Всъщност, единственият извор за това събитие е хронистът Анри дьо Валансиен, който в следващата глава започва своя дълъг разказ за битката край Филипопол, завършила с победата на кръстоносците над власите и куманите. От кратката глава за случката край Боруй, ства ясно, че след като армията на Анри достига Боруй и пренощува там, рано сутринта бива изненадана от нападение на Борил, докато само ариергарда и авангарда на латините е въоръжен, а по-голямата част от армията все още не е. "Който е бил там, можеше да ги види как упорито стрелят и се сражават едни срещу други. ", пише Валансиен и внушава, че кръстоносците "нямаше да могат да спечелят, ако сам Бог не им бе помогнал."!!! След което разказва подробно за храбрия подвиг на император Анри, който сам се впуснал срещу редиците на власите и куманите, за да освободи един свой рицар, който междувременно бил пленен от власите. След освобождаването му и размяна на кратки коментари между императора и неговите рицари за тази вълнуваща случка, Анри заключава: "Но върнете се в своя отряд и да оставим сега власите, а да идем към Финепопол.", с което хронистът Валансиен приключва своя разказ за събитията край Боруй и започва описанието на битката край Филипопол.
От сведението на този единствен свидетел и хронист на сблъсъка между армиите на Анри и Борил край Боруй в края на юли 1208 г. определено не става ясно кой е победил там и как точно е приключило сражението, дори авторът на летописа прави опит да внуши, че кръстоносците са успели да победят с Божията помощ.
Това е всичко,което днес ни е известно за т.нар. "Битка при Боруй", която нашата историография смело приписва като победа на цар Борил над латините....

Поздрави!