|
Понеже вече Цар Симеон I. е водил война с ромейците заради пристъпа на българите към пазарите на Цариград( евидентно Царя е бил поддържник на
Free Trade Principals), този факт показва яасно , че економиката е
била от големия интерес на наще предци в средновековието.Но преди да започна :
-нема да чуете нищо сензационно от типа , как България е била найразвитата страна ,бля , бля...Нищо подобно - а само повторение на това което е познато,
с некои лични бележки.
Ето:
На кои основи е била българската економика в средновековието ?Еми , наймного на основата да се каже на земеделието и "горското стопанство".
Докато долините и в тех обработваемата земя са били ползвани за продукцията за времето популярни зърнрни храни , като ечмик , пшеница и
жито , също и просо и грах( забравете чушки домати и майче бобът)и от зеленчуците лук , зеле , чесън , репа , моркови , редкови , лозята давали гроздето а садовете или индивидуални дървета снабдявали с ябълки , круши , сливи , череши. Горите са давали не само гориво за огнищата ,но и строителен материял , кожушини и лесните плодове , ягоди , малини , боровинки...Полулярно в българските земи било пчеларството , и по едно време българския пчелен восък бил ценния експортен продукт.Скотовъдството
, овчарството, и коневъдството , освен снабдяването с месо и млеко , са били
основа на вълнена продукция , и кожарството.Продукцията на лен и ленени тъкани , макар не на ниво на мануфактурите , все пак е била също важна.
Колкото за занаятчийските продукции :
За разлика от днешната българия , практически всичко , с което са се нуждаели нашите предци ( разбира се не продукти на лукс , а продукти нужни за всекидневното функциониране на обществото) са били изработвани локално :
-дървени съдове
-керамика
-ботуши и цървули
-въжета и конците
-ленени и вълнени платове
-кожи и кожушини(шуби)
-восък
-дървени инструменти
-метални инструменти сечива
-основни оръъжия , като лък , стрели , копия , бойни брадви и боздугани
-мебели ( пракически масата , пейка , трикраки столчета и сандъците)
-лодките за риболов и превоз през реките на хора и добитък
-строителни материяли , като кирпичи камък и вар
Разбира се , че поголемите центрове и градове са имали и специялизирани майстори , като златари-ювилери , оръжейници , специялизирани тъкачи,
дърводелци и резбари , леяри , кожухари ет цетера....
До катастрофалното изсичане на горите и изоставането главно трез 17-18 век
(осмаското владичество), българските земи никак не са били бедни. Имали са
и рудниците с продукцията на железо , мед , сребро и злато, които са били също изброявани помежду експортите от българските земи.
Продължение
|
Българска средновековна
