| 
         
        
  
        
				Хе! Има си хас да не съм прав 
 
 Демонизирането на противника наистина има много дълбоки традиции, особено в европейската историография, и точно за това, трябва да приемаме източниците с известни резерви.
  Що се отнася до цифрите...  Хайде пак да разгледаме цитат и да го анализираме...
 ...Борил, който ги нападнал с 33 000 души, от които бе образувал 36 отреда, а нашите хора имали само 15 отреда и 3 от обикновени гърци. И освен това имало голяма разлика от едните до другите, защото във всеки наш боен отряд имало само по 20 рицари, освен отряда на императора, дето били 50. А в най-малкия боен отряд на Борил имало 900 души...
 
 На пръв поглед  едно такова привеждане на цифри, при това систематизирано по отреди, изглежда напълно правдоподобно и реалистично. 
 Ето ти българските отреди -- брой и численост. Съответно 36 и 900. 
 Ето ги и рицарските отреди 15 на брой и по 20 рицари численост.  Всичко е точно. Но...
 Но -- във въпросните цифри има малка странност. От едната страна е приведена пълната численост на отрядите -- 900 бойци. А от другата -- само 20 рицари. Е, ако това го чете някой, който не  запознат с нещата, може и да ги приеме, но ние с теб знаем, че рицарят никога не ходи сам. Със рицаря има поне един Санчо Панса  А доста често "Санчовците" са двама-трима.  А има и конни стрелци, и конни копиеносци, и пажове и слуги. Рицарят може да води със себе си и 5, и 10, че и 15 човека. Съответно се оказва че в отряда са не 20, а 100-200, че и 300 бойци. И това са само "копията" на рицарите. Тоест -- личната им свита. Но освен това рицарите могат да водят и допълнително бойци, които не влизат в бройката на "копието", а сформират отделен отряд, който се придава към "знамето". Тоест - към въпросния отряд от 20(или повече) рицари със хората си. И съответнио отрядът става... не толкова мъничък.
 
 Та един съвет от мен -- когато четете за някое сражение и от едната страна ви изброяват всички, включително готвачите, събирачите на дърва и копачите на... тоалетни, а от другата страна в бройката се включват само благородните рицари... Ами определено авторът на такова описание не е искрен и прикрива нещо... И с мно-ого голяма вероятност цифрите, които привежда... не са особено точни.
 Хъ-хъ! Препрочитам това което съм написал до тук за числеността на рицарските отради и си припомням цитат от мой любим автор -- Виктор Суворов. Става въпрос за числеността на съветските танкови корпуси от втората световна война -- "...И какво излиза -- мислехме че ни трябват "три танкиста -- три веселых друга", пък то се оказа, че ни трябват 36. (има предвид, че в корпуса на 1000 танка се падат 36 000 войници и офицери)... 
 И докато цитирам Суворов, веднага ми идва на ум колко е близък начинът, по който Вилардуен & Co броят противнивниковите и свои войници и начинът, по който официалната съветска( а сега руска историография) брои съветските и немски войски през 1941г.  Според съветската историография германците имали над 3700 танка, пък Червената армия -- само 1800 танка Т-34 и КВ. Официални цифри батка! И веднага става ясно, защо  немците стигнаха до Москва. 
 Ако обаче зарежем официалните цифри и започнем да изясняваме бройката на съветските танкове по произведени типове и бройки, нещата започват да стават доста интересни. Защото се оказва, че освен танковете Т-34 и КВ(които са не 1800 а 2040) Червената армия има и други танкове. От които само танковете БТ са произведени в над 8500 бройки. А Т-26 -- в 11 000 бройки.  А освен тях има и други. И макар че най-старите танкове, произведени преди 1935 да са извадени от танковите части и превърнати, примерно в артилерийски влекачи, оствата все още доста танкове. На 22.0641г Червената армия има около 23 000 танка. Това без танковете във войските на НКВД.
 А Германия, за сведение, напада с малко повече от 3400 танка. Съветската историография ги изкарва над 3700, защото брои за танкове и такива машини, които  не са танкове. 
 
 Сега ако някой ми каже, че това няма общо с темата, ще му кажа, че първо -- Втората Световна война също е обект на исторически възстановки  И второ -- ние тука в момента всъщност спорим за това, как трбва да се възприема информацията в източните. Тази, която ни представят и тази, която се опитват да скрият от нас.  
 И просто давам един пример за манипулиране на данните, много сходен с написаното от Вилардуен. И в двата случая ни изброяват пълната(че и отгоре) численост на противника, а "нашите", кой знае защо са изброени избирателно... Просто на съветските официални историографи не им се е налгало да откриват топлата вода в областта на масовата манипулация. Просто е трябвало да се опрат на опита на авторите по-старите поколения. Като Вилардуен, Валансиен и ко. 
 
 Хе! Колкото до това  защо Валансиен и писмата на император Анри до папа Инокентий III си остават единствените източници на информация за битката при Пловдив -- Ами  Рим никога не е бил превземан от турците. За разлика от Търново и Пловдив. Това отговаря ли на въпроса? 
  
        
        
  
          |