Сандо, стига с тази "идеология". Забелязвам, че всички дългогодишни емигранти се опитват да изкарат България по-черна, по-грозна и по-смотана, отколкото е в действителност. Онази идеология, за която намекваш отрекоха преди повече от 20 години, а вече и отзвуците и поизбледняха. Специално в историята вече на мода е точно такава идеология, на която ти се радваш - романтичен патриотизъм, плавно преминаващ в шовинизъм и ксенофобия. И трендът е такъв, че ако имаше малко от малко сериозни доказателства за рицари в готически фул плейт, за рицарски ордени, посвещавания и т.н. нашите любими чалга историци Б. Д. и Н. Овч. вече щаха да са написали и продали книга за това.


Проблемът е, че имаме два чорапа, едни ръкавици със съмнение за автентичност и едно забрало в Търново. И стенописът в манастира на сръбския властел Марко в Прилеп, далеч в Македония, която през второто българско царство я е прекарала под българска власт 3-4 десетилетия, я не.

Никой не отрича, че е имало "мали боляри" със статут като на византийските прониари и следователно доста сходни както със западните бенефициари ленници, така и с османските тимариоти спахии. Но това не означава рицари. Защото ако толкова много разшириш определението, то му се губи смисъла. По тази логика руските дворяни също са рицари, а пък за спахийте да не говорим - те са архи рицари. За западните рицари освен факта, че те са професионални конни войни с предимно тежко въоръжение и ударна тактика са характерни все пак и други неща - определен кодекс на поведение, специфична йерархия, специфични ритуали и едно чувство за общност, което е сближавало един португалски с един шведски рицар, но не и с един гръцки прониар. С две думи - трябвало е и да си католик.


Колкото до ударна конница с тежко въоръжение - май натам са отивали нещата, но не е ясно дали през 15 век са щели до там да стигнат. Нямам спомен в Литва или във Влахия да са се скъсали да ползват готически доспех /камо ли максимилианов/, а вРусия дори е имало обратно движение - от ударна конница с доспехи към лековъоръжени конни стрелци.

В България очевидно всички коннци са били и стрелци, въоръжението е било тежко, но не чак толкова. Абе няма какво да гадаем. Картинката е ясна. Това са конници, аналогични на румелийските спахии от 15-16 век /всъщност техните бащи и дядовци/, които са с кръстове вместо полумесеци и без чалми, но иначе подобни и по тактика и по външен вид.


Иначе е много вероятно, че отделни, особено по-богати войни са носели сериозни, дори западни доспехи /въпреки, че е по-вероятно да са носели сериозни, но източни доспехи, които поне за 13-14 век не са били нито по-малко здрави, нито по-тежки/, но това не е било масово.