Да незабравяме , че наред с лъковете и окасионно арбалетите, прашките като оръжия са били ползвани в българските землища през целото средновековие. Много лесни за направа с много лесна амуниция , найчесто речните камъци на големина от яйце до юмрук. Разбира се , че прашката не е оръжието на благородника , но вършат работата , често при отбраната на укрепленията. Освен това , позната е и употребата на "метателни копия" или жавелини . Такива ползват и каталанските наемници , като тия на Роже де Флор , но и всички други армии на средновековните балкани.Ето и за защитата на български и византийски крепости :
Първите защитават стените периболите , или тези които обстрелват с лукове прашки , арбалети или хвърлят копия.
Когато неприятеля вече е в окопа в подножието на стените и се опитва да
щурмува с помоща на стълбите , на акция идват петроболите или тези които хвърлят тежките камъни върху атакувашите. Често са помагани от тези които леят врелата смола , врела вода или смоловите венци. Разбира се , че неприятелските стрелци обсипват защитниците с градушки от техните стрели и така тежките стълби напаравени още потежки ок качили се върху тех воини са вече трудно за отблъсване , специялно ако стълбите са зацепнали помежду зъберите или са били екипирани с железни куки , които ги анкорират
към върха на стената. В този момент , според византийски источници , в акцията се ползват от страна на защитниците - хоплитите или тежковъоръжени войни които посрещат качващите се с мечове , топори ,
бойни брадви или буздугани. И така , приятели :
-периболи
-петроболи
-хоплити
|