Без да преекспонирам нищо -- и аз съм чел тия цифри и си позволявам да се усъмня в достверността им. Все пак тези, които ги привеждат са пристрастни.
Когато имаме сигурни данни -- тогава можем да говорим за българското мъжество и гордост. Забелязаал съм ,че отношениео на нашите историци към източниците, които са почти всички чужди, е доста безкритично.
Тоест -- я са били 30-40 000 българите -- я не. Както е казал Суворов, когато го питали за какви загуби на турците да доложат -- Басурманов нечего жалеть! Пиши больше!
Със сигурност нашите са били повече, но такова огромно числено превъзходство е доста съмнително.
А защо сражението е продължило до залез слънце -- ами рицарите са имали глупостта да се разпръснат на доста голямо пространство, някои умници са се навряли и в мочурищата. Чисто въпрос на време в било да ги изловят всички.

Войната, която Калоянн е водил, продължава толкова дълго най-вече защото на Балаканите се е бил завързал един политически възел, който много трудно е можел да се развърже с военни средства. Просто е нямало начин чрез военна победа да спечели. трябвало му е дипломатическа победа...

За Пловдив -- както казах вече, всичко се обяснява с две думи -- Тъпия Борил Но и в тоя случай си позволявам да се усъмня в такова огромно числено превъзходство на българите. Особено като се има превид, че според описанието това е конно сражение, а в ония години България едва ли вече е могла да изкарва такива огромни конни контингенти, това не ти е времето на Аспарух и номадския начин на живот.
При това -- вече съм го казвал -- западните рицари използват по-едри и тежки коне, които именно са тези, които им дават предимство в прекия сблъсък, а не доспехите(които са на практика едни и същи за двете страни) Но рицарските коне им дават предимство в един пряк сблъсък. След което се уморяват, спират, а спрат ли -- конницата на по-леки, но по-бързи и стремителни коне, каквито са били и нашите, и куманските и, по-късно, турските (за монголските да не говорим), просто ги разбива. Та на Борил не му е трябвало да се прави на голям рицар и да влиза в пряк сблъсък, където е по-слаб -- просто е трябвало да ги подмами и след това, в подходящия момент, да се обърне. Проверена тактика -- стига да има кадърен пълководец, който да я приложи. А не фортуна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите