в мините на Османската империя .

Намалено било заплащането на работниците в мините, а се увеличили данъците им. Ако някога рударите и другите чипровчани внасяли по 25 акчета годишен данък, според султанските разпоредби към края на XVI и през XVII в. сумата нараснала на 80—90 и 100 акчета от един християнин. Хората трябвало да работят денонощно, гладували. Данъците били събирани насила. Всичко това принудило голяма част от рударите в Чипровци да се разпръснат, нарушила се нормалната работа в рудниците, съществувала опасност те съвсем да запустеят [50]. Отдавна били премахнати четирите рударски закона на Сюлейман Велики и залегналите в тях разпоредби властта да се грижи за надниците на волнонаемните рударски работници, да им се осигурява специално облекло, да се съдейства на рударите да се сдружават в собствени еснафи и т. н.

Живо и вярно описва рударския занаят през XVII в. един съвременник, турският писател Пир Мохамед, роден в Кратово, голям рударски център по онова време. Това описание в стихотворна форма, своеобразна поема за рударството, е ценен документ за тежкия труд и живота на рударите в нашите земи, включително и в Чипровския край. Още повече, че в края на XVI, а вероятно и през XVII в. рудниците в Чипровско, както и в Кратово, били под едно и също ръководство — на османското минно надзорничество със седалище Скопие. Това означава, че изискванията, условията на труд, организацията на рударското производство, заплащането, положението на работниците в тези мини ще да са били почти или съвсем еднакви .

От описанието на Пир Мохамед могат да се направят редица изводи за организацията на рударството и в Чипровската покрайнина.

Освен от Чипровци, Железна, Копиловци, Влашко село като временни или постоянни работници в мините се включвали и стотици мъже от селата и околността, от равнината към Берковица и Михайловград, а навярно и от другата страна на Балкана, от селищата в Пиротско, които сега са в Югославия. Оттук и влиянието на Чипровци върху много селища извън неговия район в Северозападна България. Това намира израз и при подготовката и провеждането на въстанието от 1688 г., в което масово участват българите от тези селища.

Поради липсата на повече запазени свидетелства от онези времена не е възможно напълно да се възстанови картината на рударството в Чипровско. Затова всеки новооткрит документ в османските или в западноевропейските архиви дава възможност да надникнем малко или много в живота на рударите от Чипровско, да разберем тяхната готовност за борба и саможертва за своите правдини. От едно решение на Софийския шериатски (османски духовен) съд от 31 март 1618 г. се вижда, че надзорник (назър) на рудниците в Софийския санджак (област) по това време бил някой си Абдул Керим Чауш, а прекупвач на рударските данъци — Осман бей, турски богаташ и първенец от София. Последният заявил пред кадията в София, че получил 6000 акчета (т. е. 30—40 жълтици) от кнез Перо и други хора (посочват се имената на 7 българи) от Чипровци. Тези пари били дадени за данък „беделиашари” (десятък) в мините, както и за „хасилата” — за произведеното от тях сребро за монетарницата в София, добито за 6 месеца, за времето от Димитровден 1616 г. до Гергьовден 1617 г. Очевидно споменатите българи са били чипровски рудари, но не обикновени работници, а наематели или собственици на 7 или на всичките 13 големи работилници за преработка на сребро, добивано в рудниците около Чипровци. А независимо от това, че в случая прекупвач на рударските данъци е бил турчин от София ( а такива можели да бъдат и лица от други селища), интересно е да се отбележи, че в началото на XVII в. (възможно е и по-рано или по-късно) в София функционирала османска държавна монетарница — тарбхана, монетна резница, която работела предимно с чипровско злато и сребро. Тоест определена, може би значителна, част от производството на тези вече пречистени и обработени метали трябвало да се предава задължително на същата тарбхана в София .

Рударите в Чипровци и другите селища от покрайнината са играели значителна роля в икономическото и обществено-политическото развитие на града и района. Неслучайно между тях е имало и кнезове. Неслучайно те са сред активните участници в подготовката и провеждането на Чипровското въстание от 1688 г.



ЧИПРОВЦИ — ЗНАЧИТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Причините за развитието на Чипровци като значително средновековно търговско средище въпреки неговата отдалеченост от важни кръстопътища и други търговски центрове не са напълно изяснени. Естествено рударството като важен и постоянен отрасъл от поминъка на чипровчани е създало условия за струпването на повече население на едно място и е обуславяло нуждата от по-развита търговия. Независимо от установения държавен контрол върху рудодобива, особено от златните, сребърните, оловните и медните рудници, който бил необходим на османската власт за монетарниците, държавната хазна, военните нужди и др.. се забелязвали и много нарушения. От това производство оставало нещо и за рударите от Чипровци и от цялата покрайнина, което се използвало главно за търговски и занаятчийски нужди. Очевидно е, че несекващата продукция от мините дълго време, особено през XVI—XVII в., допринасяла много за все по-голямото разширение на търговията в покрайнината.

Друга вероятна причина за развитието на търговията тук е била сравнително по-голямата свобода на населението във връзка с рударството. Известни привилегии, липсата на всекидневно притеснение от страна на османската власт или на местното турско население (в покрайнината почти не живеели турци) привличали тук българи и от по-далечни селища на север и югозапад от Балкана.

Чипровчани се насочили към търговия и поради необходимостта да се доставят житни храни за. местното население, тъй като нямало условия за отглеждането на такива около Чипровци.

По-късно, особено след средата на XVII в., разширяването на търговската дейност било предизвикано от нуждата от някакво по-доходно препитание, ако не за всички, то поне за част от местните жители, тъй като рударството вече западнало и много хора оставали без работа. Необходими били пазари за обработените от занаятчиите в Чипровци, Копиловци и другаде метали, за произведените от тях сечива, украшения, кожи, килими.

Заразителен бил и примерът на заможните дубровнишки търговци, които с разкази за своите успехи из Европа и в различните краища на Османската империя поощрявали мнозина чипровчани и те да се захванат с търговия. Тукашните българи били любознателни, предприемчиви, отдавна привикнали на по-свободен живот, и затова с по-голяма смелост се впускали в рискове, за които населението в равнината, в беззащитните полски селища, не можело и да помисли.

Очевидно причините за засилване на търговската дейност ма чипровчани били комплексни и не са се породили изведнъж.

Ранното установяване и повече от двувековното пребиваване на дубровнишките търговци в Чипровци, а и в Копиловци се потвърждава от много данни. Ив.