Привет и Ч.Н.Г!
Нямах възможност да ти отговоря по-рано, за това ще го направя сега.
Според мен "малко" се изхвърляш като обяваваш Вилардуен и Валансиен за класически 'масови манипулатори' на историята!!! Прилагането на двоен стандарт спрямо информацията в изворите (при това от първа ръка!) е това, което аз наричам манипулация - Когато въпросните хроникьори описват поражение, нанесено на рицарите от българите и куманите (като това при Адрианопол и Русион) можем да се позоваваме с охота на тях като достоверни свидетелства, но когато пишат за това как рицарите са ни опердашили (като в сражението край Пловдив) вече можем да започнем да се съмняваме в достоверността им!!! Е това, ако не е манипулация - здраве му кажи!!!

Впрочем, писмата на император Анри потвърждават цифрите на Вилардуен и Валансиен относно числеността на латинската армия (която през по-голямата част от съществуването на Латинската империя е била изключително малобройна! За това и класичският модел на съотношение 1 рицар към 2-3 конни сержанти + пажове и слуги, на който ти се позоваваш едва ли е бил задължително спазван)!!! Ето какво пише той за победта си над никейците на Ласкарис край р.Лупаркос в Мала Азия станала на 15.X.1211:
" ...Ласкарис събра безбройно много народ както пехотинци, така и конници и по този начин състави 90 големи бйни отреда. 8 от тях бяха съставени от латинци, които му оказваха помощ срещу нас...Когато се приближихме нататък, бяхме поразени от учудване и изненада, като видяхме там толкова многоброен народ, разделен и нареден в бойни отреди. Само в бойния отряд на Ласкарис имаше 1700 мъже, облечени в ризници, значи повече отколкото ние имахме в цялата войска. А ние имахме само 15 малобройни бойни отряда и един от тях беше останал да пази палатките ни. Във всеки боен отряд имаше само по 15 рицаря, с изключение на нашия отряд, в който поставихме 50 рицари."
Очевидно е, че числеността на латинскат армия и моделът на организиране на бойните й отреди в звена от по 15-20 рицари (плюс прилежащите им сержанти) и 50 рицари в императорската гвардия е идентичен с този от Пловдив и Одрин!
В едно друго писмо на Анри от септември 1206г. той моли Запада за помощ на Константинополската империя, която да се изразява най-вече в жива сила (защото рицарите и сержантите в империята били изклщчително малко!) Ето какво е очаквал и искал Анри като помощ: "...с 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с Божията помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим за кръвта на нашия господар и брат, както и за нанесения позор." Явно е, че към този момент императорът е разполагал с далеч по-малък ресурс от исканата помощ!
Впрочем, толкова "огромна" армия Латинската империя никога не е и имала! И въпреки това, въпреки изключително малкия си военен ресурс, император Анри успява да разбире всичките си противници - българите и куманите на българския цар Борил ( Веднъж при Пловдив и втори път в пограничните райони на Солунското кралство, където солунският граф Бертолд, заедно с Йосташ - братът на император Анри и Бодуен и съюзникът им деспот Алексий Слав разбили и избили поголовно войската на Борил, състояща се от 24 пехотни и 2 конни отряда. ), никейците на Теодор Ласкарис (в битката при р. Лупаркос), епирците на деспот Михаил Комнин и българите на Стрез - сестриния син на цар Калоян (чиито войски били тотално разбити от латинските рицари на Битолското поле през 1211 г. Ето впрочем как Анри описва това събитие:
" Нашите барони, които бяхме оставили в пределите и в граничните области на Солунското кралство, за да ги охраняват, именно граф Бертолд (фон Катценеленбоген), нашият брат Йосташ и някои други ни известиха, че нашият неприятел Стрез, когото бяхме оставили напълно лишен от сили, се бил отново възстановил чрез подкрепата на Борил, който му бил дошъл на помощ с 52 бойни отряда и вече бил ни нанесъл многобройни пакости. Обаче споменатите барони обединили силите си..., пресрещнали Стрез в Пелагонийската равнина и като влезли в сражение с него, спечелили победа. И така в тази равнина Стрез загубил по-голямата част от своята войска, въоръжена с мечове..."

Колкото и да ни е неприятно, безспорно е, че император Анри е бил добър воин и талантлив пълководец, и въпреки, че е от другия лагер, писмата му би трябвало да се вземат пред вид като ценен извор при изследването на българо-латинските военно-политически отношения от началото на XIII в. Tова означава да се разглеждат критично и да се сравняват с другите оцелели свидетелства за тези събития като хрониките на Вилардуен, Валансиен, Хоният...И когато данните от различните извори съвпадат, едва ли може да се говори за 'масово манипулиране' на информацията!!!
А на сравненията с танковете от Втората световна не съм фен!...Не е коректно с лека ръка да се сравняват събития и явления "от палеолита до сателита", както казваше един професор!...

Колкото до Рим - той е бил многократно брутално разграбван и оплячкосван - от гали, готи, вандали, хуни, араби, германци и французи. Така че сравнението с Търново и Пловдив не е много уместно! Османските турци определено са нанесли сериозен удар и са заличили огромна част от средновековното ни наследство. Царския архив и българските хроники от Търнов обаче са надживяли с векове варварската унищожителна вълна и са били погубени не от турците, а от един грък - владика на Търново през 30-те години на XIXв., който след като били открити ги изгаря през 1838г. ( възможно е да бъркам годината и начина на унищожаването на документите, защото се базирам на спомени, но като цяло това е случката с българския царски средновековен архив!...Тъжно!!!...)

Поздрави!

принтирай