Преди 11 месеца в този клуб вече имаше достатъчно подробна дискусия за битката при Адрианопол. Позволявам си да публикувам отново тук мнението си по въпроса от тогава:

"...Несъмнено това е една от най- добрите страници в българската военна история и българската победа не е оспорвана от никого! Но ако фактите от изворите бъдат разгледани обективно, истината ще се окаже доста по-различна и едва ли би била повод за безкритична и пресилена национална гордост...
От всички исторически извори и свидетелства, тези на Вилардуен заслужават най-голямо внимание, тъй като той е единственият пряк участник в цялата кампания и в самото сражение(по-точно в последната му фаза). Статистиката е достатъчно красноречива и тя определено не е повод за гордост и атестат за българското мъжество:
- ок.220 френски и фламандски рицари, ок. 1000-2000 конни сержанти и приблизително още толкова венецианска войска, вярно водена от самия дож Енрико Дандоло( на скромната възраст от 90 години и напълно сляп ...); Нещо повече, от тази армия, далеч не всички взимат участие в самия бой: известно е, че при Адрианопол като охрана на портите остават всички венецианци и отрядите на Манасие дьо Лил и на самия Вилардуен (който спира отстъплението на кръстоносците|)
-Срещу това "множество" Калоян излязъл изненадващо с ок. 30-40 хилядна армия ( голяма част от която кумани ). Ако вярваме на Вилардуен, само куманската конница е възлизала на 14 хил. души и това явно не е било изхвърляне от негова страна, защото "Морейската хроника" говори за 33 хил. души...
Такива са количествените параметри (а както някой тук бе споменал, че фактите са свещени!... )
Това в крайна сметка (благодарение на френската рицарска гордост и глупост, и по-точно на Луи дьо Блоа) си е било чисто и просто клане (но кой знае защо продължило чак до залез слънце!... ) и победата явно е била решена от численото превъзходство!…
Голямата исторческа тежест на това събитие се състои главно във факта , че в битката загива един от водачите на кръстоносния поход Луи дьо Блоа , а самият император – Бодуен - е пленен. Това не е малко само по себе си, но резултатите от сражението традционно се преекспонират. Историческата обективност ни принуждава да признаем, че сражението при Адрианопол е само първото в една продължителна и кървава война , завършила години по-късно (при цар Борил), при това не в полза на България!...
И след като всички толкова се опияняват от “Битката при Одрин” спомня ли си някой какво се случило на 31.VII.1208 г. край Пловдив или това събитие не е достойно за споменаване в хрониките на българската история?!..... "

По повод битката край Пловдив, ще ви припомня, че в нея, според сведението на хроникьора Анри дьо Валансиен съотношението е следното: ок. 2000 латинци (от които рицарите са ок. 400) срещу 33 000 българо-куманска войска!!! Приблизително същото като това в битката при Адрианопол (само че в този случай броят на рицарите бил малко по-голям, а срещу тях бил вече не Калоян, а Борил!...).

Кратък цитат: "... Всеки латински войник с наведено пред себе си копие пришпорил коня си, споменавайки Божия гроб с голямо смирение. И срещнали българите и куманите и всеки много яростно събарял своя противник. И знайте, че там, при това сражение, имало много убити и ранени. И за тези, които паднали, нямало вече никаква възможност да се вдигнат, защото докато едни ги събаряли, други били готови да ги убият..."

...Какво да се прави, природата на Фортуна е изменчива!.... Така, че да се правят категорични заключения за успешната стратегия и тактиката, от гледна точка на обективната и критична позиция към историята, в случая не е съвсем коректно и уместно! Поне така си мисля!...
Сега да не ме изкарате пак върл българофоб!...

Поздрави!

Caballero de Santiago