не знам за вас, но ако приказките в този материал наистина съществуват във фолклора, това ме навежда на мисълта, че самата Марта е спомен за някоя езическа богиня - дали тракийска (?!) или славянската Морана, поради следното обобщение от книгата "Матерь Лада - божественное родословие славян" на Д. Дудко (за родословиетона славянските богове е, не измислена теория за самите славяни...) и не на последно място - близкото звучене на името:

Морана(в рус. приказки - може би останала като Маря Моревна)
на 7 март славяните тържествено изнасят, потапят в реките чучела на Маржана(Марена, Морана - у различните зап.-слав. народи),а после ги изгарят и погребват. словаците освен женско чучело, носят и мъжко - на Маржак. на Маслен понеделник(това Велики поненделник ли е?) изт.славяни носят весели кукли на Масленик и Масленица... Морана е длъжна да отнема жвота на хората, но може да бъде едновременно светла и мрачна, благодетелна и смъртоносна, затова е обичана и презирана...
та този случай на мъжко и женско чучело при словаците и двата аспекта на Морана ме навежда на едни мисли - не е ли и гневливата баба Марта спомен за богинята?

с подготовката на празника основно се занимавали жените, мартениците се носели главно и най-видно от жените и децата (при мъжете била на пръста или затъкната в пояса като "амулет за мъжка сила":
Навремето обичаят е бил бабата да приготвя мартеници за цялото семейство. Тя трябвало да завърши направата им още преди изгрев слънце на първи март или дори в навечерието му. Поверието е, че първият мартенски ден трябва да се посрещне с мартеници. Разбира се, подготовката започват по-отрано. Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е “поела” магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от “лоши очи”. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан, хурката.

В българския фолклор месец март има образа на капризна старица, която ту се сърди, ту се развеселява. А с това и времето ту застудява, ту се затопля. Поверието е, че като види мартениците, Баба Марта се засмива, а доброто й настроение ще осигури хубаво време през март. В някои райони се среща и представата, че Марта е красива девойка, която пристига от гората и довежда пролетта. Когато променливото мартенско време напомни отново за зимата, хората казват, че Марта се е начумерила, защото искат да я женят за старец, а тя иска млад ерген. Друга фолклорна приказка пък твърди, че Марта се ядосала като чула една старица да я сравнява със себе си: “Марта е жена и аз съм жена …” Така по женски, старата селянка се надявала да умилостиви Марта. Защото се осмелила, още преди Марта да е довела пролетта, да изведе на паша козичките си, защото у дома вече нямала с какво да ги храни. Но ядосана от това женско предизвикателство, Марта така се разфучала, че вледенила и жената, и козите й. Друга народна приказка обаче представя баба Марта като доста по-милозлива. Защото решила да помогне на един много беден селянин да забогатее. Тя му подсказала да събере тръни от полето. И когато в края на зимата всички вече са свършили своите запаси от дърва, Марта докарала нов студ. Тогава селянинът разпродал тръните, които имал събрани и така забогатял. Затова когато мартенското време до късно остава студено, поговорката казва “Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин”.

В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че “разпалват” и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта.

в приказките понякога се спотайват и други позабравени богини:
Яга, Юда - владетелка на смъртта, горите, разпоредителка на инициациите (гатанките и изпитанията на баба Яга), магьосница
макар да сме свикнали да я считаме за приказен персонаж, плашещ само малките деца, допреди малко повече от век в нея вярвали и възрастните в Беларус. западните славяни я наричат Ежибаба (от думата им за змия). подобен образ при германците е Холда (впоследствие Фрау Холле - баба Хола от приказките) - покровителка на зимата и смъртта (която сега само ръси сняг, докато тупа пухената си завивка).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите